Аз не знам в този свят как да хвана пътека
(и затварям очи, и се хващам за лъч).
Бог е спирал и тук, но сега е далеко,
и звездите са дом – но за само веднъж.
А животът е шир – колко много животи. ...

– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...

От времената древни до наши дни,
на българските войни славата блести,
безстрашни герои, дръзки, непобедими,
те защитаваха достойно родните земи,
да не попаднат в плен на враговете ни. ...

Днес е топъл, юнски ден,
в душата ми е слънчево, игриво.
А той обажда се студен,
без мене времето било мъгливо.
И някак щом дочух му аз гласа, ...

БАНАЛНА ЛЮБОВНА ЛИРИКА
Щом си ти далеч от мен,
няма смисъл моят ден;
в миг угасва светлината
и смрачава се в душата. ...

Нека кукумявката си вика!
Ти пък в тази нощ при мен ела!
И ще бъде луда нощ, велика -
с милион звезди, една луна!...
Казват, на смъртта била вестител ...

Моят ангел
Ти си моят ангел в живота ми,
и аз не мога без твоите криле,
ти си моят вятър в душата ми,
и аз не мога да дишам без теб, ...

Вечерния експрес...
Всяка вечер, точно в шест
за вечерният експрес,
мъж с цветя, в добрия тон,
е на празния перон... ...

Не разбра
/Елеонора Крушева/
Твоята любов в чаша с вино,
като пиянство ще ми загорчи.
Не беше празник... беше сиво. ...

Танц върху вулкан…
(експромт)
Лунна нощ въздъхва - дъх недоловим,
вятър тих полъхва-звън необясним...
Жегата надвила -ндаже и нощта, ...

Вече не ям захаросани думи (пълни с глутен).
Преди прекалявах и виж какво стана, влюбих се...
Ограничих и тестените илюзии,
защото от тях насита нямаше.
А газираните комплекси? ...

Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...

– А ти не вярваш ли в прераждането?
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ...

Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...

Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш.
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...

Червилото червено те привиква
за вечерни страстни грехове,
да остави белег вечен те зове
и ти шепне възбудено и бавно
с желание за неприлични мигове. ...

А как ли стана всичко, аз не зная,
дали със поглед ти ме заплени,
или с чаровната усмивка ме замая.
Какво направи с мене, погледни.
Спокойна ходех си по моя път, ...

Рицарски доспехи
днес обличам!
Тръгвам в битка,
любовта да защитя!
Образите от съня ти, ...

В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът ...

Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...

Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...

Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...
Не съм сама, когато се изгубвам ...

7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се ...

Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.
От просено зърно сега по- малък, ...

Ще се излее с твоята сълза.
От нея ще се пръкне буря.
Тежко̀ и го̀рко на Ада̀м,
че Ева всичките ребра му счупи.
Не си помисляй тишина! ...

Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...

> Грешна беше тая жена, но беше хубава.
> Йордан Йовков, "Албена"
Заклеймиха я в селото: "Вещица!"
Всяка вечер до Дявола ляга.
И не пали за Господа свещи тя - ...

Това е, нека да си кажем сбогом,
изгуби ме завинаги, нима не го разбра?
Дори и думите са дар от празно слово,
изгасна ли последната искра?
Не се обърнах да те видя как вървиш ...

Пожарите в моята душа
все още не искат да утихнат!
Знам, че накрая ще опустошат
илюзиите на маски усмихнати.
Остатъци от залез ще горят. ...

текст: Явор Бояджиев

1. Какво е любовта
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...

Аз няма приказки да ти разказвам,
за някакви говорещи животни.
Светът е чуден, ти не знаеш,
но случват се неща страхотни.
Въртим се заедно с Земята, ...

Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс, ...

Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...