от морето
Аз вървя
по пътищата,
някога от
мен ...

Настана тежко време,
народът не може да се съвземе,
народ с възможности и потенциал,
който май е полудял.
Подкупният глас на народа, ...

Когато листата окапят
попитай ги за мен.
Те ще разкажат,
как огрявам утрините ти
заедно със слънцето, ...

Аз съм ….Лъвица. За някои всичко е ясно. За тези, които си нямат под ръка Лъвица, ще поясня: Лъвицата е голяма котка, толкова голяма, че някои я взимат за „Кучка”, но истината е, че тя е Царица, Царица на джунглата, което превръща живота на хората около нея в истинско сафари. Само някой с много здра ...

Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара, ...

350. Ако краят е начало, началото край ли е?
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.

Камбана от болка
Когато зазвънят камбанки
и тръгне бялата шейна
прокара пак партина нова,
по белоснежната земя, ...

Огледало
Два микрона сребърен йодид
сложени отзад върху стъклото…
И отсреща гледам индивид,
уморен и с бръчки по челото. ...

„Иде ли Коледа, мамо?“
„Иде ни, рожбе, потрай!“
„Искам по Коледа, мамо,
да си играя безкрай!“
„Искаш, не искаш, почакай! ...

Адиос, Бразилия!
Адиос, Паранагуа!
За мен си красива,
екзотична страна.
С усмивката мургава ...

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1655-lyubovta-koyato-si-otiva-oskar-uaild.html

Андреа Бочели & Джорджа - Живея за нея
----------------------------------------------------------------
Autori: Mauro Mengali, Valerio Zelli & Annamaria Alibani (Giliath)
-----------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мауро Менгали, Валерио Дзели & Аннама ...

Една жена пътува в мрака,
лице в прозореца опряла.
Разсърден змей – свири влака,
сред чужда пустош снежна, бяла.
Българска жена и майка свята, ...

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът – ...

Накрая разбрах, че си хирург.
Нали оперира ми душата.
Скалпелът ти беше малко груб,
затуй боля ме тъй, повярвай!
Сега е вече друго, ...

Завъртя ме в танго есента,
бързи стъпки сред вятър студен.
Сцена малка от жълти листа
и оркестър невидим за мен.
Тя държи ме нежно през кръста, ...

Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза, ...

За тебе вече и
сълза не бих отронил
Не искам да живея вече
в таз агония
Нищо, че си сладичка ...

Спортът днес поизостана,
някъде назад замря.
Само в спомена остана
футболната ни игра.
Имаме си само Гришо, ...

Според тате аз съм правен
малко като на майтап –
мама казала „Наздраве”
и напила се с коняк.
Мама казва, че съм правен ...

Ти си дебрисът
на моето разбито тяло,
плуващо в кръвта
на слепоочието ти.
Посичам те ...

Наздраве, черпя с отрова,
раздавам я съвсем свободно!
Каня те, ела на парти,
антидоти не мисли!
Обещавам, много да се забавлявам! ...

Но това е Минало
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало. ...

Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...

АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...

С развълнувана охра в златисто
и пресипнало тъжно зелено
някой шари по горските листи,
по ескизите есенни в мене.
Вятър хвърля със шепи пендари, ...

Обедно време, гладни стомаси,
сърдити лица, изкривени в гримаси,
зачакват, строени в бойни редици,
на масите хлопват се едри лъжици.
Изпъчи се мъж, висок, по средата, ...

Ще ме обичаш ли
Ще ме обичаш ли, когато
косата ми посивее, но все така
усмивката ми продължава да грее?
Ще ме обичаш ли, когато ...

Старият Капитан
Старият Капитан седи на брега,
сериозен, тъжен и пуши с лула.
Спомня си за Живота, за някога,
за морето, пътешествията и за Любовта. ...

колчем примерно е поведението
и прилежно
и възкачването в управлението
е вървежно

ЗАТУЙ СЪМ ХЕКРЕДЕЛ
Вървя си аз по своя път,
макар, че стъпките провлачвам,
не искам някъде да спрат,
защото още се изкачвам! ...

Ако ти си тръгнеш...
Ако ти си тръгнеш,
Не! Не ще те пусна!
От себе си не мога
и не искам да откъсвам! ...

Когато сутрин,
много тихо,
при мен присяда
лек
денят, ...

Оплаквам щастието свое
и радвам се на своята тъга,
когато с птиците отлиташ
и се връщаш пак с тях,
а молех се да бъде пролет ...

Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...