Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.1K results
През годините
🇧🇬
Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...
Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...
Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...
ПОЕЗИЯ НА МАЛКИТЕ НЕЩА
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...
“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ...
…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ...
Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...
В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ...
Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...
Ех, сън сънувам, някак будноспящ -
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!
От нейде, стар будилник, чакам звън. ...
Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...
Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...
Сега е есен и улиците и тротоарите са покрити с листа, мокри от дъждa. Oтвреме-навреме - всъщност често вали. Понякога в това време, в този град ме обзема самота. Както сега. Когато имам свободен ден от работа и се смрачи и започва да не ме свърта в къщи. Тук съм отдавна и би трябвало да познавам ня ...
Трудолюбието – актуален (себе-)анализ, (себе-)оценка и култивиране
Четиво за родители, учители и желаещи да придобият и развият трудолюбие
Връзката между труда и другите дейности
Човекът може да прави много неща, например да задоволява физическите си нужди от храна, вода, сън, движение, облекло, под ...
НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня. ...
> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.
Тук смехът е надежда, а в очите лисици ...
Безмълвна остави ме сега,
безгласна буква съм, xсама
без обяснение, заряза ме в нощта,
навярно, защото за теб не съм добра
и ми каза повече да не те търся. ...
Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията ...
Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахмат/ и Хосе Раул Капабланка /третият официален световен шампион по шахмат/ за предстояща реми-смърт на древната игра? Те са направени във връзка с бурния възход на шаха, при който полезните ходове, осо ...
На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момен ...
Безпризорният дъжд ще потропа на моя прозорец
в най-печалния миг и ще каже:
– Пусни ме да вляза.
Но прозорецът има решетки, защото за хората
да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...