Ако можех да върна лентата назад,
щях да се промъкна в малкия ни дворец,
за да открадна и последната надежда останала там.
А той – построен с вяра и мечти.
Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване, ...

Чух те да крещиш
В мълчанието,
В стара, забравена мелодия.
Чух сподавен вик у мене,
Да ме моли, да ме дърпа, ...

ще тръгнат някой ден
срещу посоката
на хорските одумки
против намеренията
на родовата памет ...

Колко заблуда, колко детски мечти?
Колко надежди, колко сладки лъжи?
Но събудих се. И нямаше нищо.
Празен бе светът. Тъмна бе луната.
Любовта беше ми всичко. ...

Не смей с перце да галиш, мили!
Обичам да горчиш като облог,
след който губя сетни сили,
и стичам се на капчици порок.
Горя, любов, с очи взривявам, ...

Иска ми се да те докосна...
Но се чувствам лоша.
Умората ме влачи...
И аз я влача надалече...
Няма да съм вечно пепел...

Клетва.
Обичам те във утринни роси,
поръсили зелените морави,
и слънцето във облак – изпари,
а после го изплаче в някой залез.. ...

Сгушена до мен, притихваш
и потъваш в сладък сън!
И на сън ми се усмихваш!
Тихо, тихо е навън...
Милвам те, носле допряла ...

Не бързам заникъде, вече не бързам!
Доскоро бях твърде припряна,
както пъстърва из речните бързеи
се мятах, животът да стане
сега, на момента, в тази секундичка, ...

Никой не знае, кога за пръв път се е зародила идеята за числата. Истината за това е скрита в тъмните дебри на древността и едва ли някога ще я узнаем адекватно. Но в своя фундаментален многотомен труд "История на философията", немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел подхвърля интересната мисъл, ...

По стълбичката на живота, се изкачваш,
в чантичката сложила си плАна
и кое, как точно, да направиш,
ще те напътстват не един и двама!
"Животът е пред теб!"- ще казва всеки. ...

Безследно отминават времената,
а с тях – средновековният морал.
Животът в ренесансова позлата
е шумен пъстроцветен карнавал!
Премъдрата комедия дел арте ...

Текст по песента „Вино на уснама“,
изпълнена от Владо Калембер
Нека ни сочат с пръсти,
нека да бъде грях!
Някой ще се прекръсти, ...

Теменужено е тази нощ небето.
Обсипано със звезден прах трепти.
Отправило с надежда взор момчето
очаква своята звезда да улови.
Забравена, проблясва там мечтата ...

Тревожно сиво.
Напрегнато червено.
Засрамено във белотата жълто.
Невидимо от черното безредно бяло.
Разпръснато на хиляди посоки гълъбово синьо. ...

Генка Богданова, Ямбол
І.ГРАЖДАНКАТА ЗАРА:
Да ви се представя, Зара!
Често ходя на пазара
да си купя зеле, лук – ...

Прости!
На Теб
Обикнах пролетните цветове в косите ти
и устните ти, нежни, винаги засмени,
обикнах топлите искри в очите ти, ...

Не е късно, моя любов!
Ето, всичко отново започва.
Едно момиче и едно момче
кръстосват от ъгъл на
ъгъл живота. ...

Откакто разговаряше с птиците,
не я разбирах.
И себе си не разбирах…
Защо не мога да говоря с птиците?!
Цветята я обичаха, ...

Сърцето ми разполови
дъждът с прозрачната си песен.
Шептят невинните върби,
че пролет е, а не е есен.
Зеленото протяга длан ...

Беше толкова тихо в старата библиотека на малкото затънтено градче, когато изведнъж голямата врата, понатежала на старите си панти се отвори и силно изскърца, а в тишината шума прозвуча, като писък на изплашена птица. Вътре влезе момиче, на около 12 години, облечено с панталони и спортно яке, на лиц ...

Отново празник – в бяло и червено...
Със дъх на пролет... И за да сме здрави
дано добавим вече и зелено,
та с трите цвята знаме да направим...
Дори не трябва герб да се ветрее, ...

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ РИМИ
Р. Чакърова
Руша с любов. Понякога с патрони...
Понякога със взривове и меч...
Как мразя силно земните закони, ...

Пак откраднах минутки от нея,
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.
После жадно, виновно изпивам, ...

Зимата, не всеки я обича. Защото студена и мрачна тя била.
Не всеки я разбира. Не всеки вижда нейната красота.
Не всеки долавя топлината скрита под снега.
Нима ни е нужно лято, което да стопли нашите сърца. Нима, ако е зима те ще са замръзнали заради това.
Трябват ли ни слънчеви лъчи за да сме по-до ...

Дойдох да се сбогувам, не отваряй!
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш ...

Отричам се от този свят
и заживявам вече в моя.
Не търся аз във него цвят,
а търся го сега във своя.
И го откривам със сърце, ...

Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...

Превод:
Аз все още живея за утре,
живея и за днес.
Нека направим нашият свят по-добро място за живот.
Нека спрем да взимаме, ...

Отнемаш ми болката, хванал ръката ми,
държиш тишината ми в своите шепи.
Събираш ме днеска, взривена на атоми.
С какво те заслужих такава – нелепа?
Навярно, когато аз, с образа лунен ...

Бряг на море!.....
Песен на вълните.
Слънце!...
Топлина на времето.
Огън!.... ...

Когато ангелите пеят (е тихо!)
/Свидна/
Тихо, мила, ангелите пеят,
за душите, дето ги боли
и от раните си дето тлеят, ...