СВОБОДНИТЕ В РОБСТВО, ПОРОБЕНИТЕ В СВОБОДАТА
Трети март е не само национален празник, но и ден за размисъл. Защото малко са народите, които честват подобен случай – резултат от страдателното причастие “освободен”. Повечето се радват на деятелното “освободил се”.
И проблемът не е в освободени или пор ...

Изсънувах те. Във всякакви откачени варианти. Ти си химера. Утопия. Планета, на която няма живот.Ти си някакъв... има те там някъде, но какъв си точно, кой си? Не знам. Вече се страхувам и да разбера. Преди се обвинявах, пишех ти писма и ги пусках в произволни пощенски кутии. Празнувах ти рождените ...

Цял живот те нося като кръст -
почти пет века желание!
Пазя те в себе си тайно,
като хайдушки огън в Балкана.
Търся след падение и мрак ...

Вие ме разбирате
ти-не.
Вие ме подрепяте
ти-не.
Вие ме поощрявате ...

Аз съм тук.
Сърцето ти закъснява.
Излишно се луташ
между сън и наяве.
И в двете присъствам ...

Големият синигер е една от най-издръжливите на зимни студове птици.
Само в дни, в които вали сняг, той сякаш изчезва.
Ако в такъв ден чуете песента му, това е сигурен белег, че снегът е спрял.

Значи, няма оправия
с тая, моята жена.
Де да бягам да се крия?!
Страшна мъка ми е. На!
Предната година бързам, ...

Знаеш ли…. Сетих се една приказка, която баба ми разказваше. Както я запомнила от своята баба, така я предаде на мен, с аромат на дим и привкус на легенда.
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая ...

Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...

От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва. ...

Понякога съм паднала от Марс,
понякога пък от Венера (случва се),
във вечно лутане съм аз,
все нещо търся и не мога да намеря!
Чашата с кафе разливам, ...

Спомням си - онази късна нощ,
в която гледахме морето отвисоко.
Бе студено, като острие на нож
- медузите заравяха се по-дълбоко.
Дори вълните се опитваха да спят, ...

На никого скъп и потребен,
старикът пролива сълзи.
В очите на делник враждебен
така и не спря да вали.
Роди се в семейство богато, ...

Море любов
Аз капчица любов
от всяко живо​​​​​​ същество
на таз планета
бих събрал в едно. ...

Оставам тиха и незрима
за шумния околен свят.
Гледам го, а в него има:
кой е по и най-устат,
хвалби и шумни писари, ...

В едно градче планинско и красиво
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват
ту пеят, ту се карат, ту се сбият,
но накрая - като най-добри другари - ...

Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...

разюздаността
да се избегне - няма
как - при любовта
.....................................
няма как да се ...

НЕИЗБЕЖНОСТ
На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света ...

Кризата за нас е май,
брате мили, щем не щем...
Хлябът стига ни комай
колкото да не умрем.
Виждал ли си чер хайвер? ...

Огледален свят
Празна е балната зала,
скрита в забрава и прах,
в сенките спомени лазят,
помнят величие, крах... ...

Светлината ми дойде на гости
и в миглите мои поспря.
Със тъжни зеници докоснах
лъчите й свити в зрънца.
Усмихнах се в отговор - ...

Нестинарска пътека ме води в далечното,
по-далечно от всичко, оттатък безкрая.
Откогато се помня, я виждам все тлееща,
а по спомен е черна езическа рана.
Очертава с контур от изстинали въглени, ...

Безгрижно-безметежни стоите на "Върха".
Безизразно-небрежни мълчите за глада.
Ласкателно-копнежни за слава и пари.
Люлеещо-кънтежни за постове,коли.
Пилеещо-гърмежни народните пари. ...

Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...

Атомно…
Събират се стихиите във мен
и тихо се превръщат в нежност,
света ми от безкрая озарен,
нашепва за пристигащата вечност. ...

Дълбоко се съмнявам в любовта
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.
Съмнявам се във искрените чувства, ...

Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...

"Родена съм във нечий свят,
осъдена да бъда вечно чужда,
а искам да се прибера "у нас",
ужасно искам...
имам нужда! ...

Събирам аз...
Събирам във сълзи
студени и безкрайни нощи,
утрини без изгреви,
мъгливи, мрачни дни ...

Не ми пиши на тази поща!
Че все се стряскам,
като видя надпис:
"непрочетени 2 броя".
Очаквам да ми пише ...

Зима бяла се е спряла
над градчето китно Бяла.
Бели ниви, бели двóри.
Сняг затрупал е стобóри.
Бяло агънце подскача, ...

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...