Целуна земята на тръгване –
рождената, где лежат дедите.
Взе пръст от чернозема –
за децата и внуците.
Далече, ...

В празничната нощ новогодишна,
както и в годините предишни,
лудост хората обладава.
Страшна врява настава
след на чашите среднощния звън. ...

Отива си
поредната Година
мигът
от отредения Живот
рисувал ...

Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...

Песен за виното
Обичам виното,
обичам виното
червено вино аз обичам.
И в този еликсир ...

Какво да се прави
в този свят на тъга?
Ние просто сме хора.
И това е Съдба!
Всички ние сме странници ...

Очите си в битка загубих...
но още те виждам добре...
и в случай, че ти ме нападнеш...
ще вкусаш от скитския меч...

Дали пък се чудиш,
Седящ в полумрака,
Дали тя си мисли,
Дали тя те чака?
Дали си скубе косите, ...

Една цигара време скъсявала живота?
Мислиш ли?
Изчаквайки отговора ти, ще запаля.
Помисли.
От отговора ти ще зависи дали ще съм безсмъртен, ...

Прие ме в дома на отровното черно.
Постели ми ложе от камък и креп.
Стените ти някак ме гледат перверзно
и стискат лицето ми в ледени шепи.
Прие ме в простора на своята бездна - ...

Чувам шепот на калинка,
тиха песен на жена.
Птича глъчка от къпинка
гони сънна тишина.
Ден- след утрото- полека ...

Родиха ме физически
но убиха ме психически
родил съм се със плач
но захвърлен съм сред
''папляч'' ...

Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа ср ...

Човек съм и работя, да –
това е жива перспектива.
Живее ми се, ала ми се пие.
Предложете ми алтернатива!
И ето цапна ме идея – барман! ...

На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило, ...

След Коледа заваля градушка. Изсипа се внезапно от сивото небе, после спря. Замълча и отново засипа – още по-ожесточена. Беше и топло, и лошо време. Нездраво. Като клисавия хляб от фурната, дето бабата все го пустосваше и затова сама си месеше питките.
Дядото на Васил наричаше това време болно.
– Ва ...

Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен, ...

Сбогом, Годино! Сбогом!
Числом и словом
след 2 дни, и сбогом!
Няма да ми липсваш!
Доста изпитания донесе. ...

Криле от огън
Бащата на Икар му изковал криле и ги залепил с восък. Издигайки се с тях до Слънцето, восъкът се разтопил и момчето полетяло в бездната. Моля се крилете на Йордан Камджалов да са истински.
На 21 октомври 2017г. , в навечерието от рождението на Ференц Лист, бе открит новият сезон на кон ...

На празника ще бъда с теб –
въздушна и незрима.
Разтворена във полумрак
и като дъх неуловима.
Ще бъда музика, която ...

Слънчеви лъчи.
Очите ми сияят.
Любовта е в мен.

с МЕН недей спорѝ –
ЛЮБОВ съм – а веднàга
МИ се доверѝ
с МЕН не се борѝ –
ЛЮБОВ съм – а веднàга ...

Ти тръгна си, изчезна отлетя,
сърцето ми разби се на частици.
Животът свърши, душата опустя,
отлита ято птици.
Дните ми минават бавно, ...

За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:
от всички най-суетен е писателят.
Но лаврови венци докато пробва ...

Имам само десeт прсти
и едно писмо што отстојува
во фиоката на мојот живот
затоа што немам црвена љубов во розов свет
ниту зелена надеж во сивото секојдневие ...

(28.12.2017)
От любов – умирам,
от докосване – жадувам!
Чужди сълзи, приемам
в късния лунен час. ...

парѝте
чàка ги забрава
в съвършената държава

Остаряла си тръгва годината.
Пак време за равносметка.
Едно е ясно – премината.
А в съвестта ми – нова сметка!
В тетрадката – нови стихове, ...

В онова далечно, така правилно мразено от правилните хора днес време, имаше само един дядо, който радваше децата - Дядо Мраз. В червените ботушки - така възпявани от малките, с чувала през рамо, посрещан с радост от дечицата веселушки. А сетне вятърът на демокрацията отвя белобрадия старец в горите ...