Напористо нежен сън ми се явява,
в тихите ми нощи да ме приюти.
Казвам му, че в топли сънища не вярвам,
плахо го отпращам, без успех, уви.
Упорито нежен, пак ми се вестява, ...

Какво е любовта, човече?
все се питам и не мога да измисля
дали е стягане на гърлото от болката
да не обичат те, а ти да ги обичаш.
Какво е любовта приятелче? ...

Леко притеснено, но все още игриво очите ти търсят. Оглеждат внимателно наляво, после надясно.
Нищо!
Не искаш да губиш. Не знаеш, не можеш...
Идеалната комбинация.
Аз инат, а ти? ...

ПРИЧИНАТА
Р. Чакърова
Една и съща е причината
и за сълзѝте, и за радостта.
И колкото и път да е изминала, ...

Два свята различни – черен и бял,
две съвършено различни вселени,
се лутат безцелно из космоса цял
самотни, безпътни, сломени…
Тези два свята – и черен и бял, ...

Розичке, не ме плашат бодлите ти вече,
не ме болят, надълбоко в сърцето влизат.
Толкова надалеч и толкова на близо,
в ядрото на земята, корените на любовта...
А тези на небесата, къде ли са, какво ли правят? ...

Червено вино.
Рой звезди във тъмна нощ.
Любовта пламти.

1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...

Усмивката на младостта
В ъгъла на живота се усмихва младостта
и всичко преминава в сълзи и очакване.
Усмихва се младостта над забравата
сърцето ненаситно за твоята любов. ...

Цигулката, която ме разплака
стои самотна в мрачния калъф.
А нотите ѝ - скрити в буренака,
поникнал в двора... Някакъв такъв,
какъвто сме навикнали да търсим, ...

На пролет мирише, а сняг заваля.
Дали да се влюбя, или да зарежа лоза?
Заслушах ефира. Мечтае любов.
Реката, и тя, припява: Любов!
Върбата потапя влюбени клони... ...

Не на екс!
Остави да ти запари!
Бавно! Премини през всеки вкус!
Не! Недей да го преглъщаш, още!
Удължи гъдела радващ сетивата! ...

Охулиха я. Не можа да светне.
Изпиха после виното в тъма.
Продажна я наричаха, проклета,
тя гледаше ги плаха и сама.
Прибра крилете, свити и ранени, ...

Немирни, като вятър се обичаме,
отпили глътка волна свобода.
Забраните човешки не отричаме,
отрече ги родена любовта
в чашите препълнени със вино, ...

В сандък заключих съкровените си чувства,
ключът захвърлих в кладенец дълбок
и чакам! Чакам, този който,
да счупи катинара със любов!
Във своя замък сив и мрачен, ...

Поредният ден като ден в календара.
Навярно отрано на някой сърдит -
под калния счупен чадър тротоарът,
подгизнал, намусен, дъждовно кънти.
Една валентинка, подгизнала също, ...

Срещнали се трима стари познати. Отдавна не се били виждали. Единият бил успешен бизнесмен, вторият бил известен актьор, а третият… ами той бил обикновен работещ човек със семейство. Отишли да седнат във близкото заведение.
Бизнесменът седял важно на тапицирания диван. Пушел пури и разказвал за свои ...

Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
Липсваш ми, защото от твоята ...

Аз съзрях в разцъфтелите клони
вятър с черни криле как нахлу.
Ала Бог не е само икона,
а размирен космически пулс,
който заран в кръвта ми извира – ...

Честит да е последният ни сняг.
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела! ...

По Янтра нейде плува моят дух
и като пепел се разнася.
Във въздуха отеква низ от тъга и смут
и щастието ми във миг го вятъра отнася.
Да се удавя не мога - ...

Има хиляди начини
да обичаш –
безумно, извън граници,
изцяло и докрай;
да обичаш по сметка, ...

Старее виното, по-вкусно става,
във дъбовите бъчви, отлежало,
а тайната, известна на винаря,
споделя се със тлееща жарава.
Така и младостта, неосъзната, ...

А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...

Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден. ...

От нежните нюанси на лъчите,
на изгрева прекрасен сутринта,
се раждали в душите ни мечтите,
преследвани от нашите сърца.
Аз искам да прескоча небесата, ...

Еден сосема обичен ден
немав пари во џебот
ниту часови за денгубење.
Го најдов времето закопано
на брегот на езерото ...

МОЛБА
В обърканата си душа,
аз търся вярната посока...
Не зная как да я теша
и да я пазя от Порока?! ...

Ти към мен цял живот си вървял,
аз за теб цял живот съм копняла.
Теб съм търсила в срещи нетрайни,
за теб съм мечтала до бяло.
И сега, ...

Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек ...

Да вдигнем чаша вино с призив нов,
за здраве и за щастие да пием!
На този ден, изпълнен със любов,
душите си със нежност да напием!
Да пием за човешкото у нас, ...

Свети Трифон подрязва лозята,
Свети Валентин гали сърцата.
Всеки днес празнува,
млади и стари танцуват.
Честит празник, приятели!

Когато пак неистово ми се прииска
пред прага ми да хруска сипкав сняг,
в стиха ти Януарски пак ще се заключа.
На зимна птица - в писъка
и на снежинките танцуващи в мъгла, ...

Как, мила, да те съхраня,
разцъфнала във своя пурпур
и твоите листа зелени
да облека в безсмъртния контур?
Лицето ти е приказка разцъфнала, ...

Все за мен си мисли, всеки миг и секунда.
Вечер, уморен когато заспиваш,
сутрин – още щом се събудиш.
В огън все да гориш и от жажда да вехнеш.
Ветрове в теб да свистят, да те лутат безумно. ...

В бараката ми сгушена на двора
намерих изоставен чушкопек.
Какво ли не изхвърля до стобора
в живота си модерният човек!
И нищо, че особено мирише, ...

Когато те видях пред мен
в онази хладна нощ -
добър като познат рефрен,
магичен като вожд,
усмихнат като стар мъдрец, ...

"Хей, Джуд!” ли каза, мила?...Повтори!...
Ах, как ме върна толкова назад -
в онези млади и безгрижни дни,
и аз и ти в притихналия град!
Прегърнати на хълма над града, ...

Докоснах я меко в деня на жената.
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.
Изгоних студената зима корава. ...