най-дългият ден –
времето ми не стига
за тебе

Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде е волно и широко, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние сме щастливи, смятайки, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъ ...

Заспивам
в скута ти,
Любов...
Завиваш ме
с ласките ...

Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...

Веднъж сънувах странен сън
Валеше слънчев дъжд навън
А хората без капка страх
Се къпеха в дъжда със смях.
Обичаха се хората навън ...

Искам да зърна очите ти,
да съм твоя радост!
Да прегърна мечтите ти
и да съм щастлива в твоята младост!
Младост, пея, вярвам в любовта, ...

Ще си остана аз, онази същата –
с развети лунно отразяващи коси.
И с перлената кожа и с очите лъскащи,
И с устните трептящи в нощ студена,
дори и черно-блатна, и безлунна ...

Мълчи ми се!
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...

Жената с много имена минава
като вихрушка през града
Извива тяло и глава поклаща,
след нея падат царства и сърца.
Тя може да е млада или зряла, ...

Завоалирана е
тишината
между двата
полюса на
битността. ...

Къде си Сняг?
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни ...

По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...

Пауново око!
Когато близък си отиде,
се превръща във звезда.
Тъгата като рало ще премине,
оставяйки в душата ни бразда... ...

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...

Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...

колчем всички
от Адам и Ева сме - сме
братя и сестри

Събират се вълци, вият от глад,
в преспите снежни правят си път.
В лютата зима, в ледений хлад
те идат, понесли на звяра зовът.
Очите им светят в тъмната нощ, ...

Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...

"Вървял един добър човек и видял един горящ храст и змия, която се опитва да се измъкне от пламъците. Човекът си проврял ръката и хванал змията за да я спаси, но тя го ухапала. Пуснал я на земята да си ходи и продължил по пътя си и срещнал втори човек, който наблюдавал с недоумение това и той го поп ...

Бях самотна звезда. И магьосница бях.
Нощем яздех зелени комети.
Но сред тъмното кралство върлуваше страх,
не откривах любов – да ми свети.
Късно срещнах те теб. Промени ми нощта. ...

* * *
заскрежен бор
в топли му нозе
спят шишарки
* * *

Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...

Дъждът притихва бавно зад прозореца
и капките приличат на сълзи.
Ветрец изтръска клоните на ореха,
далечен гръм просторът отрази.
Лицата си от любопитни скривахме ...

Когато да обичаш трябва да е вечно,
а годините отминават неизбежно,
не забравяй, че да те е страх е човечно,
а аз ще те обичам винаги нежно!
Ще идвам за малко и пак ще си отивам, ...

Косите ти от житен клас са по-прекрасни!
Смехът ти се разлива медно във ефира!
А устните ти - хвърлят ме в необята!
Такава като теб се по веднъж намира!
От рая ли се появи в деня ми черен? ...

човек от твърде
много се лишава - за
да съзидава

Кой ви каза,че вече сме стари,
че излишни сме тук и сега!
Май ви пречим! А? Хайде шамáри!
Позабравихте някой неща.
Как ви бършехме мокрото дупе ...

Вчера ти отново ме разплака
и със сълзите си навън излезнах.
След мен мъже извръщаха главата.
Сама, разплакана жена е като дар небесен.
Трима ме подминаха с почуда. ...

Как разбра, че те обичам?
Нищо не правя за теб!
Сърце ми трябва - разбирам те.
Жена като теб не би могла да е лед.
Различна си - жена с характер. ...

Ще си сложа червило
в очите искри,
усмихни ми се мило
времето с теб да вървим.
Ах, така е забавно, ...

Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли, ...

Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...

Вчера загубих Приятел...
Почина внезапно без време и час
Почина нелепо във късен час...
смърта го отне раздели го от нас.
А беше добър, Приятел, човек... ...

Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и ...