Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите, ...

Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ...

Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ...

Плаж по италиански -
Жени без бански
и тук-там някой от друг вид
небрежно скрит
между тълпата голи... ...

Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...

Вървим по хубав път –
и няма как да ни възпрат.
Нека всички разберат,
че светът ни ще е кът.
Строим любов с очи – ...

Ако ти си заминеш от мен
ще обърнеш света ми изцяло,
ако тръгнеш по пътя студен,
не мисли, че сърцето ми ще е цяло.
Ако няма те вече до мен, ...

От днес не ще изпитвам вече
ни ласка, ни любов, ни страст,
така съдбата ме обрече
останах само гняв и страх.
Остана ми измъчена душа ...

Узрели са вече житата
и рони се пълният клас,
а тати е там, във земята
и няма да влезе при нас.
За жътва е време сега, ...

В тази вечер ароматна,
когато лотоса дъхти...
Как аз мисълта си сетна
да спра към теб да не лети...
Как порива си несломим ...

Аз се моля да бъда добра...
Като късче пресъхнала питка
моят глад за любов остаря!
Вече нямам какво да опитам...
Твоите думи горчат от лъжи. ...

Звездна нощ, мечтите тайно дремят...
Поетът неграмотен стих твори.
Очите, тайно е затворил, мечтите си
крой, объркан от надежди излъган от мечти, неволно пресъздал любов за старини. А светът не му поднася радост,
не го въздига над нещата... просто го оставя ...

Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...

Поезия, красиви думи, страст,
любов, опианение, раздяла..
Реди поет, изпаднал във екстаз
тез думи във тетрадка снежно бяла.
Целувки нежни, топли думи, ...

До днес обичала ли те е вещица? Едва ли.
Но знай, че е опасно и боли.
Ще срине всичко, дето е стояло
непоклатимо като крепост в твойте дни.
Ще я подминеш, но не можеш дълго ...

За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...

Преходите бяха тежки.
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е п ...

Прикрих се зад поредната мълва,
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това, ...

Безсъници... 2
(лиричен коктейл)
1.
О, не в градинката на село,
а в жилищния ми панел – ...

Жената!...
На всички Жени, които съм обичал...
С Любов!...
С едно страхотно настроение
нощта обгръща ме гальовна ...

Избор...
(експромпт)
Щом вятър подранил извѝ –
разбърка сънните тревѝ...
Багажът вече е събран ...

Обречен върви в снежна пустиня,
сред нея лазурни фенери блестят.
Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
Протяга ръка нагоре да стигне, ...

Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...

по натрупани
дългове една страна
е в разцвета си

Изтънялата, крехка луна
кротко падна и
с тихо звънтене
утихна пленена
в прегръдката мека ...

Гладува пенсионер беден, отчаян,
той получава пенсия минимална.
Гледаме го колко е окаян,
гледаме го, че е душа страдална,
но, уви, мнозина от нас ...

Книгите са едни прекрасни диаманти в нашият живот, които могат да бъдат наши приятели, нашите очи към света или нашите безплатни паспорти на местата, които искаме да отидем.
Книгата сама по сабе си е уникална. Лично на мен ми харесва хартиният вариант, защото обичам нейният аромат, напомнящ ми за ую ...

Силата на чувствата прерязва остъклената душа,
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...

Олющил се е гланцът на небето
над стройните зелени дървеса.
С изтОчен дъх листата го подкрепят
да не изрони облачна реса.
Над клоните провисват закачливи ...

Да умираш - не ти позволявам!
Да умираш - забранявам ти!
Чуваш ли!
Не ранявай сърцето ми,
не убивай душата ми ...

След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ...

Вечно тъжната Мецана
от съседната гора,
силно вярваше в Лисана,
че е честна и добра!
Но и тя веднъж пострада ...

Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ...

Една песен, с която аз и приятелите ми искаме да покажем, че колкото и някои хора да се опитват да ни смачкат, ако имаме силен дух и вяра в себе си, те няма да успеят!
ТЕКСТ:
Куплет 1: Време е да се събудим, очите да отворим,
а измамниците в клетки да затворим!
Каквото и да правим, с вятъра се борим - ...

Известен ловец излязъл на лов за лъвове в саваната. Славел се той с безпогрешния си мерник. Много лъвове убил през своя над половинвековен живот. Може би колкото Джон Хънтър. А може би дори и повече. Но не ги убивал, за да търгува с тях, а само заради едната ловна страст. Обичал тръпката на дебненет ...

За мен е болка и тъга...
А може би е свобода,
защото вече зная
за теб да не мечтая.
Обичай я! ...