Казваш, че се съмва в Сан Диего.
Тук е вечер, страстите утихват.
Ще поспя и аз. Но ми е тегаво.
През деня проблемите не стихват.
Радвам се да чуя пак гласа ти, ...

Разкошен светъл ден,
слънце болезнено ярко -
присвивам очи ослепен
и отлитам нейде за малко ...
сред зелена росна трева, ...

Една погрешна стъпка да направим,
измръзнали сред снега около нас.
Слепи ходим сред небосвода необятен,
а препятствията пред назе си стоят.
Една погрешна стъпка и отново падаме, ...

И след теб ще изгрее дъга.
Тази обич е цветна.
В миг и осмият цвят изваля,
после слънцето светна.

Не успявах все да те обичам,
скрита зад съмнения и сто вини.
И светлото, усмихнато момиче
в облаци дъждовни се стопи.
Безпомощно протягаше ръцете си ...

ПИТАМ РИБАТА
(приказка от Сава Попов)
Селският кръчмар докарал в дюкяна си риба за продан. Рибата не била прясна, а вмирисана. Кръчмарят я купил евтино и си правел сметка да я продаде скъпо на простите селяни, та на бърза ръка да спечели много пари.
Наистина, както очаквал безсъвестният, лаком търго ...

Зад очертанията на нужната ни същност
дали ще се спасим освободени
от малките ни тъжни тишини
от любовта ни
от ръцете ...

Твоят свят е празен,
без мечти.
Духът ти го няма,
имаш усет единствено за пари, храна и плът.
Няма прогрес в теб ...

Смисъл трудът и
захлèбка е, инак се
става отрепка...
Невъзмездèн е
обаче, на власт ако ...

Остави си при мене сълзите,
да ги слея с прозрачния дъжд,
за да грейне синчеца във синьо,
ококорен сред зрялата ръж.
Остави си при мене ръцете, ...

С теб не искам
да имам план 'б',
не ми се иска
да избягам,
нека има буря всяка вечер, ...

Здравей бабо,
Много ми е мило, драго,
пише внук ти от Чикаго.
Делят ни морета, океани,
не сме си писали от лани. ...

>

Дъщерята на кмета на Хавана
Като момиче съм живяла в Хавана. Не в центъра на града, а в един квартал от къщи с градинки близо до морето и с голям плаж недалече. Мисля, че тези години в Хавана бяха едни от най- спокойните и щастливи години от детството ми. Съседите ни бях от всякакъв произход. Днес е ...

Нямам тяло на модел, нито пък съм умно момиче, но имам голямо и любящо сърце и зная как се обича!
Но ти не оцени това, за теб не е важна моята обич, колко нощи те чаках до сутринта, а ти ме оставяше сама заради твоите среднощни запои...?
Целуваш и бягаш,твоя сестра ме наричаш, първо палиш любовната ...

Златни съдове, пълни с вино,
нощни убежища, криещи утеха,
издигнат трон от слонова кост,
червена разстлана дреха...
Неонов проблясък в стенните свещи, ...

Аз и той сме любов, скрита на тавана.
Прашинки, пропили се с тъга,
стари книги, непрочетени отдавна,
събрали се в кашон, огризан по ръба.
Аз и той сме ненужна вещ, захвърлена ...

Прошка търсиш пак отново...
Молиш ме да ти простя.
Но нали на времето ключа ти дадох!?
Ключа към моята душа.
Защо захвърли го тогава? ...

На душа лежат спомени тежки.
Злобна ги памет повтаря често.
Хр. Ботев.
И ето,
най-накрая остарях. ...

Защо да страдам, че годините се трупат
и натежават зверски те на моя гръб?
Защо да искам все по рамо да ме тупат,
затуй, че ходя винаги по остър ръб?
Защо да гледам още в бъдеще далечно, ...

След втория си развод Симеон дълго време беше нещастен. Разбра, че в живота му няма любов. Не пишеше стихове за любов, когато я имаше. Пишеше за всякакви други неща, но не и за любов. Беше написал в трето лице два-три любовни стиха. Той е човек, който обича тази тематика. Мисли за любов повече, кога ...

Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска, ...

Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...

На следващата сутрин трябваше да тръгваме към 10 за Видин, и към 7 аз почуках на вратата на Криси. Никой не ми отговори, но този път нямах намерение да отварям, стигаше ми предната гледка и му позвъних. След около век ми вдигна:
– Оффф бе мамо, какво има?
– И аз се радвам да те чуя, ще се радвам и д ...

Дъх на здравец и теменуги, море,
брега каменист и вълните пенливи.
Полетяло ято в лазурно небе,
разцъфнали цветя, форми причудливи...
Ухае на пролет и душата танцува. ...

Казвам се Дионисий (Διονύσιος). Аз съм ромей от благороден род. Чрез своята удивителна досетливост, родителите ми успяха да ми осигурят едно изключително приятно детство. От ранни зори ме принуждаваха да чета светото писание и да отправям молитви към Бога. След сутрешната молитва, учителите, които б ...

Тя доставя всекиму радост -
и в младост, и в старост.
Защо все мрачно гледаш, човече,
дори когато щастието не е далече?
Живей си живота, той един е сал, ...

Стигам Сливен по обяд.
При Трапоклово пък – КАТ –
скрит зад храстите буркан!
"Споко! Карал съм едвам!"
Щраква камерка и... ха, ...

На моята Деница*
„Върви по улицата
Най-красивата жена на август,
Най-гъвкавата, най-зеленооката“**
„Жената на август“ – Георги Господинов ...

Мигове на вечност...
Изпепелих билета си до теб,
изпуших го от нерви със цигари.
Изпих уиски с много лед,
и още нося дрехите си стари... ...

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.
Гадаех на делфините езика. ...

БЯГСТВО
Днес вътре в мен посрещнах аз прелом,
който прокуди заблудата от моя дом.
В мисли омотан по нечий чужд далечен блян,
осъзнах, че да забравя себе си е срам. ...

Написал си „Бъди щастлива“!
Написаното вече не тежи…
Уви, доскоро беше жива
любовната искра. Сега лежи,
душата ми след дълго изтезание, ...

Един ден той отново ще се събуди
в хтоничното си ложе
с подострени кучешки зъби,
с искрящо- налудничав поглед.
Ръцете му пак ще се окажат ...

Граничар
Тихо нощем вятърът припява
нежна песен в тъмната гора.
Долу, над заспалата застава,
грее уморената луна. ...

Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо. ...

Ще играем ли нечестно?
Искаш ли да ни бъде лесно?
Ти ще се криеш.
Аз ще те търся.
Ще знам къде си. ...

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Робърт Бърнс (превод: Владимир Свинтила) ...