Не съм известна, дори не съм богата...
Дойдох в това школо, за всички непозната.
Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички,
Различна бях от тях, чувах все шегички.
Първата година и с нея не говорих, ...

на Емо
> А можеше да имаш рицар...
>
> (из един коментар)
Да! Можех да си имам рицар. ...

Планински елмаз
изплува в очите ти
с пламък от айсберг

Дали бях розата
за теб, „прекрасна”?
Чета във погледа ти:
„-Не бъди нещастна!”
30.11.2016 г.

Вярвам в утрото
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове. ...

Видях я на бара, тя ме заговори,
за времето въпроса тя отвори.
За зимата, за нейната красота,
за студа, за снежинките навън сега.
Говорим си дълги за това и онова, ...

Малката София се влюбвала лесно. Привързвала се бързо. Обичала безрезервно, била толкова добра, толкова грижовна и обичаща. Сега ще ви разкажа историята,която тя преживя. Историята, която я беше сринала из основи.
В началото на едно горещо лято, тя излезе с любимата и приятелка. Решили, че ще прекар ...

Жената, която
с очи цветя разцъфтява,
с усмивка люлка за слънце плете,
с ръцете си любов извайва,
а в сърцето й ...

И пак си направих такси от хартия.
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...

Тази бясна гонитба
размазва пейзажа.
Нищо не виждам!
Искам да сляза!
Преди да повърна ...

1. Когато си напълно убеден в нещо, твърде вероятно е да грешиш. Имаш ли и най-малкото съмнение, тогава си на прав път.
2. В музея на спомените най-големия шедьовър е детството.
3. Последователността и постоянството могат да те изведат на правия път, щом си изгубил посоката.
4. Не може всички хора д ...

Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...

И не във гроб ме заровете -
на червеи да стана жертва.
Във гроб заравят само тези,
които истински са мъртви.
Плътта без жал я изгорете, ...

Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...

Четвърти ден. Мими вече е здрава. Лекарите не виждат смисъл да я задържат повече в болницата. След многото проведени изследвания те така и не установиха на какво се дължи оздравяването на Мими. Но ние с вас знаем – нали? Добрите вълшебства винаги помагат.
Изписаха я и Мими отново си е у дома, там в ...

Под свода небесен,
под хиляди звезди,
от красотата ти унесен,
що е чудна песен,
що спаси ме от беди, ...

Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ...

Евгения отключи вратата и влезе в едно от помещенията на градската поща. Седна на стол зад бюрото. Погледна часовника на стената и включи компютъра. В стаята се чу звук от токчета на обувки.
- Добро утро! - каза колежката й, Марина.
- Добро утро! - отговори Евгения.
На един от шкафовете имаше две ка ...

Какви е синове раждала,
раждала още и днеска...
Христо Ботев
От съюзените армии които действаха оперативно на няколко направления, България мобилизира 600 хилядна войска и тръгна на юг и изток...
Мобилизацията премина срочно,организирано и както вече споменах с един небивал ентусиазъм, който граниче ...

Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си, ...

Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...

По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ...

Здравей любов !
Теб аз всеки ден чаках.
Не тръгвай,не ме оставяй любов!
Стотици сълзи аз по тебе изплаках.
Добър вечер любов ! ...

Ето на среща ми гледам изплува глава.
Носи се, клати се, дрънка, кънти в тишина.
Никога няма да видя отново това –
буца зловеща, прелитаща ниско в нощта.
Поглеждам враждебно таз странна особа. ...

Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...

Звездното небе примига,
месечина рог надига.
Под снега жита се гушат,
приказка неземна слушат.
Благодат над таз страна, ...

1. Благородный и добродетельный народе!
Мы испытываем непомерное угнетение духа. Давний победный гром наших предков заглох, огонь жизни тлеет, и некому бросить полено. И не время ли нам сказать, что не наше стелется везде, а наше взаперти, спрятано от нас. Сами же незнаем, откуда упадок Веры, и куда ...

38.
Настъпи тишина...
После Крейг каза бавно:
- Все още не съм решил...
- Ти... А другите какво мислят? ...

И спусна се над нас беззвездна, плътна нощ.
Изминаха години на случайности.
Мълчанието можехме да срежем с нож.
Миришеше на стъпкани потайности.
Нанизани, догадките посяха страх ...

За свободата си, признавам, съм готова
в затворник да превърна всички мисли.
Свободно и да дишам, да живея -
съгласна съм на всички други липси!
Не тази „свобода“! Не се лъжете! ...

Вятърът ми е любовник
тази нощ ми го призна,
когато ме понесе към звездите
и ми подари луна.
Вятърът ми е любовник ...

Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...

Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
движения – ограничени, мозък – доста равен.
Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
Сам,дори и между другите седиш. Лежиш. ...

Колко пъти
за да намерим себе си -
губим се сред страхове,
болка, съмнения и
кръстопътища. ...

Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ...

Седя на прага на нощта сама.
И чакам... чакам дявола с тамяна,
да прикади онази люта светлина,
струяща от града,
в която теб отчайващо те няма! ...