Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.1K results
Сълзите на злодея
🇧🇬
Реших да бъда зъл – със лед в кръвта.
Реших да бъда верен – само на това:
Никой вече да не ме вижда ранен.
И да убия доброто и Бога у мен.
Яд и безсилие станаха студена злоба, ...
На моята баба
На моята баба, една страхотна жена,
сега навела е на две своята снага!
Един живот в немотия и работа,
отгледала, възпитала добри деца! ...
Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...
Не изтекла година... и ето беда,
разбрала Витиния, че трудна била.
В килията тъмна сама се прибрала,
страняла от всички, боляла, мълчала,
живеела месеци тя в тишина ...
Днес едно момиченце издъхна
застреляно от собствения си баща
видяло как майка му убива
сполетяла го и него същата съдба.
Баща ли казах? О, извинете! ...
Живеем в мутренски свят, в мутренска държава, в мутренска среда.
И това не е само, защото мутра е премиер, мутренски са действията му, мутренското попива в обществото.
Това е заради световъзприятието – по мутренски критерии, с мутренски обяснения и извинения.
Да видим…
В мутренския свят няма „победа ...
Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ...
Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с е ...
Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ...
Цветята са това, което краси земята.
Ароматът им е божествен, все едно е най - скъпият парфюм.
Цветовете им са така наситени, сякаш са докоснати от дъгата.
Хората изразяват и любовта... и мъката си с цветя.
Те приобщават всичко в едно.
Суета ли е да бъдеш егоист или начин да се съхраниш? Трябва ли да бъдеш винаги непорочно скромен или да знаеш, че стоиш преди всички и че в своя си живот ти си най-важният? Поставя ли ти примка около врата обществото, когато те притиска с това колко е себеотвержено и безкористно да си в услуга на др ...
Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно, ...
Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...
Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица, ...
Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...
Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...