Налива се есен. Северняк ще запее.
Ще обрули листата златисти.
От облаци небесни дъжд ще полее
земята със струни сребристи.
В душата ще извие дъга от тъга ...

и дъгата след
дъжд пред излъчването
ти се оттегля

Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани ...

Аз съм един тъжен човек
за пропуснато и несбъднато.
Късно е да бъда щастлива. Късно.
Минавах прелези
без да се огледам и ослушам. ...

– Ей, бате, ела да за малко! – провикна се един циганин.
Кристиян все пак се намираше на женския пазар, а там ромите бяха често срещана гледка. Мястото беше като втори дом за него. Никога не се прибираше преди да го е обиколил поне три пъти. Някой би си помислил, че това си е чиста загуба на време, ...

„Лесно не è и
да лъжеш...“ - лъжата тъй
смята, горкàта...

Парченце шоколад намерих
под листите,
останало от вчера.
Забравено.
Препускали са мислите ...

III част от цикъла
Сдържа дъха си Париж и се гмурка
в мътно безмълвни, дъждовни вълни.
Редом със моста на Сена мъждука
хладно тунелът с безброй светлини. ...

Ако мога живота си да преживея отново...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...

Пролет
Какво ни носиш пролет ти.
Новото начало, а може би измамната
надежда за промяна. Измамна - Да.
Нима света ще спре да се върти . ...

На тебе ще се падне тази чест,
очите си когато ще затворя,
последният ми стих да прочетеш
душата ми със думи как се моли...
Ела поне тогава да ме видиш, ...

Из гората тръгна слух:
Меца имала си нов кожух!
Нова мода във гората!
Леле, ще поискат такъв и децата!
Сбрали се животни най-различни! ...

Всуе ти копнееш да падна,
всуе ти се мислиш за бог.
Всуе ти жадуваш победа,
когато очаква те смърт.
Ти знай, че съм войнствен тракиец ...

2.
Събраха се пак в кабинета на Минчев. Но вече осем мъже и кака Ирина. Найден го нямаше… Сега го носеха към дома му. Да го оплачат жена му и майка му. Вече бяха позвънили на синовете му, а първата работа на Минчев беше да се обади в областния град. Където намери само някакъв дежурен в полицията, ко ...

Нощта е изморена от предчувствия.
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда ...

Щастлив съм, че те има на света!
Благодаря на Бога, че те има!
До вчера бе за мене ти мечта,
а днес действителност неповторима!
Красива, нежна, мила и добра, ...

Лятото падна в скъсано кошче.
Няма момиче с красиви очи.
Вятъра гони безкрайните нощи.
После създава поле от звезди.
Мракът намира, дере и разкъсва. ...

Ще бъдеш ли с(ъс) мен дори във бурята?
... след нея?
Ще ме обичаш ли до края?
Ще решеш ли косата ми, когато остарея?
Ще ме целуваш ли, когато стана друга? ...

Бяхме пресни-пресни, само на 3 седмици, откакто се приземихме на летище Индианаполис.
Най-първата ни среща с Америка, разбира се, беше в Чикаго на международното летище О ‘Хара. Няма да забравя впечатлението, от кацането на огромния, четиримоторен джет, в съседство със задръстена с коли грамадна маг ...

Басня от Генка Богданова
Кум Вълчо стана проповедник…
Но той е кожодер, изедник!
Да, беше, ала се покая,
получи прошка най-накрая. ...

Алеи простряни в тишина,
откраднали на хора стъпки,
лежат в умора сред цветя
разцъфнали със нови пъпки.
Над тях дърветата се чудят, ...

Може би някога... знам ли кога...
в някой ден есенен просто,
ти ще поискаш, ей тъй, на шега,
в къщи да дойдеш на гости.
Ужким съм кротък, но знам ли сега – ...

Животът стих е
изначален и светлик,
от БОГ разпален!
...........................................
животът стих е ...

Защо съм ти? –
такава малка и невзразчна,
попаднала случайно в храма,
в който ти си жрец,
една окъсана и мръсна странница, ...

Минава червеният октомври, месец оказал се непривично топъл, даже потно горещ, даряващ късните есенни дни с приказно чиста безоблачност и мека, южна ласка. Всъщност от три седмици почти не се е спряло да гърми, трещи, духа и вали, но за премръзналото ми и вкочанило се от чакане тяло, природните усло ...

Машини сме в човешкия си облик –
уж гледаме, но всъщност май не виждаме
и сякаш ослепели в гневен изблик,
стени около себе си иззиждаме.
Прегърнали на хората тъгата, ...

Ти попей на душата ми и над нея прелитай.
Погали я със поглед, размекни я с целувка...
А за истините... не питай!
Те я стягат като нова обувка.
Не претърсвай душата ми ...

Ям, защото може би
съм бременна
някъде
из бъдните ми дни.
Или може би ...

Боли! И е тъжно за мен,
защото АЗ така и не успях.
Виждам! Чувствам! Тъгувам!
Търся! Срещам! Спирам!
Чудя се! ...

Ще останеш ли с мен след последния час,
щом звънецът "свободно" забие?
Ще поемем по Млечния път "ти и аз"
и ще скочим във вечното "ние".
Ще целунем за сбогом другаря Живот ...

На излет решиха да ни водят,
шефовете 'дет ни ръководят -
горе, над Нареченските бани,
някъде по горските поляни...
Райско кътче избраха, в гората - ...

Разбрал, че книга искам да издавам,
говори ми така един познат:
"От мен - съвет, безплатно ти го давам,
без спонсори - не се надявай, брат!"
И ето ме - със папчица в ръцете - ...

Откакто ти дойде, живот мой...
виждам слънцето в живота...
и сърцето ми не може да спре...
да пее песента, която ти му изпя...
тъй нежна, тъй галеща като мед... ...

Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...

Бяла нощ,луната грее...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...