Да се загубим двамата със тебе
във някоя сънувана гора
и никога сами да не намерим
пътеката обратно към дома.
Да се загубим и да бъде лято ...

Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения ...

Точица синя във мрака блести
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна ...

Нека са днес благодарни светът и Европа,
че на фашизма нас всички! спасѝ от потопа
братът наш северен, доблестен и БÒГУпрèдан!
.......................................................................................
СВЯТ! е на Дядо Иван днес ДЕНЯТ и ПОБÈДЕН!

***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...

(Лаура Паузини)/ [Биаджо Антоначи] - Между теб и морето
------------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Мечти големи, фрапираща реалност
любов голяма без щастлива крайност
борба невидимо жестока, виртуалност
и без любов оставаш ...пак по случайност
Рабуваш в разни фирмички на някой тарикат ...

на П.
Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш
след словото слово , стихът подир стих?"
Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,
как четири реда на теб посветих ! ...

Зная с точност – до капчица езерна –
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...
Колко смели обични години ...

Тъй малко иска от света горкото:
нектар от обич в цветове сънливи...
И шепне с нежните крилца в ухото
на времето със чувствата свидливи.
Секунда от любов - за него вечност - ...

Спирам в оазиса красив,
пред мен стои неземна красота.
Ръка протягам към мига щастлив,
вдъхвам аромата, в душата лекота.
Искам да откъсна и да подаря ...

Тръпките по гърба разбъркват
тъмнокарамелените кичури
в безброй отенъци на непокорното желание...
а върхът на езика пробягва
по долната чувствено пухкава устна... ...

Тя стана веща ученичка
на майсторите в занаята.
Възседна непокорна сричка
и крак връз рима запремята.
Даряваха я със звездички ...

Пролет е, пролет е, отвори очи!
Виж светлината как е плувнала,
и грее, всичко как се смее.
Птичките как пеят,
весело се реят из синия простор. ...

на Д.М.
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата... ...

Илия често пийвал си добре
и вкъщи се прибирал късно,
жената чакала го -- на гюме,
с точилка и с ръка на кръста...
-- Каква жена бе, ми Цербер същи! ...

/разказ от поредицата за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на ...

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...

Труден е пътят към славата,
но решиш ли да бъде той твой!
Забрави пътеката - правата,
готви се за труд и за бой!

Късче от мен откъсни,
може би днес съм горчива,
може би пак ме боли,
но и така съм красива!
Сладка бях някога,знам ...

Сънувах часовете нощни
как лунна светлина разкъсват.
И как със напъните мощни
парчета от деня разпръскват.
И нощни ветрове насреща ...

Играта свърши, простих се с всичко и поех
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж, ...

Ах, как вече искам да си ми чужда!
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи – ...

С какво напълни мойте вени,
замаян съм от теб сега.
Не чувствам даже и да режеш,
парчета цели от плътта.
За мене няма вече болка, ...

Мигът пулсира толкова разнежено,
когато стихва дишането ти до мен.
Парченце лято сякаш се е сгушило
красиво, между теб и мен ...
А синьото небе притихнало във скута ни, ...

Събудих се рано, погледнах навън.
Отново е бяло, безмълвно красиво.
Погледнах Луната, тя сякаш ми рече:
Добро утро! Добре си дошла!
Попитах неволно къде? ...

Снежно ми е. И твоят образ - блед,
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна, ...

НЕЩАСТИЕ
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза. ...

хапчета зелено синьо
разбърквам в шепата сега
кое ще ме докара при теб богиньо
кое ще разсее гъстата мъгла
далече си и мен ме няма ...

И тъжно е, тъмно е.
Ръцете ми цапа.
Студено е. После гори.
Приятелска лапа.
И ноктите чуждите, ...

Цяла нощ
с телефона
във ръка
е най-вълнуващото
чувство, ...

И сякаш за котвата вързана съм аз
Един моряк от десен борд я хвърли
Хвърли с нея и мене
А с мене и сърцето ми горещо
Хвърли ни нас в ледените води ...

Запали ги всички тез
болестотворни,
мракозначни книги.
Със своите знания
покварно безетични ...

Може би
Потърсих себе си сред ветровете,
сред капките на пролетния дъжд.
В облаците и във снеговете.
Пребродих аз света нашир и длъж. ...

Не ме чети! По всичко си личи,
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...

И аз съм чадо на майката земя,
и аз съм пълен със светли мечти,
но без теб, дете, тлея в тъма,
далече - в пустинни самоти.
Напразно да те видя мечтая, ...

Сив фон и оранжев кръг
В кръга съм аз
Таргета сте всички вие,
Но ще стигна ли до вас?
Рекламата е пусната ...