Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...

Забравихме за нежните слова.
Вместо“ Обичам те“,
получаваме сърчица.
Вместо усмивка- жълто човече.
Нима приятелство е това. ...

Baby K & Lali Espósito
[la versión española de "Roma Bangkok" (Baby K & Giusy Ferreri)]
-------------------------------------------------------------------------------------
Бейби Кей & Джузи Ферери - Рим-Банкок/
Бейби Кей & Лали Еспосито ...

Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя, ...

- Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...

Аз не мога без скритите си вечери,
без тебе също аз не мога.
Въздухът ми мъчни ручеи,
а със себе си понякога и строга.
Тайно от дома си ще излизаш, ...

> ...злоупотребата с доверието е дело в ръцете на човек,
>
> а липса на доверие е дело в ръцете на дявола.
>
> Едуард Форстър ...

Събота - сребърна мъгла.
Успах се, но не нарочно
Скачам по пижама,
но дори кафе няма.
Мляко пък въобще. ...

Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------------------
Паола Турчи - Разкраси си се заради себе си
Санремо 2017
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Седнах, мила мамо, стихове да пиша,
На теб подарък скъп да ти направя!
Но как с думи, мамо, мога да опиша,
Обичта към теб колко е голяма?!
Ти, толкова години, мила мамо, ...

Не можем да сме заедно? - Добре!
- дори без тебе - твоя ще остана.
В прегръдките на облачно небе,
немилвана, оставам да те чакам.
Със синьото на моите очи ...

Има път над бездна зловеща разлян,
като мост дървен над тъмнина.
Там шумът на куршум е изстрелян
леден вятър захапва до кокал стена.
Като мост дървен над буйна река ...

А щом изчезна завинаги от този свят
какво ли ще си спомняте за мен
и за това, което бях?
Какви ли чувства съм оставил
у близките души; ...

Като спомен от стара пиеса,
във която веднъж си живял,
сякаш времето бързо отнесе
част от тебе, а още си цял!
Тези пориви детски къде са, ...

КЪЩАТА
Къщата, която е подслонила душата ми
безвъзвратно се пука и бавно руши.
На призрак е заприличала съдбата ми.
Всеки ъгъл и керемида от болка крещи. ...

ххх
" Когато Небето пожелае да спаси един човек, му изпраща някой да го обича."
Елиде Ел
" ....или някого да обича ..." -допълнението е мое
Пожелай да ме спасиш, Небе ! ...

Вярата е по-ценна от парите.Не я губете!

Хитър Петър, както всеки родолюбив българин по онова време, взел участие в обсадата и битката за Одрин от октомври 1912 до 26 март 1913 година. Нямаше да споменавам този факт, ако този ненадминат шегобиец със своя съвет не беше допринесъл за обрата на войната срещу Османската империя.
Няколко дни пр ...

Скъпа 2018,
Ето, че ти си към своя край и аз сметнах за нужно да направя равносметка на изминалите почти 12 месеца, в които имаше много тъга, но и бяха изпълнени с много щастие и приятни преживявания.
Твоето начало свързвам с не толкова хубави емоции. 2017 ти заръча да ме поизмъчиш доста, за да си в ...

Приятелите ги броим на пръсти,
и не дори на двете си ръце!
Лъжливите повеждат ни към кръста,
с усмивката на Юда, без лице!
Приятелите не отварят рани, ...

По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...

Тя беше тиха...
Влизаше на пръсти.
Прегръщаше ме силно,
просто като жена.
Тя беше вярата! ...

Ще завали в очите неочакван дъжд
и ще се скрием в ъгъла на самотата,
ти - не простил и тъжен мъж,
аз - сянката ти тъмна във краката.
Жълт вятър ще довее мъртва шума ...

Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ...

ПРЕДАЙ НАТАТЪК !
/ на моите деца/
Един Баща отглеждал свойте рожби,
научил ги на първите им стъпки,
посрещнал е и първото им зъбче ...

Заедно пишем
най-краткото
любовно съчинение.
Аз слагам точките.
Ти им правиш опашки ...

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен ...

Беше една прохладна ноемврийска сутрин. Потривах премръзналите си ръце, след като бързо се настаних във влака. Топлината на парното ме връщаше към живот и караше кръвта ми отново да забучи весело. Свалих качулката си, шала, а накрая и самото яке. Както всяка сутрин, нетърпеливо чаках да достигна кра ...

образът ти е стихия
морето през декември
резките маневри
и сълзи, и смях, и нерви
образът ти са ония ...

"Това правителство се клати.
Валери, оставката си ти подай.
В задънена улица ме прати,
затова кротни се там и си трай!"

> О, неразумний юроде, поради что се срамиш...?
>
>
>
> Паисий Хилендарски ...

Средата на ноември. Не остана.
На кой му пука за годината?
Със тебе цял живот се нямахме.
Сега са пролетни и зимите.
Навън са малки градусите. ...

Първи път:
Подхлъзнах се на рампата за инвалиди –
не бяха сложили и стъпала.
За немощните ги е "грижа", очевидно.
Сега с един са повече. Хвала! ...

Знам, боли те, вярна моя спътнице,

Дали съм лоша? Мога и да бъда!
Реша ли - отмъщавам строго!
Надявай се на леката присъда -
на хладно безразличие, без злоба!
Разсърдя ли се - трудно ми минава! ...

Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...