Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Т ...

Сънувах, че по Коледа ще завали
сняг от четирилистни детелини
и сме заменили миналото от войни
срещу обич, като небето синьо.
Вторачена в златото тълпа ...

Знаех си,
че ако вкарам нотки песимизъм
ще предизвикам
някой сняг ентусиаст.
Гледам го в очите ...

Листопадна любов, а всъщност толкова лятна,
листопадно жадувам всеки допир в нощта.
Като пролетен дъжд всяка ласка очаквам,
като цветна дъга ти след тъмна буря изгря.
Пъстра есен дошла е след синьото лято, ...

Вървях така нарамила снега
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така, ...

За конкурса -Коледно наричане ...
Виждам цветовете
на коледните украси,
светещите лампички,
падащият сняг ...

караш
ме да паркирам
успоредно
между сърцето
и ума ...

Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава ...

Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен. ...

Вдигам тост за Сатаната
защото е различен
и така пословично е символичен
и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост ...

Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...

...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...
Дърветата край нас протягат лебедови шии -
докосват ни с безброй милувки на листа.
С усмивка времето поднася златни фиби,
изгрели - рой на звездно ехо, в твоята коса. ...

Надеждо моя, женската ми вяра
разперваше крилата неукрепнали,
но църквата все бърках и олтара
и грешните молитви май съм шепнала.
Надеждо моя, все кънти на кухо, ...

Любима чудесна, мила,
по-ценна си от милион,
ти ми даваш сила,
твоята воля е закон.
Розите не вехнеха наесен, ...

Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата с ...

маймуна не си
пуска клона — преди да
се хване за друг

Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...

вместо — лей любов —
л ю б в е л è й ... вместо — бъдѝ
щастлив — щ а с т л и в è й

Чакалите виеха в гората. Спря. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите, страхът сякаш дълбаеше дупка в стомаха й. "Не мога да се върна. Дума съм дала. Той ще ме чака." После тръгна, едва-едва. Стараеше се да стъпва тихо, оглеждаше се да не би случаен пътник или закъснял пияница да й препречи пътя.
Луната ...

Нея отдавна вече я няма. Тя беше красив миг от тежкия ми сирашки живот. Тя- достолепната възрастна жена, с отрудените жилести ръце, която не знаеше миг покой. Тя- човекът, който търсеше начин да ме направи щастлив, тя- майката, съветницата, приятелката. Тя- моята баба Ганка.
Всичко почна от момента, ...

Не ме разбра
Твоята любов бе чаша с вино
и, като пиянство много ми горчи.
Не беше празник...беше сиво.
Лицемерието ти, много ми тежи. ...

Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...

На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...

Невероятно!
Влюбих се в стих!
Равномерен, класически, хубав.
Без екстрасистолен вик.
Без исхемично учудване. ...

Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...

Днес сърцето в мен се смее,
всичко виждам в шарен цвят,
и така ми се щурее,
че ми се върти чак свят...
Габърче сложих на татковия стол, ...

https://www.youtube.com/watch?v=xqY6ItDJo58
С късо елече елхичка
плаче и тихо нарежда:
- Много се чувствам самичка,
искам огнище с надежда! ...

Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...

Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...

Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...

Настъпи днес, най-чаканият ден
в онази ранна пролет.
И сякаш нещичко обърна се във мен,
дори не можеше да го опише и поет.
Денят бе светъл и красив, ...

- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Поз ...