Такава съм - и истинска, и груба.
Не съм като обикновените жени!
У мене има малка капка лудост,
но тя ми е достатъчна, нали?
Такава съм - не искам да съм друга. ...

Сутрин събужда ме хлад, небесата са сини,
бавно зад хоризонта слънцето се надига.
Огрени порблясват капките нежна роса,
сякаш сълзи от очите й са, блестящи и чисти.
Обед е, жегата нагорещена преваля, ...

Посвещавам на авторите с клакьори.
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...

РОСА ОТ НЕЖНОСТ
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена. ...

Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...

УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...

Училище мое с учители строги –
във тебе се учех – днес идваш на сън!
Години прекарах сред бури, тревоги...
Заглъхна завинаги твоя мил звън!
Заглъхна звънецът на школата мила, ...

Щом март настъпи и запролетú,
на мен ме хваща сенна хрема!...
Загазих, да ви кажа...Апчи-хи!...
Направо ужас ме обзема...
В алеите из парка пак вървим... ...

в едно общество -
доживотна за всеки
упрек - присъда

Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...

Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...

Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.
И, дрипава, тъгата се отдръпне ...

Очите ти ...
в моите свиват гнездо –
за да виждат
небето ми синьо.
А то е ... ...

На бузата ти,
като в клоунада –
целувка червилена.
Кажи ми, мой Принце,
коя червива ябълка ...

Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...

подредиш ли си
сам - пò задълго не ти
е разхвърляно

С четка или с думи,
нарисувай ми
художнико, сълза.
Нежна и прозрачна,
като утринна роса. ...

Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...

Не си простих за времето,
излъгаха ме, че лекува.
Не простих и на сърцето,
проклетото само теб обича!
Сега е късно, замълчи. ...

На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...

Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...

Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита, ...

Ich vergesse nicht-
das Leben ist schön,
obwohl alles dagegen spricht.
aus dem Buch "wundgelebt"
Petra Klingl ...

Рок - балада .

От сборника с разкази "Аз виждам"

Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...

Здравей народе, пиша ви изповед, защото ми омръзна да мълча.
Харесва ви да се подигравате на по-пълните и с различните, нали.
Браво на вас, но това не ви прави по-силни за колкото се мислите,
прави ви по-слаби, по-жалки.
Замисляте ли се, на къде върви света ...

Най-доброта защита е нападението.
А ти да се защитиш, не пропускаш...
Стремиш се да ти е лошо поведението.
"Извинявай" по погрешка не допускаш.
Опиташ ли да ме раниш, няма да бягам. ...

Птица Любовта ми по прашните пътища кълве
отдавна забравени зрънца от наше плодородие.
Перушина събира от разкъсаните си криле
за гнездото си, но там лежи мъртво безродие.
Яйцата отдавна са станали на запъртъци. ...

Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпи ...

1.Изпращаш ми тъма. Какво съм ти виновна.
Не съм съдбата ти и ти не си за мен.
Каквото и да кажа, ще си недоволен,
банален е развоят като празен ден.
Ще те боли и преболи, но дай си време, ...

Ние, хората, сме извънземни в човешко тяло... Но това, този факт, е много трудно обясним и, на практика, недоказуем - в крайна сметка!