Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...

Може да имаш всякакви вещи, може да имаш достъп до всякакви земни блага, но ако в душата ти няма и фотон светлина, ще ти се налага да напипваш с ръце всичко около теб в пълен мрак, за да намериш любов...
17.07.2018 г.
Нерешителността е първата крачка към разочарованието, а съмнението - първата към п ...

Когато те помолих за целувка
погледна с колко водиш в резултата,
прегледа и баланса на милувките
та да не се раздаваш без остатък.
Едва ли някога ще се науча, ...

Жените живеят по-дълго,
защото умеят да плачат!
А ние с пресъхнало гърло,
давим мъката си безгласно!
Жените живеят по-дълго, ...

Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила ...

Сенчице моя, ти сенчице златна,
гълъбче бяло в небето над мен,
нищо в живота не взела безплатно,
плащаш дълга ми от първия ден.
Щастие имаш, на час по лъжичка. ...

Вярвам в искрената ти усмивка
и в дълбокото море в очите ти...
Вярвам в добротата, която носиш,
вярвам в радостта и в плача ни...
Вярвам в чувството, с което живееш... ...

Федерика Карта - Все пак
----------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Luca Serpenti & Gianclaudia Franchini
-----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате, Лука Серпенти & Джанклаудия Франкини ...

НАТРУПАН ОПИТ
С годините натрупах опит,
живях живот с какво ли не
и свикнах всички да се топят
и да се правят на свине! ...

Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...

Колко е трудно...
да останеш добър човек или ..
просто човек...
без да окършат крилете ти нежни...
Колко е трудно... ...

Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъв ...

Какво е лятото, какво е лято? –
небе със слънчеви лъчи полято,
ухание на билки и надежда,
дъга, която дълго в мен се вглежда.
Какво е лято, ако не усмивка ...

Достатъчно ми
е да знам, че мързел с труд
церѝ се, мамче!
Достатъчно ми
е за знам, че уча ли, ...

Хората имат животинска същност.
Не бива да се срамуват от това.
Не бива и да се гордеят с нея.

Имам кукла с бузки червени.
Очите и светят весели, засмени.
Хващам я за малката ръчичка
и тогаз тръгва тя самичка.
С гиздава премяна, ...

Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал! ...

България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.
Сърцата на смели войводи, ...

И с надеждата
за новия ден
дойде и пролетта
и то какво, ако не и
по меланхолично ...

Омъжена бяла жена
Да я обичаш не бива
Как да се справиш с това
Като тя е несметно красива
Как да погледнеш тези нежни очи ...

Една любов винаги остава,
тя лети там, някъде в безкрая,
две сърца днес са разделени,
две деца, но един на друг заклети.
Знаеш ли какво е любовта...? ...

Юлска жега мори житата.
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера, ...

Виждаш всичко,
а мълчиш.
Кой стене, кой те моли
и кому даряваш свяст.
Аз съм като теб. ...

„Не трябва да обичаш, грехота е“,
шепти сърцето тихичко във мен,
но аз не слушам, казвам: „Светлина е“
и пак съм в теб с изгряващия ден.
„Отделно сте, така е отредено“, ...

Нова страница в живота си обръщам,
назад не искам да се връщам,
да съм щастлива и без сълзи искам,
до теб от щастие с криле да плискам.
Научих се с грешките да живея, ...

Хей човеко... вдигни очи...
да ти... този, който се наричаш българин...
Огледай се...виж ме...чуй ме...
Аз съм твоята Майчица...
онази дето я наричате Земен Рай... ...

/текстът е представен в оригинал, така, както е бил писан през 2010 г./
Това беше най-хубавата екскурзия, която някога съм имал. Сутринта, когато пътувахме към мястото на тръгване, бяхме с нагласата че групата ще е малка и че ще се пътува в микробус. Но когато пристигнахме, установихме, че се състои ...

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея ...

ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен. ...

Помните ли това предаване? Дето мацки се събличаха и говореха за времето. Ама никой не зяпаше климатичните карти…
Обаче – закриха го. Имат ли акъл тези хора?
Тогава всичко, що се чувстваше все още мъжко, седеше до късно, залепено на синия екран. Да види голата истина, дето сме я чували само. А показ ...

Вземи ръката ми гореща,
тя търси твоята ръка.
Копнежен миг на първа среща,
изгарящ спомен до смъртта.
Открий любовната негá*! ...

По стълба дъждовна пълзи все надолу
една недоспала въздишка
и нечие име и мокро, и голо
заплита в дъждовната нишка.
Светът се страхува (на капки разсечен) ...

- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, ...

В нощите ми идваш,
като сън ефирен,
богиньо моя! Блажени
гърдите, които са те
откърмили – вълчица моя, ...

- Пусти кьопави ръце! Да опустеете дано!...
Грохотът от падналата върху плочките в кухнята тенджера, в комплект с Янините клетви, рязко и нагло нахлуха в главата на все още спящия Минчо, предизвиквайки неимоверно уголемяване на зрителните му органи и ускорен ритъм на сърдечния мускул, автоматично до ...

Не ми е мечта
да ида в Париж.
По- добре
избери Ривиерата.
Престори се на ...