-
Лили беше тук...
(експромт)
Хукнал из боаза
на нощта напук, ...

I
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учрежд ...

Аз няма да съм човекът, който се самосъжалява. Насърчавам и теб да не го правиш! Ние не сме такива хора. Дори да ни стане жал за самите нас, в някакъв труден момент от натрупани обстоятелства - това не сме ние. Ние сме идиоти. От онези идиоти, които са жертви, но нямат привелегията на жертвата. От о ...

Цял живот съм харесвал, но напоследък неистово желая да скитам сам. Не по улиците – сред природата... Да се откъсна от заобикалящото ме всеки ден. От света, до болка познат ми... От цикъла проблеми, в който съм завихрен и излизане няма...
Не, това не е бягане от действителността, от слабост... а от ...

В очите ми надникна светъл лъч,
Септември се усмихна на вратата,
един красив, добре облечен мъж
с костюм от тишина и чисто злато.
Разказа колко дълго е вървял, ...

Недей тъгувай, лятото си тръгва,
не се терзай, не ще го върнеш ти.
Когато нещо времето прокужда,
завинаги остават в нас следи.
Бъди смирена, есента е сладка, ...

Един огън
Жадувам за сърце, което обича.
Искам да отпратя самотата.
Сирота душата ми мечтае
за тази нежност що гали, ...

Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ...

На сянка, под кестени, в парка говорят,
приятели, стари колкото тях.
Не виждат, не чуват, не спират да спорят,
а думите после обръщат на смях.
За младост в пролет, за идваща есен, ...

Сега на моята Сънливка
пращам сутрешна усмивка,
и да знаеш, без почивка,
ще е вечерната разтривка...
Навсякъде ще те обслужа ...

Не знаеш колко спусъкът тежи!
Не знаеш как говори тишината
и мракът как със хиляди очи
те дебне и те следва по браздата!
Вятърът във клоните шепти ...

До звънеца в парламента допълзя,
не е охлюв вече, а ламя.
Кротък, като агне бе.
Днес е кмет, кат лъв реве.
Заврян зет - латентен поет. ...

Кафето с лед не иска друго,
освен да се вълнува лудо
в горещо темпо на фламенко
с лъжичка бляскава под сенки
на порцеланови дървета ...

По стъпките ми влачи се тъгата,
нарочно изоставам, уж за малко.
Приличаме си. Хващам й ръката.
Залепвам се за нежната й сянка.
Безсънието - семчица на диня, ...

Дали мога, как мислиш?
Ей така, по ръба на лъча
да се движа до теб, да сме заедно
устрем до устрем?
Ей така, по ръба на света ...

Аз казах ли ти, че така ще стане..
Ще тънеш в мъка всеки ден.
Аз казах ли, че само спомен ще остане..
Върви, недей се връща ти при мен.
Очите ми - кафе, ще помниш, ...

10.
Затворих папката, сложих я на купа отляво. И взех предпоследната отдясно. Още малко – и ще съм готов с тях. Но някаква особена полза нямаше. Предупреди ме и цивилният колега, който придружаваше сержанта с чантата. Просто материали, свързани с „битоваците“, както се изрази той, в града. Аз направ ...

Случайно срещнем ли се някой ден,
( да кажем в парка на разходка),
то, моля те, не спирай ти при мен
и отмини с eстествена походка!...
Да, на разсеяна се престорù, ...

Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?
Аз градих за години напред – ...

Обичта е тази наша мисия,
която ни осмисля без съмнение.
И един за друг сме нейна визия,
и заедно сме нейно просветление.
В наследство ще оставим поколение ...

Да полети копнее неспокойната ми душа
към свободата, закотвена там сред звездите,
насред необятната вселенска шир
да сбъдне своя блян и мечтите.
Далеч от дребните, бедни душици ...

Щом синовете пораснат,
майките тайно скърбят.
Думите, диви потайници,
крият се, сякаш са грях.
Скърцат сърцата отмерено, ...

Последното лято си тръгва,
от плажа помахва с ръка.
На кея забравена лодка
разклаща за сбогом весла.
Последното лято си тръгва, ...

Днес идея странна озари ме...
Любовта прелюдия ли е? Страс ли е...
дали е душевно извисение, спасение,
решение, дали е грях?
От която дори Бог не може да избяга, ...

С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...

Той просто ме размива. Акварелно.
По мислите ми драска с тежък дъх.
Разтапя ме усърдно. Паралелно
замрежва мисълта ми в плесен, в мъх...
Забравям за способността си да размислям. ...

Вероятно всеки човек доживял зряла възраст е попадал в лапките на онези същества с белите престилки. Ако не пряко - персонално за себе си, то поне косвено - за някакви свои близки. Повярвайте ми, по-добре е да ви вдигнат 10 пъти данъците, отколкото да ви се случи подобно събитие. Известни като Бялат ...

И слънцето показа гръб
На хоризонта изсветля
Пробуди се денят без скръб
За миналото на нощта.
В лозята всичко оживя ...

Изневеряваш, за да нараняваш,
заместваш ме със други, на инат,
но чувствата към мен не са забравени
и всяка рана е с обратен знак.
Изневеряваш, себе си раняваш, ...

Очите отварям и викам: "Кафе!..."
Във кухнята някой със съдове дрънка.
Дали ме е чула, не зная, добре,
но после загрявам - тя бърза за вънка!...
Бе, кой ще я чака!... Пак викам: "Кафе!..." ...

С поглед те каня. Подай
нежната малка ръка.
Слънце в очите играй.
Тръгваш с усмивка. Така
влизаме в нашия валс. ...

Изгря луната с трепет плах,
въздишки тягостни не спят...
В косите черни – звезден прах,
хиляда бездни ни делят...
Когато в този късен зрак ...

В случаен ден
Случаен мъж е заедно с една случайна дама
Мъжът се спира на случайна гара
Жената продължава
Случаен път, случайна драма ...

Когато обичта невинно си отива
и маха ти за сбогом от перона,
когато всеки опит да я върнеш
завършва по-позорно и от тона,
който вечно грешно свириш ...

Клавишите уморени,
загубили представа
за място и за време,
в просъница дремят,
проспивайки нощи и дни, ...

Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– О ...

Целият ни живот се събира в едно тире,
издълбано в мраморна плоча.
Не си заслужава толкова много
да се мразим!
Нека се обичаме!