Да обичаш, не е трудно
Когато душата ти е чиста.
Да си влюбен, е много просто
Когато сърцето ти гори от страст.
Да прощаваш – ето това е трудно. ...

И ако краят на света след минута настъпи.
Най-много от всичко искам да знаеш, че безкрайно съм те обичала!
Съобщението ми ще ти го донесе някой гръмотевичен тътен.
А ти не забравяй, че без тебе съм нищо.
Ако някакви бури сърцето ми притиснат. ...

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...

Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек. ...

Ще излизам и ще пия,
нали няма нищо вечно?
В алкохола болката си ще удавя –
новият живот ще е на чисто!
Но без теб, не си ми нужна. ...

Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...

В очите ми гори светлината омайна,
а душата ми е в плен на Пролетта,
сърцето ми е като мина златна
на простор, висини и красота.
Аз целият съм дете на Светлината, ...

В твоя хубав гуш заспивам,
аз за теб умирам.
Винаги с теб се смея,
вярвай ми, без теб не мога да живея.
Щом погледна те и зная, ...

Сънувам вече много често
и може би, защото остарявам.
Все същото селце и стара къща.
Реката с моста и гората…
Пристъпвам бавно по неравен път, ...

Селските люде –
на хляба творци са, но
зло им бастѝса
земѝ и поминък и
пак е от ад пò тегло...

Целувам те със сутрешното лате,
макар да знам че си о пиеш с друг.
А аз от теб отново пренебрегнат
церя любовния си махмурлук.
За кой ли път телефона не ми вдигаш? ...

На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро ...

Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...

първо писмо
от новобранеца
майчини сълзи

Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти. ...

Казват, че бъдещето е близко.
Само трябва да протегнеш ръка.
Аз я протегнах, но се опарих
и разбрах, че не става така.
Учи и бъдещето ще усетиш, ...

Днес видях моето момиче
по нашата улица да върви –
Боже, колко е красива, колко
е слдка и добра! Походката й
е като на горска сърна!... ...

Първи вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл
просияха –
с жлъч скръбна -
просияха, ...

Взирам се в нощта всевластна.
Спи земята в сенки. Сам съм.
И като комети звездни
мислите прииждат, чезнат.
На сапунени мехури ...

Няма ли прегради трайни
за прищевки и мечти,
в роза бледа, в роза чайна,
ти, поете, ме вплети!
Два оттенъка избрани ...

Реквием по поръчка,
с предплата за смърт -
двадесет и пет дуката.
Той набъбвал от музика.
Смъртен хлад ...

Красота.
Чар.
Аромат.
Любовта.
Дар. ...

Нек & Лаура Паузини - Само ти
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol & Filippo Neviani (Nek)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алфредо ...

Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се изми ...

Следователят следеше тъмнокосата, която седеше срещу него на бюрото и четеше първоначалните ѝ показания. Той я познаваше много отдавна, но не я беше виждал в този окаян вид. Докато се вглеждаше в чертите на лицето ѝ, изпитваше едно тягостно чувство примесено с безнадеждност. Очите ѝ бяха потънали в ...

Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам ...

Болката беше се свила
като в скута невръстно дете.
Сълзите прилежно изтрила,
следите от белези, не.
Душата ранена стаено ...

Пристъпвам полека в светлата стая,
в завивките свита сред топла омара,
потънала в лен, в кадифе и във пух,
непозната земя върти се капризно.
И чака да влезе дръзкия Кук. ...

Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра ...

Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже – ...

Мечти, предадохме се с вас.
Вие – мен, аз – вас.
Последни пориви на вятъра
разпиляват парченцата от нас.
От любовта обичах невъзможната, ...

Препил със вино от глухарчета,
ту плаче юли, ту пък пее.
Надянал вятърът самарчето,
на гръб го носи и се смее.
Принцеси свилени – мамулите, ...

Sanremo 1995
------------------------------------------------------------
Андреа Бочели - Ще тръгна с тебе
Санремо 1995
------------------------------------------------------------------------------ ...

Насълзяват се
очѝ... Стих и стихолюб
се единяват!...

Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...

...ех, колко красиво е небето – покрито от перести области, нашарени от ниското слънце, което скоро ще залезе. Кави ли ветрове са ги надиплли тези облаци така, там горе. Тук не духа много. Вятърът само напомня за себе си и приятелски разклаща клоните на дърветата за поздрав. Паркът е пълен с хора. М ...

Бушува бурята... бушува и не спира,
срещу предателствата, срещу това,
че мълча - когато ми се иска
на глас да крещя!
За да заблести в небето ...

На фона на зелените върхари
където пътниците уморени спрат
почивка да потърсят млади, стари...
Три Храма тихо там на пост стоят!
Изографисан с цветовете на дъгата ...

Поет написал стихче,
прочел го друг поет,
и казал: - То е мое !!!
Бъди вовек проклет!
- Не може да е твое, ...

Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин. ...