Понякога дремвам за час
и хваща ме сънната болест.
Це-це лува ме мним Парнас
и падам надолу, надолу...
Кап-кап ани избягва през ден ...

Всичко тече... и се променя!
Дали Хераклит е бил мъничко луд?
Стихът на поета е глас на камбана
разплакана в мрака и зимния студ.
Снегът е кристали Любов, не вода! ...

Постла небето красотата си,
в нощта звездите заблестяха,
тук в сърцето и душата ми,
звуци прелестни звучаха.
Там високо в небесата, ...

Нуждае се от теб дори нервната ми система,
ти си хапчето, което трябва да взема!
Трудно е да съм от теб далече,
имам нужда от лекарството си вече!
Ти ли си моят лекар личен, ...

С две чертички, с две очички,
с малко личице засмяно,
с две крачета, с две ръчички
животът почва отначало.
С усмивка грижите поемаш, ...

Тя е тиха, дори мълчалива
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете ...

Януари завари пределно самотен,
човек, за когото денят е жена.
Клошари разравят изстинали кофи,
в коремите па̀ри от огън глада.
Града се захили, в устата му злоба ...

По снежна пътека с тебе вървим.
Бавно снежинките падат.
Светът е чудесен, омаен, красив
в бялата зимна премяна.
Ръцете преплетени пеят без глас ...

Не чувствам аз твоята болка...
със своята аз съм зает...
ти имаш една драскотина...
на твоето детско лице...

Мъгли и вятър.
Студена морска пяна.
Ноември съм аз.

Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте,
ако някой има оплакване против някого;
както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
Колосяни 3:13
Горчи ли ти в устата? А в сърцето ...

Музиката живее обичайки, мечтаейки
и обича, мечтае да летим и да обичаме...
Остави ме да те обичам толкова,
че да не може да се измери с нищо...
Остави ме просто да те обичам така, ...

от Викентий Вересаев
Превод на Георги Карадобрев
Това се случи в стари времeна, в далечен и незнаен край. По тези места царяла вечна черна нощ. Мъгли на разтление се вдигали над заблатената земя и се носили във въздуха. Хората се раждали, растели, обичали и умирали във влажен мрак. Но понякога дихан ...

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак ...

Самотен дом, избавен от комфорт,
над който властва само тишината...
Една любов убита чрез аборт –
разпъната на кръст, но неопята...
Това е моят дом и затова ...

Не могат вече да ни лъжат,
че всеки за благото работи,
всеки ден, на пълни обороти,
за своето и на народа.
Време е било за новата порода хора, ...

Вървя по пътя
на душата -
тук пълно е
с красиви
и опасни ...

Засвири стара любов,
запей с нежни слова.
Като струна от любов,
да покори сърца.
Граби любов с пълни шепи, ...

Имах приятел, който работеше в магазин за месо.
Хората поръчваха, а той раздаваше.
- За мен две вратни пържоли,
за мен половин килограм пилешко филе!
Мисълта ми беше... ...

На Йо
Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди.
Светът застива в кълбовидна маса, безмилостен и пепелявосив.
Усмивката ти тайнствена изгрява - луна от най-красивия ми блян.
Кажи ми - сън ли си така прекрасна? Събудя ли се ще съм вечно сам!

След години трийсет, след като е бил
шофьор на катафалката, решил,
на друга служба, Тихо, да се хване
и на "такси", шофьор да стане...
И ето, първи ден на нова служба, ...

Забраненият плод
В други мечти се събудих
и други пътеки чертах,
за миг се обърнах...
в следите след мен, ...

За тебе бях дъжд в очите. Мирис на тъга. Горчивия вкус на любовта. Погледа на утре.
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...

Хор черковен там в Южните щати -
лица черни, но с чисти души
молят Бога: "Смени ни съдбата!
Да! Сгрешихме! Но - кой не греши?
Мисис Смит ли, която измоли, ...

Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах. ...

Нощта без сън е някакъв чертожник.
Чертае сфери, спомени, картини.
И нищо в нея не изглежда сложно,
и всичко в нея – отшумяло минало.
Нощта загърбва всеки паднал делник ...

КЪМ РУБРИКАТА „РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НЯКОИ БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ С ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ”
„Хвърли хляба си по водата и ще го намериш не след много време” Еклисиаст 11:1
Сентенцията не е лесна за разбиране от първи прочит. Ако я приемем в конкретното й значение, не можем да се съгласим. Защо да си хвърляме хляба по в ...

09.01.2018
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА ЛЮБОВТА
Избрах да събеседвам във този диалог
от сайта със човек, с дар слово надарен.
На моите въпроси ако не и със възторг - ...

Когато ръката ти, в ръката ми вплетена стои, тогава, сякаш хванала света съм.
Държа всичко в двете си ръце и с тях обгръщам цялата вселена.
Не ми трябват добрини, не ми трябват грехове!
Аз държа цялата вселена.

Когато се родя, ще съм звезда!
Най-ярката звезда във небосвода.
И моята далечна светлина,
към мене, неизменно ще те води.
Когато се родя, ще съм сълза, ...

И НЕ КАЗВАЙ
И не казвай, че свикна и можеш
да живееш спокойно без мен.
Аз нали с твоят дъх се разхождам
и го вдишвам стократно на ден. ...

Тя пак изгря.
И без да сме я чакали...
Разстели се сънливо откъм изток.
Поляните въздъхнали заплакаха.
Снегът се прероди в прозрачни бисери. ...

Имам две раце
десната е повредна од левата.
Имам неколку важни патишта во животот
едниот ќе го препливам
другиот ќе го прелетам ...

Посипано със черна пепел,
лицето ми сега е набраздено,
към гневното небе заоблачено
отправям със ръцете си апел.
Отмий болезнената мъка, ...

внезапна спонтанност
въздишка във мрака
очакване страх
и красиви очи
в тях свети надежда ...

Птици без криле
Ти чувал ли си някога за птиците,
които нивга не летят?
Те нямат си криле,
ала са птици ...

00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...

Откривам празноти във паметта си,
навярно от години и тъга.
Сега съм мимолетна и понякога
забравям даже аз ли съм била,
оная със усмихнати зеници, ...

Бавно стъпвай!
Сълзите ми са долу
във краката ти!
Не ги настъпвай
с подметките ...