Дръзне ли буря да сграбчи Балкана,
бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите,
зъбери вият свистящото ехо.
Мълнии цепят небето оловно, ...

Есента е интересна с всичките и ветрове и багри,
някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.
Навън вали, а рамото ти все е топло,
без значение дали ще се намокря,
важно е и шала да ми сложиш ти. ...

... след полунощ е време за нещастници
излизат дяволите дявол да ги вземе
давят и последната съвест
в нещо силно в нещо твърдо
Разменено гръмко е животът ми ...

Стоя пред своя "Видов Ден".
Годините се навъртяха...
Събра се вече времето при мен
и перспективите ми спряха!
Огледам ли се от върха, ...

Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън. ...

Знаеш ли какво е синият цвят, това е цветът, който виждам в очите ѝ всеки ден.

ПАМЯТИ ДРУГА
Автор не известен.
Я нес его сквозь орудийный дым,
Я нес его невыносимо долго.
Он все слабее повторял: «Воды…», ...

Московской работнице
Женщина — с нами, когда мы рождаемся,
‎Женщина — с нами в последний наш час.
Женщина — знамя, когда мы сражаемся,
‎Женщина — радость раскрывшихся глаз. ...

Малко класика с лек валсов привкус!

По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя, ...

В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет, ...

Пра стар вулкан със гняв изригнал,
горещ оранжев ужас разпилял,
поселища със смъртоносна длан достигнал,
поля, гори посипал със печал.
По склона главоломно слизал, ...

(по картината на Велина Даскалова "Жена")

Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.
До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.
Не ме жали, щурче, ако ръждив капан ...

Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп ...

Една догаряща жарава
не грее повече от любовта ми,
пожарът може да изгаря
ще пиша с въглен. Да не ме забравиш.
Дори да се превърна в пепел, ...

- Коя си ти?
Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.
- Какво обичаш?
Не знам… но искам да обичам себе си.
- Какво те плаши? ...

Нали сте мъже, защо тогава се държите като женички,
обиждате се дори от най-простите безсмислени шегички!!
Като не ви изнася се оттегляне, ах, как само за глупости се впрягате!
На един мъж не е присъщо да мрънка и да се обяснява,
той трябва с жената да се съгласява, ...

О, девойко чудна,
моята душа ти озари,
що в безсъница бе будна
и мир мечтан ми ти дари.
Болката от спомени печални, ...

Дойде този ден,
в който сърцето пленено
казва ''Да''
на любимата своя жена.
И е толкоз прекрасно! ...

Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...

На И.
И тази вечер няма да заспя,
за да те гледам как до мен си се сгушила,
ще остана буден до късно през нощта,
а ти в прегръдките ми ще си се притаила. ...

23-ти декември
Купихме билетите още през август, чрез една туристическа агенция.
Хванахме някаква промоция на австрийските авиолинии. И друг път съм ходила в Швеция, но за пръв път сега - на Коледа. Полетът от София до Виена беше обичаен. Но Австрийските авиолинии страхотно ме очароваха с полета от ...

Религиозно
И как да вярва човек в задгробния живот? Когато трудно се вярва и в този?
Вечерен звън
- Пешо, прибирай се…Баща ти си дойде!
- Иванчо, идвай си…Татко ти е вече тук! ...

Уморен си, нали?
Денят беше тежък.
Ела, полегни.
Ще те завия с надежда.
Ще пришия криле ...

Няма любов без обичане.
Има ли обич, има и любов.
Където има любов, няма омраза.
От любов деца се раждат.
А децата, кой не ги обича. ...

Беше гадна нощ през Октомври. Навън между сградите свистеше студен, пронизващ вятър и над града се изливаше дъжд като из ведро, но в стария бар бе уютно. Всичко на всичко петима-шестимата измръзнали посетители в бара, като че ли бяхме прежаднели повече за малко топлинка отколкото за алкохолни напитк ...

Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат. ...

Има смисъл
/Не само заради вятъра в косите
и морските вълни в нозете ми.../
Отново съм цяла, вървя по земята!
Днес пак съм тленна... прибрах си крилата. ...

Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.
В спомени за юг добре запазени ...

От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...

Прободена бях, но кръв не потече.
Изгори ме пак любовта!
Огън в гърдите!...Не си спомням вече!
Отдавна забравих какво е това.
Не знам! Като всички и ти може би, ...

Това беше мисля една любима тема, но малко по-навремето, когато още имаше такава представа за "истински мъж", полумитично предавана от близкото ни минало. В момента по-тиражираната тема е – мъжът е всъщност слабият пол, и това което е бил някъде, някога, вече не ни засяга. Аз бих искал да се върна н ...

бабувал е на
една „демокрация“
явно сатана