Вилнее тълпата от зверове диви,
губят от ярост своите сили.
Разпнат на кръста Исус умира,
пиронът дълбоко се впива,
чертае кървава диря. ...

За да гори завинаги на Вярата свещта,
пожар от Обич във сърцето ще запаля!
И нека дýха вятърът през липсваща врата!
Дъждът с косата си и с кожата си ще погаля...

На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни! ...

Тя не ме е обичала никога,
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.
Мрази даже носът ми, ...

Малчуган: Тате, в кой орден членуването трае най-кратко?
Бащата: В ордена на Тръмплиерите, сине!

Подценяваме
на какво са способни
един допир,
една дума...
Могат да те разтреперят ...

Баснописецът получи две писма. Отдавна не беше получавал никакви писма. Нито електронни, нито обратното на електронни.
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...

Мина година. Велика събота е пак.
Започва съботното суетене.
Традицията го повелява,
първото яйце да е червено.
С него кръстче, ще поставя на челцето на детето. ...

До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.
Потекоха на хоризонта ...

Дон Кихот и Хамлет се видяха.
Изпиха по чаша бордо.
После плакаха,
после се смяха
без да знаят точно защо. ...

От няколко години, особено по време на религиозни празници, наблюдавам една интересна реакция у хората. Публикува се рисунка или снимка на духовна тематика и отдолу ти се забива въпросът: Ще благодариш ли за това или за онова, което той или тя – съответното духовно същество, ти е помогнало? Естестве ...

Огънят силно пращеше в камината, но като че ли колкото повече се засилваше, тя толкова по-бързо разтъркваше ръцете и краката си, сякаш и беше студено:
- Няма да забравя как ми го отне! Няма! Той остана затворен там!
- Разкажи ми! Успокой се, моля те!
- От тогава мина само година...
Вървяхме в тайнст ...

Част1
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил доб ...

Грешна съм, Господи, грешна съм! Чак ми се плаче...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...

Голгота беше стон
а мъките – безкраят,
кръстът, ням Амвон,
чистилище към Рая.
Погледът – ...

Единствен си како мој матичен број
како прва љубов
што ја гори младоста
како страв меѓу четири ѕида
единствен си ...

милèйши престилки бели
на непрекъсната смяна
по пътя трънлив поели
към битки
с болка и рана ...

Живота все ме брулеше с тояга,
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони ...

Спечелих повече отколкото поисках –
билет за самотата си раздираща.
Попаднал си във черния ми списък.
Зачеркнах своята болка незатихваща.
Удавях се във вино, блянове, сълзи, ...

Да съм тук днес е мой собствен избор.
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...

Той се яви в човешко същество,
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса, ...

Не зная, защо сме тъй безлики.
Към проблемите сме безразлични.
Твари злобни и нищожни.
Пропити от омраза двулики същества.
Обичта е чувство непознато. ...

Късно е!
Пак си изпуснах трамвая!
Иначе щях да те стигна,
къде си?
Пак ли на крайната спирка ридая, ...

КУВАЛДЫ И КОСТИ
Заготовитель сельского приёмного пункта Пётр Павлович Иорданов бесполезно свирепствовал в бухгалтерии райзаготконторы, поломал деревянные счёты Ады Менделеевны, которые за тридцать лет отстучали тонны, упакованные джутовой верёвкой итоговые отчёты. Костяшки счётов так привыкли к глав ...

Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...

Животът миг е,
отминава!
Не можем
да избегнеме това!
Но да остаряваме ...

Виждам още небето,
виждам още звездите.
Значи съм жив и ето
преминават ми дните.
Опустя ми сърцето, ...

На четири километра от село Баня, между Обзор и Несебър се намира едно от последните девствени кътчета по нашето Черноморие – местността Иракли. Липсата на удобства, поради забраната за строителство бе предпазило това място от пренаселване с бизнесмени и туристи. Все пак имаше едно барче, което да н ...

Ти објавив тивка војна
реков прва ќе стигнам на целта
ветив ќе се заљубам со сите нишани
ќе засадам дрвце
ќе се родат плодови за сите нас ...

Изгоря бавно въгленът в пещта,
тля с векове.
И сажди остави по стените железни
мъка... труд... страхове.
А острите зъби метални тракат и стържат ...

Светъл празник топли нас -
Бог Исус се е родил,
топли ни в тоз студен час,
с надежда ни е утешил.
Праведност, мъдрост, красота - ...

В мълчанието на жреците
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона ...

Изгубен в чуждата природа,
де намерил никого не си,
да търсиш своята особа
някога оставаш ли?
Но не, в страна, стая или дума ...

- Мамо! - извика Тони от тоалетната - Ела!
Нона, вече приготвена за път /беше малко преди Коледа и щяха да пътуват за нейното село/, видимо недоволна, влезе вътре за да види причината за забавянето. Дъщеря ѝ държеше в ръце гащичките си с тъмно петно на тях.Раздразнението ѝ изведнъж премина.
- Накисн ...

В святата за всички нощ
малка свещичка запалих
и към лика на Христос
тиха молитва отправих:
Господи, Иисусе Христе, ...

Човека Бог създал
от глина!
И вярвам аз, че е така.
От глина съм!
Отвънка грапава, ...

На инат
Ако трябва ще изпиша всичко
с това лудо-влюбено мастило.
Всеки лист, най-малката чертичка
ще трепнат, не ще остане бяло. ...

Пази ми я, Веселено
Пази ми я, Вселено, нека моя да остане,
да се съберем отново, щастливо да живеем,
не позволявай друг ръката ѝ да хване,
и, обичайки се, заедно да остареем!

Опитах се да бъда честен –
не струва нищо и е лесно,
но този свят ми стана тесен
и ме посрещаха с насмешка.
Фиданка посадих на двора ...