Излезе Радина на бащини двори,
Слънце се сви завистливо,
косите й - струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите.
Лазурът смрачи се от срама, ...

Сряда е,
23-ти е,
сутрин,
пия кафе
и си спомням за теб... ...

Очите си
опитвам
да затворя -
но те
не искат... ...

Споглеждат се врабците весело,
настръхнали от Зима до сега.
Че ето, Слънцето довело я е,
представя свойта дъщеря.
А тя, все още мъничка, пристъпя плахо ...

Дойдох при теб ранена, безпощадна,
в ръцете стисках падаща звезда,
поисках силно любовта ти да открадна,
само теб... да ме поиска твоята душа.
И ти ме пусна, превърза всяка рана, ...

Не познават вече децата
онази стара идилия
да тичаш бос по росата,
стиснал в ръката филия...
И отрасналите момчета не знаят ...

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...

Душата ми е мидена. Живее
по речните дънА... В дълбокото.
В седефената си черупка зрее.
Отглежда бисер... във окото си.
От болката, от болката се крие! ...

Минах от там и спомних си
двете липсващи дъски
в оградата на твоя двор,
кокичетата цъфнали
в тези твой градини ...

нека начело
на всяка държава е
ОБИЧ изява

Това стихотворение го писах по повод анексията на Крим и е публикувано в Stihi.ru на 1.05.2014 год. То бе предназначено за руските читатели. Отзиви имаше много - от "Осанна" до "Разпни го!". Интересното е че полека-лека авторите им ги изтриха и останаха само две рецензии.
P.S. С тази публикация позд ...

Задъханото късно лято
обу вечерните пантофи,
с шепа пясък - старо злато,
поръси топлите си строфи.
Две облачета звън дочули, ...

С периферното си зрение жената улови някакво движение, обърна главата си и видя как по крайчеца на желязната табла на леглото се разхожда малка кафява хлебарка. Не ѝ харесваше да пълзят, но пък знаеше, че това означава наближаване на деня на ПРЪСКАНЕТО ПРОТИВ ХЛЕБАРКИ – най-хубавия ден в живота ѝ, е ...

Болни сме. Народът боледува.
Бедност и омраза. Властва простотия.
Любовта и вернотта ни се купуват,
а образованието ни
само на хартия. ...

мъдрецът няма
роби и е от труда
му мъдростта му

– Това твоето име ли е?
– Не, друго.
– Тогава защо сме тук?
– Защото е свободно. Собственикът отдавна е зад граница, но ми е преотстъпил адреса.
– Но защо не при теб? ...

Беше спокойна и изглеждаше дори щастлива, колкото и на мен да не ми се вярваше. Явно беше постигнала свое вътрешно равновесие след всичко преживяно. С познатата лека усмивка и топлина в погледа. Седеше в края на пейката, а до нея беше инвалидната количка на млад мъж, поставил нежно ръката си върху н ...

Ти знаеш, че простих се със сънят
и времето понякога го спирам
затворени широко и не спят –
очите ми във нощите се взират
и търсят те във светеща Луна ...

Обичам те! Да се сгушиш в мен
топла и уханна в летните нощи.
И през прозореца отворен да
слушаме песента на щурци.
О, душата ти блести дете, в очите ...

Най-красивото, чу ли?!

На тераса неголяма
в пететажен градски блок,
имаше портретна снимка –
дядо стар насред градинка.
Срещнали се там калинка ...

СЛЯПОСТ
Твърде смело необмислено
Рискувах свойта свобода
Обрекох се и във зависимост
Живот в заблуда и тъга ...

Сладко и жестоко
Всичко свърши между нас, нали?
Всичко вече минало е само!
Пътят ни на две се раздели,
а до скоро беше път за двама. ...

Леко позабързан прочит, напълно в синхрон, отговаряш на скоростта на днешният живот! Приятно слушане, забавление и... Може би и поуки... :)

Но като гледам във живота
И как въпросите ечат,
разбрах, че ми е даден вота
от мене думи да звучат.
Студувал, зъзнал под небето ...

Нощта напредва, хралупките отсреща гаснат една по една. Разкош.
Децата ги няма, котките похъркват. Седя си на перваза, смуча бира и се наслаждавам на щурците. Пукнала съм си на котлона дузина люти чушки, накиснала съм ги обилно в мазнотийки и чесън, миш-машът ми е готов, както и половинка хляб, преп ...

Настръхнаха мъжете,
наведоха глави,
когато влезе тя –
вдовицата на техния приятел.
И седна тя с невидими очи ...

България е страна с многовековна и славна история. Незаличим отпечатък върху историческите страници на българския народ оставя турското робство. След тъмната 1396 година българският народ загубва националното си самосъзнание в продължение на пет века. Той изпада в един дълбок „мъртвешки“ сън. Сякаш ...

Вървейки, аз се срещнах със живота,
в прегръдките на зъзнещия град.
Започнах по човешки да говоря,
със този старец нисък, непознат.
В ръцете си държеше суха пръчка. ...

Ние сме емоционални същества и често пъти попадаме под оковите на контрола, налаган от някой друг, а не от самите нас. Подаваме целия наш свят в нечий друг живот. А дали така изживяваме нашите емоции? Дали живеем нашия живот? Дали слушаме нашето сърце? Ние сме крехки същества и когато позволим някой ...

ИСТИНСКА
За тебе съм вълнá, непредвидима,
разбиваща се с устрем в брега...
За тебе съм красива самодива,
босонога, бяла... И сама... ...

Аз, просто едно малко човече,
в което се крие цяла вселена.
Стоя пред вас, но съм далече,
земя, наедно жива и изпепелена.
Граница между любов и омраза, ...

Почти всички работодатели в България гледат да те използват като "швейцарско ножче" на работното място, а да ти плащат – като на "каменна брадва"!

И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си...
Иван Андонов
От кал ли съм родена,
или съм просто песъчинка, ...

Автор: Генка Богданова
Нощта притвори сънено ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...