Един въпрос ме мъчи мъжки
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?
И двете хапят нечовешки. ...

Аз често гледам към теб, към безбрежния космичен небосвод. Знаех че всичко, в що има дух и живот, е съградено от вълшебна материя, родена нейде в студения космос. От избухнали слънца, жертвали живота си заради нашия. Но откъде тази величествена и чиста сила? Как и по какви закони се ражда нещо толко ...

Покритата с жълтеникави бурени и умиращи храсти равнина бе затисната от жега, каквато от дълго време не бе имало. Температурите вероятно гонеха четирийсет и пет градуса, а маранята не позволяваше да се вижда на повече от сто метра. Огненият диск на слънцето трептеше, разтрисан сякаш от мъчителни кон ...

Отвараш врати и ходници во моето минато
темно е
светлината се крие под перница
а јас сум снежно дете
не допирај ме со твоите меки раце ...

Стори ѝ се, че на вън вали.
Валеше...
Но вътре в нея,
в душата ѝ.
В сърцето ѝ беше мрачно, студено... ...

Не всичко е така, както изглежда
Имам среща с мъжа си. Той винаги е изключително точен, нали е германец. Аз пък почти винаги закъснявам, българка израсла в Куба, какво може да се очаква. Зима е, духа силно и вали сняг. Аз леко подтичвам, че да не закъснея още повече. Сигурна съм, че той вече ме чака ...

(На моята съпруга)
Имам си сърце и то ми стига,
планини да местя, мравка да спася.
То топли ме и всеки ден ме вдига
изгрева да видя, смело да вървя. ...

Не ме вини, че не обичам,
че те намерих, но не те познах,
че тялото ти го залюбих,
но душата не узнах!
Ще ме търсиш в бъдеще, ...

СЕЗОНИ
Ще бъда зима, в дланите ти, бяла,
топящ се, пухкав, нежен сняг,
в живота ти ще дойда като хала,
и ще обърна всичко в него! ...

Щрак
Няма смисъл, да пристъпваш пред вратата
като тих неврастеник, от крак на крак,
във очакване, дотолкова познато.
Просто, приеми мига. И щрак! ...

Кристиано, Бейл и Модрич!
Рамос, Начо, Карвахал!
Ний сме смели, здрави, мощни –
безпощадният Реал!
Бой! Победа след победа! ...

Всички пътища
водят към... гробището.
Мина фортуната, с остри нокти
и изкривено лице...
Отнесе те в бездната. ...

Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл, ...

Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...

Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...

Грехът от тебе!,
болко, опростен е, но
все още стене...

Не, няма да те пусна да си тръгнеш,
като мираж край мен се завъртя.
С очи разпитвам всичките наоколо
сън ли беше или те видях?
И тази сладостна усмивка, ...

Мечтая
да мога да прескачам струните на сърцето
като малко момиче, играещо на ластик.
Да избягвам всяко докосване до тях,
да не предизвиквам трептенето им, ...

Каква Умираща луна
облещила е кръг над мене!
Жътварка... И като жена,
отиваща на бей в харема.
Над нея синята Земя ...

Последният ден от лятото
Беше се смрачило, но едва ли щеше да вали. Не ми се седеше в къщи по сумрак!
– Махленски кучета, ескортиращи мъжът и жената ни усетиха и настървено се спуснаха към нас, вдигайки врява до небето! Знаех, че ще се размине само с лай и ръмжене , затова небрежно продължих, замисл ...

Не се разбирате,
спите в отделни легла,
децата ви пият,
нямате достатъчно късмет
да спечелите себе си, ...

Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън окопите тилилейски, живеело момиче командос – червена барета, под кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила нова мисия от своя старшина – майка на ротата, чиято цел била да достигне до отдалечен пост навъ ...

От рима на рима, сред нощния зрак,
от тайна на тайна, и днес оцелях.
Затварям очите, да видя навътре,
сърцето изгаря ме сякаш е въглен.
И тихо понасям порой след порой ...

Въздишаме си, а навън ръми.
Някак сякаш повече е тъжно...
Отново телефонът! Пак звъни.
Знам си – времето не ми е длъжно...

Детето в мен напира с копнежа,
че мога отново да се разнежа.
Детето в мен искрено ме гали,
възвръща страсти, мемоари.
Детето в мен се появява, ...

Гласът ти е палитра и куршум,
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете – ...

Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд ...

Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...

В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи.
И дишат въздух белодробен,
живота сричат те подробен.
И изпод миглите надничат, ...

На скептиците
Дали
съм скътал
пари
за старост, ...

Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна ...

4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...

След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам ...

Once a princess was lost in a fog.
She cried for help but all in vain.
Nobody helped her but a frog,
That lead her to the palace lane.
Her gratitude turned into love, ...

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат – ...

"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...

Сънувах, че помня как днешният ден се е свършил
и вкусила "утре"-то бягах ли, бягах към "вчера"...
да търся в кой миг немарливост крилете прекърших...
да бягам додето хвъркатото "мене" намеря.
А там се посрещнах пак "аз", но вклинена в земята – ...