Изгаряш от ревност душата ми.
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани... ...

7
Не знам защо сме слепи за доброто,
но ей таквиз очи сме вперили във злото,
сякаш в същността си гадни сме садисти.
Навярно мразим себе си защото. ...

Къдри
в
житна
корона.
Влачат ...

... сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза. ...

Добри били...
обли и удобни...
Объл камък
темел не става!

Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо ...

Посветено
Не разкривай сърцето си –
още е рано!
Закопнялата обич боли!
Като парещи въглени ...

Човек със времето започва да разбира
какъв е смисълът да е на таз земя,
че даже в нечие легло да се намира
това не значи, че е срещнал любовта.
Човек със времето започва да приема ...

Луд е за мен целият Свят,
щом омраза делата диктува.
Бедни души си правят парад,
а добротата отсреща тъгува.
Свела глава, плаче сиротна. ...

Към художник, мъж обръща се с молба -
да го увековечи, с творба,
завинаги да го възпее, в поза -
героична, гръмка и помпозна!
А той го гледа, със съмнение ...

Постой при мен,
за да потъна
във очите ти!...
И ако някой ден
решиш да си отидеш , ...

Мяра за мяра
Така устроени сме.
Даваме и чакаме.
Чакаме в замяна нещо,
което непременно да получим. ...

Днес ти писах и разлях те из вените,
мое черно мастило, заслепило ума,
и се реех, но увиснах в небето ти
аз, хвърчилото (застреляно в мъгла).
Сойка писна и изплака вселената. ...

Когато си сам и никой в теб не вярва,
вдигни глава и в огледалото се погледни.
Там стои човекът, който ще повярва,
и който за ръка ще те държи – това си ти.
Сам в себе си сигурен бъди, ...

Когато тръгна да откривам
забързаното време на деня
и нощта срещу изгрева заспива;
когато цветовете се менят
и притихва слънчева росата ...

Автор: Генка Богданова
Запознах ви с баба Дана,
тя е малко "мъжкарана",
но чувствителна душица
има милата старица. ...

На първия рожден ден на Дари ѝ направихме и кръщенето и сключихме граждански брак. Както отбеляза Борил „Поне лесно ще помним датата.“ В крайна сметка тайната ми мечта да се оженя в замък се сбъдна. Децата дойдоха ден преди сватбата. Ани и Борил се бяха помирили накрая, тя се беше разделила със Зора ...

ШЕСТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
„Не убивай” ¹
Незапознатите с библейските принципи трудно разбират смисъла на някои изрази. Затова често казват, че Библията си противоречи. Такова е схващането и за заповедта „Не убивай”. Заповедта е кратка и категорична. Никой няма право да отнема живота, който Бог е дал на ч ...

О, музо любовна,
о, жрице съдбовна.
При мен пак ела,
чакам те тук и сега.
Немислещ, нечуващ ...

Самотна съм... не зная защо.
Може би просто нямам опора...
Желая го...
желая да имам любов, дори и в несгода!
По филмите гледам – ...

Запалвам свещ…
„Не ни наказвай, Господи, с потоп…“
Елица Ангелова
Запалвам свещ за нас и любовта,
за онзи порив, съхранил душата, ...

Душата ми в огън тлее, в пламъци изгарям бавно аз...
не човек,а демон в мен живее, заради този демон аз грешах.
На всичките пороци се отдадох, пари пилеех със замах,
на Дявола робиня станах, с кои очи от Бог да искам прошка
в този час?І ...

ПИЯНИЯТ КАДИЯ
(приказка от Сава Попов)
Една вечер Хитър Петър видял, че на пътя пред портата му се търкаля кадията пиян. Кожухът на кадията бил захвърлен настрана. Петър взел кожуха.
На другия ден кадията казал на слугата си:
— Снощи някой ми е откраднал кожуха. Иди да намериш крадеца и го доведи в ...

Лилии
Пролетта чаровна
лятото смени…
Жарко на небето
слънцето блести. ...

Ти не помниш първата целувка,
ти забрави любовта…
Забравил тази слънчева милувка,
погуби в мене пролетта…
И в синьо давят се вълните, ...

Любов ли е или приятелство – не знам,
но където и да отида, те чувствам
в сърцето си, да – точно там!
В средата, точно ти запълваш там пукнатината.
Не мога да ти кажа как се чувствам точно – ...

Пролетта като пеперуда отлетя,
а тъй хубава е тя.
О, моя светла пролет над цветята,
защо изчезна в празнотата?
Дали ще кацнеш пак при мен ...

Избяга. Едно същество от магически свят.
Отиде си, както нощта си отива смутена.
Очите ми, пълни с вълшебства, без пламък горят.
От твойте очи съм сега до живот променена.
Остави ми спомен, по-ценен от всяко богатство. ...

Играеха. Стълбовете бяха още дървени, а кабелите по тях, които се разпростираха като вени върху опакото на тъмното небе, стояха провиснали, черни и се поклащаха, за да покажат, че в тях тече нещо.
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...

9.06.2017
Сбъдната мечта на верандата...
Някога младежи наши
били пратени в Париж –
нито със поръчки важни, ...

Най-видни гости се тълпят...
Поднасят дарове, цветя...
Стоя смутена. Нямам нищо.
Какво ли да ти подаря?!!
И все пак... плахо ще пристъпя ...

Не идвам тук
от края на света.
Но вие чакате.

От този стих ще стане даже филм,
от другия – предплата за илюзия...
Говорим в рими, докато мълчим,
а думите с любов рисуват музика!
Животът е безстрастен като бог, ...