"Guns For Hands"
I know what you think in the morning,
When the sun shines on the ground,
And shows what you have done,
It shows where your mind has gone, ...

Сънувам къщата със лавандулите...
и кой ли вятър ми изпрати
издайнически капчици по скулите
и някакви внезапни аромати...
Ухае бялото пране на мама, ...

Гъдел от сладко топене,
върху небце изгладняло,
експлозия вкус
изпълва цялото тяло,
тримиряло, прималяло... ...

97. Чувствата те убиват, защото им позволяваш да го правят.
98. Сърцето не спира самó. Трябва му леко побутване от страна на разума.
99. Ние сами поставаме етикети на това кое е ценно за нас. Значи ние можем да махнем тези етикети...
100. Знаеш, хората са преходни. Бог е вечен.
101 ....Земен живот.. ...

В цъфналата ръж..
Аз съм черен клавиш на пиано,
грешен тон от трудна симфония,
ти си моето нежно сопрано,
в многозвучна, красива мелодия... ...

Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...

Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка. ...

П онякога в
Ъ гъла
Т ърся загубени неща.
И захвърлени в тъмното
Щ яха да бъдат забравени, ...

Дядо Иван е
държава с устои и
люде-герои!
Нея - Русия -
на ГОСПОД БОГ МАЙКАТА ...

Мечтае си човек, нали?...
Да ходи по далечните страни
да види свят, да види нечий бряг,
да види там, не знам къде,
дали това е някакво море, ...

Уморено утро деня ми събужда.
Мътен поглед навънка поглежда.
Ден като ден. Съвсем обикновен,
опънал се е надълго пред мен.
Прегръщам любовно чаша кафе. ...

Жадувам те
Не ме събуждай! Нека да сънувам!
Сънят ми с тебе нека продължи!
Жадувам те, жадувам те, жадувам!
Когато тук те няма, ме боли! ...

Свещта догаря леко. Сякаш е живот.
Разпръсква с пламъка си златни дни,
но сляпа съм пред тихия напевен зов,
повярвала във вечното ни „аз и ти“.
Свещта разлива се в болка по ръката, ...

„Кой е този мъж, за когото всеки страда?“
„Щурманът Джон Мейнард. Дълго ще боли.
На всички любовта ни за него е награда.
Той за нас се жертва. Поклон! Благодарим!“
Летеше бързо „Швалбе“ над езерото Ери, ...

ХЛЕБАРЯТ
/на Владимир Виденов/
Застанал пред листа помолих
ръката ми детска да води
Духът на Отеца Небесен ...

Пак съм във капан
и четири дни остават.
Като четири живота
през ребрата ми минават.
През първия живея ...

Всеки трепет от нещо мъничко започва,
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности.
В дъждовния тъжен и сив понеделник, ...

ЛъвСко
По земята скитала се твар:
тиха, мрачна, носеща товар –
разум, похот, чувство, жар…
И все мечтаела да бъде цар. ...

Чудно е как един поглед,
Едно докосване,
Една ласка,
Една усмивка,
Едни очи, ...

Следобеда се прибрахме вкъщи цялото семейство плюс Надя и Алексей и вечерта децата ни дадоха подаръците. Така бяхме решили, да е след суматохата. Последни бяха Криси.
– Мамо, това е за Дари, моя подарък.
Той ми подаде един плик.
– Какво е това?
– Акции от нова компания за виртуална реалност. Имат ве ...

Нещастните любови ние знаем ги,
нещастните любови като мисли са.
Те пълнят те със думи неизказани,
които май напразно ги измислихме.
Нещастните любови са по устните – ...

Прониква острието нажежено
в сърцата ни и огненият такт
забива ускорено. Несъмнено
любовта е тук. Това е факт.
Усилва се горенето, когато ...

Лутам се между абстрактното
и това което ми казват, че е.
Губя се по пътя от единия бар,
до другия.
Намирам част от себе си в разстоянието между ...

Ти беше най-шумното нещо
в живота ми.
След теб съм толкова тиха.

В гората нежно се стели
пътеката, обвита в мъгла.
Над нея лъчи без предели
размахват светли весла.

Лято! Ех, лято, дълго жадувано!
Лято горещо, прекрасно и нежно.
Лято вълшебно, душите ни грабваш,
в сърцата ни чувства задрямали будиш.
Детската глъчка водиш със себе си, ...

Момичето до розите мълчеше,
облякло дреха – бяла тишина.
Погледът ѝ в тъмното тъчеше
нишки звездно-лунна светлина.
Момичето до розите застана – ...

Зелена хубава тревичка...
До нея мъничка рекичка!
Жабчета по камъните скачат без тревога!?
А птиците със песни огласят небосвода.
Горите, сенчести, прохладни, ...

Работодателският произвол
до гуша вече ми дойде,
не стига, че им бачкам като вол,
ами търсят под мен и теле!

ОГНЕНИ ПЛАТНА
Движението дарява ни живот,
животът ни изпълва със внушения...
Вълните не намалят своя ход,
не търсят бряг за своето спасение. ...

Милата ми баба Дана,
Интернет персона стана.
Верни фенове спечели
в рамките на две недели,
но носа си не навири ...

Късно вечер пред вратата ще застана.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна, ...

Галеница не съм на съдбата...
Често ме удря и ме тормози...
Напук затваряла ми е вратата...
Дарявала ми е бодливи рози...
Гальовна никога тя не е била... ...

От калема до таблета
170 години светско образование в Търговище
„Искри от миналото – светлина за бъдещето”
Сборник, съставител Ася Трендафилова
„Учител – това е преди всичко човек, който обича децата, намира радост в общуването с тях; вярва, че всяко дете може да стане добър човек. Умее да дружи с д ...

Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват, ...

Поетите
На поетите не им е лесно,
лампата от чувства все гори
и описват любови – невъзможни, светли,
в куплети – красиви светове градят. ...

Пред лицето на съдбата стоя.
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме води!
Дали към самота или любов... ...

Загаснал вулкан е сърцето.
В пепел от лава животът кипи.
Населваш го с хора,
цветя и дървета,
и се надяваш да се взриви.

Колко си красив
и как ухаеш само.
И тази палава къдрица
над високото ти чело.
Нежно ме притискаш ...