Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...

Любов... Дали е истина това,
което чувствам? Дали сърцето
си готова съм да посветя
безусловно и сляпо на него?
Или самотна съм просто отвътре ...

Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...

В тъмната стая лъч се процежда,
що за чудо ще е то?
Разни сенки по стените подрежда
в нежни отблясъци сто...
Душа се тихо вълнува, ...

Героят на нашето време,
във всеки от нас е стаен,
седи си и кротко си дреме,
докато не бъде роден.
Надеждата щом се изчерпва, ...

Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...

Той сваля шала -
коприна -
долавям уханието -
цъфнали рози -
и се усмихва - ...

Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...

Любов ли е това, дето кара
сърцето да изгаря, или е просто надежда.
Надежда, че всичко може да бъде по-хубаво
и по-добро, когато има с кой да го споделиш.

Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца ...

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...

Една нощ аз избягах в гората
решил бях да търся самодивска целувка
да посрещна с нея зората
или да сменя съня със преструвка.
Но какво аз тогава видях... ...

Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени, ...

Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...

Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...

Все още чакам истинската есен.
Онези гъсти, приказни мъгли,
които някак си навяват вечност,
на непрогледен мрак в душата ми...
Но... лятото не си отива още, ...

Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там... ...

Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона ...

Петък следобед
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...

Избрах едно сред безброй цветя.
Гледам го през сивата мъгла.
Уханието докосна ме със светлина,
направи ме роса и отлетя.

Вече ме опозна, нали?
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...

В нормалните страни, мило дете,
за човек, що не може да се движи,
обществото старателно се грижи,
включително и патриотите,
но не е така, уви, у нас, ...

тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните ...

Будителят може да бъде всеки един от нас. Хората са различни. Притежаваме единство на уникални черти, които никой друг няма. Спазваме и вярваме в различни сакрални традиции и правила. Човекът е най-висшето творение на природата. Владетелят на стихиите, образът на доброто и злото. Трябва да си зададе ...

Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...

НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...

Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче, ...

Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и ...

Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...

Сега ще ви разкажа аз, за мене!
За мойта младост и за моите мечти.
За трепетите във сърцето, за надеждите...
За всичко, що дерзаех, но уви...
Отраснах в хубаво семейство. ...

Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...

Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се съби ...

Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси, ...

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен. ...

Невиждана суша споходи селото. През май не капна капка дъжд, а юни беше още по-сух. Бог бързо натиряше малките облачета в разни посоки и скъпернически стискаше небесата си. Нивите изгоряха, барите и кладенците пресъхнаха. Настана мор. Хората гледаха с тревога нагоре и все по-често се молеха за дъжд ...

Като свещ във тиха стая.
Като кандило старо.
Като въглен в тлеещата жар.
Като къща в изгорял пожар.

(4-6)
Устремени безцелно Лъчи
над селцето заспало прелитат,
като влюбени Те се преплитат
и разбиват се в мойте очи. ...

Сърцето ми трепва...
На асфалта лежи премазано куче.
В очите му - небе...
Минувачите го подминават с безразличие.
В очите ми - очите на кучето...