Леванте & Макс Гадзе - Част от мен
---------------------------------------------------------------------
Autori: Claudia Lagona & Dario Faini (Dardust)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Клаудия Лагона & Дарио Фаини (Дардъст) ...

с поглед отстрани -
не се сред РÀЯ ЗЕМЕН
„пѝпето“ цени

/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...

Стига вече или я се стегни моля ти се или оф станал си изключително негативен. Тези думи познати ли са ви? Мисля, че на всеки в определен момент от живота му се е налагало да ги чува.
Нека днес поговорим за толерантността, вярата, добротата и разбирането. Много от нас съдят другите, защото в дадем м ...

Тази любов няма да чуе
колко тревожи сърцето ми,
заради нея синьо мънисто
вече краси деколтето ми.
Синьо мънисто против уроки, ...

За начало ново време е и
вече за университета дреме ми,
мисля за Жанета, мон ами...
Вече няма място в този нов живот
за нерви и за пот, ...

Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...

....
Още се чува смеха
където били сме щастливи,
някъде там е зазидан в стените
на старите къщи. ...

ИСКАМ ДА МОГА
Аз искам да река поне веднъж:
„Обичам те!“ –
без оправдания,
без обяснения, ...

В тая приказка се разказва за един червен крокодил, който засега се намира на брега на езерото в станционната градина на Стара Загора, кой знае защо, боядисан в червено. Както винаги, аз разгадах тайната му и сега я споделям с вас!
ЕЗЕРОТО НА ЧЕРВЕНИЯ КРОКОДИЛ, КОЙТО НЯМАШЕ СЪПРУГА
-Бабо, защо тоя к ...

Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ...

Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...

Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове. ...

Парѝчки, мамо,
чипкат и веднàга към
офшòрки припкат...

Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...

Мило дете,
ако някога си избереш да се родиш,
трябва да знаеш няколко неща:
Понякога ще те учат да обичаш хора,
които не знаят как се обича, ...

Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...

Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...

Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...

Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...

Вчера наща мила Бойка
По БЕЛ получила двойка!
Майка и позеленяла,
Джобните и спряла.
Разревана наща Бойка ...

ПОЕЗИЯ НА МАЛКИТЕ НЕЩА
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...

“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...

Първи куплет:
Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо. ...

Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни, ...

Капки Мерло
разляти в залеза,
потрепват неизпити…
Стичат се по стените
на притъмняла ...

За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ...

…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ...

Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...

В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ...

Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...

Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...

Ех, сън сънувам, някак будноспящ -
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!
От нейде, стар будилник, чакам звън. ...

Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...

Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...

Сега е есен и улиците и тротоарите са покрити с листа, мокри от дъждa. Oтвреме-навреме - всъщност често вали. Понякога в това време, в този град ме обзема самота. Както сега. Когато имам свободен ден от работа и се смрачи и започва да не ме свърта в къщи. Тук съм отдавна и би трябвало да познавам ня ...

Радка и Румен
Радой и Румяна
рисуват рисунки
в класната стая:
раци, рапани, ...

Трудолюбието – актуален (себе-)анализ, (себе-)оценка и култивиране
Четиво за родители, учители и желаещи да придобият и развият трудолюбие
Връзката между труда и другите дейности
Човекът може да прави много неща, например да задоволява физическите си нужди от храна, вода, сън, движение, облекло, под ...

НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня. ...