Бог, който е в Троицата, сътвори небето и земята, и морето, и всичко, което е в тях, и което е дошло от небитието, защото нямаше свят и нямаше нищо в него, а Бог го превърна в битие и стана светът. И тогаз Той взе пръст от земята и създаде човека, когото награди със своя образ и стори така, че да ра ...

По пътечка към реката,
с въдичка една в ръката,
тръгна Зайко сам и горд,
че рибар ще е, "спринтьор".
Сто кила ще улови – ...

Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...

от творбите най-
небесни пò творба е
живият живот
.....................................
пò творба е от ...

304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...

Рядко пиша за любов
може би защото се страхувам
,,страхувам се и още как...
защо пък все да съм ''рогат''.
Обаче пише ми сърцето бледо, ...

- Здравей!
- Здравей?
- Радвам се да те видя!
- Кой си ти? Къде съм?
- Аз съм смъртта! А ти си на сигурно място! ...

заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...

Мечти, надежди, красота –
или душевна пустота?
Дали в душите ни светлина има –
любов към близки и родина,
или тях егоизъм ги владее ...

Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...

Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели, ...

Меката коприна уви ми рамената,
пое ме в прегръдка и принесе във земята.
Бликна вир от капки росни,
нежно вплитащи се в косите абаносни.
Над мен премина връщаща се птица ...

Откакто тя си тръгна, съм доста разсеян в работата си. Не че правя големи грешки, просто… ми е трудно да се концентрирам. Някой ден вероятно здраво ще се оплескам. Естествено причината е в нея. Цели единайсет години я нямаше в живота ми и почти я бях забравил, но сега… Сега мисля за нея почти през ц ...

Самопомощ
Рай
Или вместо опиум
Тук няма болка. Няма сълзи, тревога и ужас. Спокойствие е тук. Защитено е тук. Тук е крепост. Въздушна. Велика. Има безкрайно синьо небе, в което са потопени и плуват най-различни пухени облаци, преливащи цветовете си ту в розово, ту в млечно бяло. Във въздуха е топло ...

Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
И нямало лек за съдбите, но имало топли неща... ...

Самадхи

Изви се сянка. Като вик
в осиротялото дере.
Изплези времето език.
Октомври звънна с дайре,
събра невинните листа, ...

ДЪЖД
А улиците са толкова спокойни...
Чудя се, дали не ги боли
от тези дъждове поройни"
Ирена Тодорова ...

Болката ми омекна...
огъня ми изгаси се...
за да се запали отново...
не можех да дишам -
бях забравила - ...

Емоции със вкус на стар затвор
под час разхождат поривите на душата.
Тъй скучно е да водиш с всички спор
и безнадежно е да вярваш в светлината,
а тя е тук – прекрасна в есенния ден. ...

* * *
На тротоара
мокри есенни листа
шеметно блестят
в най-огнените багри. ...

Някак ненадейно,
като в приказка стара,
на пръсти дойде любовта.
Бе някак различна,
не бе остаряла, ...

Со магливи букви
наредив цел баталјон реченици
на фронт те испратив
хиерархија измислив
на врвот те поставив ...

Сега сме само трима
Останали сме само трима в село.
Един от тримата сега съм аз.
По "лабиринта" сме вървели смело
и стигнахме така до този час! ...

Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...

Обичта ми към тебе напъпи
като бяла череша.
Със страст я поливах,
но не мога да спра ветровете,
дето клоните кършат ...

- Събуди се, моля те, отвори очи ...
Той стоеше вече цял ден до леглото й. Протегна ръката си и треперейки хвана нейната. Безжизнена някак, отпусната, не както обикновено. Така му се стори тялото й, но той я стисна по-силно и отново я подкани:
- Събуди се, хайде де! Защо не ставаш?
Очите му бяха изп ...

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си... а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може д ...

НОВИНИ
Геронтологическа
Екип от ревизори – геронтолози от съответната служба, откри в град В. най-стария българин, който е и най-възрастния човек в света. В резултат на сложни и отговорни проучвания на капитала, имотите, колите, банковите сметки от една страна и на заплатите, от друга страна, на мит ...

Той отдавна беше никой –
сянка по бездушен калдъръм.
Угаснал в погледа светлика
тлееше в съдбовен гръм,
сразил дървото на живеца, ...

Когато в бурна нощ
морето в пяна се облива
от тътена ехти брега
родената от нея Афродита
разпалва във сърцата ни страстта. ...

Знаеш ли какво е да обичаш?
Без задръжки, без причини, без условия?
Заради един – мнозина да отричаш,
заради миг на страстна еуфория?
Знаеш ли какво е да откриеш ...

Вали! А ти плачеш...
Сълзите са в синхрон с дъжда.
Вали... и всеки заминава
в различните посоки на света.
Ти не тъгувай, не плачи, ...

Отпивам глътка.
Тишина.
Морето е притихнало.
Мравките пият вода от него.
Една картина създадена от ...

Кражба е,
да оголиш душата до кости,
да ограбиш мечти,
а после да искаш да ти прости!
Как се забравят безсънните нощи ...

И някак бързо - сякаш изведнъж,
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина ...

Вечеряме сами,
не си говорим,
пиша на Бог за помощ,
а той си затваря очите.