Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Ритъмът на изгубеното сърце 🇧🇬
купища мечти и тайни черни,
потънали в мойте искрени,
строги, насълзени очи.
Развръзка дали ще има, ...
Остров – (Милан С. Димитриевич, Београд, Србија) 🌐
Да погребеш или да изядеш 🇧🇬
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...
Jazzy dreaming 🇧🇬
Нищо че беше 2, сложи касетофона отляво й върху меката пухена завивка смачкана до нея на леглото и затвори очи.
Блаженство...
Звуците на тромпета я събличаха, превръщаше се в малко момиченце с оранжева поличка, две плитки и лятна тениска. Н ...
До утре 🇧🇬
Ела, седни до мене Самота.
Вечерта бавно се пропука.
Ето пак сме двете в тази тишина
и часът на спомените чука. ...
Машинката на времето 🇧🇬
xxx 🇧🇬
като вик в далечината.
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.
Безутешно ще трептя ...
Машината на времето 🇧🇬
Дали 🇧🇬
Предпази ме или разби?
В небето с падащи звезди.
Уви, небето си ми ти.
Дали е ден или пък нощ? ...
Когато мечтите стигат звездите 🇧🇬
Андрей: Здравей, Питър! Как си?
Питър: Добре съм. А ти как си?
Андрей: Аз също съм добре. Напоследък съм занемарил писането на хайку, но смятам да наваксам.
Питър: Така ли? Не съм влизал скоро в групата да видя новите неща. Може ли да ми разясниш малко за тази поезия. Приятно м ...
Репортаж от Силистра 🇧🇬
площадът като църква пуст,
управниците - недостойни,
по-лоши и от Вранчов трус.
Народът, псува пред кандило, ...
Проклет да е тоя ангел 🇧🇬
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля, ...
Да бъде тъй 🇧🇬
Искам да съм добросторец,
маг да съм и смехотворец,
искам да съм правдоборец,
благ да съм и миротворец. ...
Когато в седем 🇧🇬
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече ...
Желание 🇧🇬
да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима, ...
Самотникът 🇧🇬
Маринчо, седнал на осеяния с пясък, камъчета и черупки от миди бряг, прехласнато гледаше залязващото зад горите на отсрещното румънско крайбрежие слънце, чиито прокраднали се през листата на дърветат ...