Да можеше поне веднъж
в едно с тъгата
да падне облак черен над зората...
Но спри, небе, дъжда си хладен сдръж!
Така омаен глас на чучулига ...

Не ме превръщай в спомен - аз съм жива...
Усещаш ме, дълбоко дращя.
Щом мърдам още, ще ме има.
Пусни ме, толкова си властен!
Не мога в ореола ти да дишам ...

Пиша ти писма всяка нощ,
които не смея да изпратя.
Мислих да ги изгоря,
но все се спирам.
Нима мога в огъня ...

Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица, ...

Поглеждам те.
Мълчиш...
А между нас
вибрира разстоянието на надеждата.
И водопад в ушите ми бучи ...

Гълъбин отново потъна в още по-дълбоки размишления и изпълни себе си с Прасветлина, за да съумее да пробие.
Този път умуваше как всичко е произлязло от нищото и после отново се възвръща към себе си.
Мисълта като мълния раздра завесата и стана ясно, че са необходими два тотално противоположни полюса, ...

Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...

По известна народна приказка.
11.01.2020
Коя жена постъпва правилно?..
Заминали мъже двамина на гурбет,
за да спечелят във чужбина ...

Питай първо: Какво значи обич?
И дали свобода се дарява?
Кой кого „от любов“ е заробил,
как на сянка зърно не узрява...
После питай: Какво е причина? ...

Сънувах лодките на кея,
вълните са кобили, вързани.
И спря се времето забързано
да ме научи да се смея.
Сънувах фар, море и чайки, ...

Има ли лимит на добротата?
Достига ли до ръбче да прелее?
Затваря ли понякога вратата,
когато прекалили сте с нея?
Навярно ѝ тежи от постоянство, ...

Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини ...

не остана и
камък — на който да се
и вода сипе

Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...

Не съм ангелът пазител,
който някой, там, смирено чака,
или пък за теб да мисли докато брои звездите.
Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,
когато им сложа броениците пред истините, ...

Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци, ...

Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча,
оглася януарските земи.
Вие, с копнеж да си го върне.
Ледена самота трепти. ...

Отново в мойте мисли,
ти идваш пак ефирна,
грешница или икона ти си
или просто повей лек зефирен.
Отново силно ме обсебваш, ...

В сърцето ми забита е кама,
а аз стоя в нощта сама,
и отново виждам твоя лик...
Дали дочул си моя вик,
макар да е безгласен, тих, ...

От дома ми по-уютно място няма.
Скрита съм зад няколко стени,
но усмивката ти ведра, блага
ме кара да си мисля : "Остани!"
Когато дойде светъл празник, ...

През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.
Роши - котето се чуди ...

Аз съм господ. Всеки има различна представа за мен и нито една от тях не е вярна. Хората живеят животът си спазвайки правила които си мислят, че аз съм възложил, а след това същите хора говорят за свобода. Земята е една незначителна част от вселената, защо си мислите, че точно вие сте специални? Не ...

Оказали се в покрайнините на препускащото напред време, някога живите обиталища са се обезцветили.Мъртвилото е изцедило цветовете на пейзажа и дори дъждът ги заобикаля.Ако някоя черквица е все още пощадена, то тя едва диша, затисната от рушевината, обхванала я като плесен отвсякъде. Вътре само очите ...

( гатанка)
Там във гъстата гора
има къщичка една.
Без прозорци и врата,
без комин и стъпала. ...

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...

Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...

Имам нова дружка –
малко коте сиво,
дето хич не слушка
и е тъй игриво.
Иска все да тича ...

Спомняш ли си, лельо, дните, когато още бях мънѝчка,
гледах те в захлас как се гримираш и гласиш,
на разходки ме водеше, дори и да не бях толкова добричка,
и в работа те гледах как работиш и кроиш.
Ти за мен не беше просто леля, ...

Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...
Целувки, пиещи радостта ...

Кой от министрите е първи,
що през демокрацията е в ареста?
Нено, що водата изтърва
и затуй имаше протести.
Има нещо гнило тука, ...

Нещо е гнило! Нещо смърди!
Нещо не е както трябва!
Бомба тиктака във мойте гърди-
гърдите на кроткият гражданин.
Който работи. Който мълчи. ...

- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...

Кажи ми какво да направя,
за да бъда с теб завинаги,
няма как да те забравя,
защото заела си сърцето ми.
Понякога ми се иска, ...

Трудно тази нощ премина.
Често буди се Росина.
Взираше се тя в звездите
и съня и от очите
бягаше къде ли не. ...