Толкова си близо,
а всъщност толкова далеч от мен.
Показваш близост,
загрижено си вперил ти очи в мен.
Поведението ти е неприсъщо. ...

Тереза Мей ли ще танцува? –
ох леле, да не дава Господ!
Тъй непохватно се преструва –
"ливада с неполиван троскот".
Брекзита нека си довърши – ...

Изгубена в гора
Сред диви хора.
Първичният инстинкт
В тях е той пропит.
Не виждат смисъл да се борят. ...

Всички сме актьори на сцената живот,
и всеки един от нас играе главна роля...
сюжета е различен и всеки сам е сценарист
и тъй вълшебно се разлистват дните...!
Измислям си приказни вълшебства ...

Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.
Там дори усмивка малка, ...

Празно е
Духът не спира да гори забравен
в пустошта на безпределна нежност
изгнаник тих, самотник мразен
плаче в дебрите на тъмна вечност. ...

Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.
Прогонила съм суета и гордост. ...

И пусках в джоба
камъче от всяко място,
на което
сърцето ми
в щастлив покой замираше. ...

Казват ,че есента носи студ и тъга,
но на мен ми носи тишина и мир.
Не нахлува студа във мен сега.
Любовта обгръща ме като мек кашмир.
И докато буря вилнее, над Пирин трещи, гърми и вали, ...

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...

Когато от прегръдки разтопена
на август във леглото се отпусна,
по устните с упоя на бадеми
ще ме обсипват още твойте устни;
косите ми със мирис на коприва ...

На кръчма ходи се, защото
Оставяш си мъжа в леглото
Да пръхти и да се тръшка
И да си почесва "дръжката",
Понеже свършила ракията ...

Летните рани
изгориха цветята...
Знам, че ме чакаш!

Когато ми е празно във душата,
И няма кой да стопли моето сърце,
Оставам сляп за красотата,
За всяко нещо близо и далеч от мен.
Когато мислите не спират да ме връщат, ...

Ако ти си Жулиета,
съвсем далеч съм от Ромео.
Щом прекрача парапета -
близките ни ще се поболеят!
И Монтеки; и Капулети ...

Накъде вървиш, човеко, огледай се и спри!
Нима не виждаш вече-под теб пътят се руши.
Бързаш да стигнеш до върха,но знай,
този път не води до добрия край!
Много приятелства вече разруши, ...

"Наоми Кембъл я искам,
с нея аз да се натискам.
Привличам я с туй тегло
и я искам в моето легло."

Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
---------------------------------------------------------------------------------------
Аличе Кайоли - Счупени огледала
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
--------------------------------------------------------- ...

Защо жените са толкова жадни за внимание, дали от приятеля си, от мъжа си или просто от мъжкото общество, а мъжете все не ги разбират?
Срещали сме какви ли не статии, цитати, разсъждения дори книги как мъжете не обръщат достатъчно внимание на приятелките си и видиш ли щом е така, жените трябва да го ...

ДИШАЩИ РАЗСТОЯНИЯ
Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях. ...

Искам в мрака да вляза,
и този дъх да прегърна.
С глас като гарван да грача,
да се обърна и да си тръгна.
Да ме гледаш, сякаш старица кротко плете. ...

Здравейте, драги читатели!
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...

4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...

Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тез ...

Гръмна вчера в махалата,
ама че забавен слух –
каза ми го баба Злата,
със ушите си го чух.
Че съседът чичо Божко ...

После ти се обърна.
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна, ...

Аз нямам тази истинска съдба
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет ...

Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.
И рижи хълмове пак втренчват поглед ...