Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото неб ...

Така започват филмите, които
събират публиката и са касови.
Това не е сценарий. Щом ме питате,
ще ви разкажа. Не, не беше расово
горкото куче, проснато на пътя, ...

На Слънцето със първата заря
щом небосклона скрие си звездите
и отпътувала си заедно с дъжда
на безнадеждно влюбените във очите
изчезне пъстроцветната дъга... ...

Една недоизпушена цигара
и в чашите, на дъното – уиски.
Та, утре – сутрин ще разкажа,
история по белите ми листи...
За няколко петна по ризата ...

Опитвам се във тази суета
да бъда себе си, отчайващо различна,
с ожулени и топли колена,
разголена до кожа... неприлично.
Опитвам се във тази сивота, ...

Най-кратък живот
има смъртта.
Ражда се
и умира
в един дъх - ...

- шофьорската книжка е талона за хляб на катаджията
- демокрацията зависи от думата на главния демократ
- проституционно правителство
- червеите подкрепят закона за ограничаване на риболова
- репортаж за по-малките ни братя – вирусите ...

Като вода се стича
погледът ти.
Бавно, много бавно
ресниците закриват
прозрачните очи ...

Не е възможно!... Туй не може!...
Какъв ти славей посред зима?...
Готов съм да се обзаложа,
че някаква шегичка има!...
Дърветата са побелели ...

[la versione italiana di "Speak Softly Love" (Andy Williams)]
----------------------------------------------------------------------------------------
Джани Моранди/ Патрицио Буане - Тихичко ми говорѝ
[италианската версия на "Любов моя, тихичко ми говорѝ" (Анди Уилямс)]
----------------------------- ...

Eurovision 1970
--------------------------------------------------------
Джани Моранди - Очите на момиче
Евровизия 1970
---------------------------------------------------------------------------- ...

Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...

Обърна гръб на толкова приятели.
На враговете си намери сили да простиш.
Насочва копие към теб денят-предател,
в заслон от мрак отново да преспиш.
И хребет от жестоки истини катериш, ...

9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...

глуха тиха нощ,
сребърна пълна луна и
името си по ръба на чашата.
За да ме изпиеш
на един дъх, ...

Когато някой те удари,
ти бузата си обърни!
Това е мъдрост много стара,
казана в Христови дни.
Но зачервени от шамари, ...

Есенни напеви
Падат есенни листа,
вятър лудо ги пилее,
вредом стеле се мъгла,
а душата ми копнее... ...

Осъмна в бял воал гората
и преспите са мелби заскрежени,
щом вятърът задуха вледенен
завихрят се снежинки разпилени....
И Зимата помита облак сняг ...

Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...

В нощта сияят звездите,
грее чудна луна,
ала кога ли ще изчезнат сълзите,
що притаих в моята душа?
Споменът за теб се губи, ...

– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...

Колко е повей?
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа – ...

Пред тебе аз маската смъкнах...
ликà ми най-сетне видя...
очи ококори, извика:
„О, Боже, каква грозота!”...
не зная какво ти очаква... ...

Направих опит за летене.
Те го изтълкуваха като самоубийство.

Попитах се днес, какво си за мен.
Замислих се. Беше ми трудно.
Приятел, любов... или блян отреден
откраднат за мигове будни.
Дали си ми брат, учител, мъдрец, ...

Крилато вдъхновение ти играеш си със смъртта,
желаеш и отблъскваш, счупено е твоето крило.
Виждам те пред мен, но обвито в грозна красота;
в черна роза се превръщаш и заключваш своето стъбло,
но душите ни държиш; в теб изгарят нашите сърца. ...

Вода се стича
по кожата ми нежна,
пяната съблича
белоснежна.
Върху тялото ми ...

Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло ...

Аз съм някъде там, ...
между залези-изгреви,
където тишината е тъй осезаема.
И е толкова светло
в окръжността на мечтите ми, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Разхождайки се в двора на метоха
Игуменката майка се натъкна
на стар кондом. Настана суматоха…
Кой в святата обител се е вмъкнал ...

Кога музиката ќе биде здодевна
кога нема да имам сили за волшебно изразување
небото ќе се скрши
месечината ќе остане без дом
а ѕвездите ќе ги дочекам на тераса ...

на БОГ Заветът
на Заветите е стих -
зовящ ОБЍЧАЙ

ваеш красоти -
тъгата никого за
да не навести

Като пукна искам кръст от клони
Не ща го паметника
тежък.
не ща и свещи.
(че ще вземете да ме запалите) ...

Позлатяват се смарагдови коси.
“От възрастта е”, говорят си, дърветата;
“Ще станат на постеля,
В която ще заспим,
А сетне, през глава ще ни завият ...

Наближаваше късна есен, вече по прозорците сутрин се раздипляха мъгливи оттенъци. Тук таме по шубраците бяха започнали да надникват от онези така прескрасни и едновременно тъжни есенни цветове. Сутрините изпълваха въздуха с прохлада граничещата със студенина. Малко по малко слънцето губеше силата си ...

Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля ...

Дървено сърце
Замислям се, дали да не изпрося
от стария Буо, едно сърце.
Че мойто, от любов се поизноси
и ето ме – със вързани ръце. ...

Ако се погледнеш в старо огледало –
какво ще видиш?
„Отражението си.“ –
ще излъжеш.
Погледни – ...