7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...
От някъде... от мен до теб в безкрая
на вечната величествена шир
е сгушена във скута на Балкана
една могъща Обич от Всемир.
В подножието ручейчета бликат... ...
Ще разбереш ли някога, какво е да си влюбен
в звездите, слънцето, живота?
Ще разбереш ли някога, в какво е смисълът - отдаден
- една душа, едно сърце, една любов!
Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...
Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...
Дали били́ сме с теб един за друг
или съдбата не направи грешка?...
И стон отеква като празен звук
от любовта, погледната с насмешка;
минава тихо над погребан взор ...
Когато спусне се навън нощта,
а ти отново си без мен сега.
В сърцето ти спуснала се е тъга,
лежиш сега сама, така ти пожела.
Когато спусне се навън нощта, ...
Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...
Обичам небето с облаци бели
и полята в китната свежа премяна,
обичам горите с тревите зелени
и градината с вишните сочни засмяна.
Обичам нивята, обичам морето ...
УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...
Защо да те лъжа, сакато хвърчило?
Свободно не можеш само да летиш.
Вятърът вече, се прави с ветрило,
а измислен живот е подобно фетиш.
Онези години сега ги отричат, ...
Любовта е просто нещо.
Научи се да я даваш, всекиму.
Нуждаем се от нея, не по-малко от вчерашния ден и не повече от утрешния.
Любовта, тя е скрита в нашите сърца
В наранените ни души ...
[the English version of "L'amore esiste" (Francesca Michielin)]
---------------------------------------------------------------------------------
Ейми Лий - Любовта съществува
[английската версия на "L'amore esiste" (Франческа Микелин)]
--------------------------------------------------------------- ...
Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...
- Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?... А, да, разбирам, но... Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!... Да, да - ако може да се обади... Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо... Ама моля ви се - не бива да употребявате такива думи! Ванчето ...
Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...