Безчовек
Планинско езеро –
райска сълза.
Хора оставят
следа след следа. ...

18.08.2017 г. Велин

В ПЛЕН
Секундата в която си помислиш
Че в ръцете ти заспивам разгадана
Че получил си от мен каквото искаш
И оттук натам ще съм банална ...

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавлявах пишейки го. Ами хайде, весело слушане! :)

С едно наум,
без много шум,
пулсира в кръговрата на страстта
желание мъничко.
То бори се, съвсем самичко, ...

Скъпо платени - от народа избрани.
Ваканцуващи дълго - ято пеликани.

Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме. Опростенчеството, свеждането на държавността до битовизма на уличното поведение не води до нищо. Виж, яснотата е хубава: тя дава шанс да разбереш случващото се и да усетиш как то подминава същественото, за да прикрие глупостта си.
Вицепремиерът по и ...

Усещане познато... Животът се изнизва.
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
Добре ли е? Не зная… Че има още време… ...

Беше краят на лятото, страшна жега мореше всичко наоколо. Тя беше от онези момичета скромна, стеснителна и твърде зависима от хората около нея. За крехката си възраст тя беше далеч по-осъзнато дете от останалите. Нея не я вълнуваха новите играчки, нито белите в които всички на нейната възраст се заб ...

Разказ от Генка Богданова
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...

Винаги съм се влюбвала
в невъзможното.
Исках го силно
и бързо отшумяваше.
Но с теб - година, две, три ...

Понякога така ми се мълчи
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.
И вяра да дадат за утре. Ден, ...

Простете ми,
че не разбира в мен Поета
как може да се коментират стихове в куплети
със реч не мерена,
навместо със сонети. ...

252. Не се мъчѝ да бъдеш Ромул... Опитай се да бъдеш Константин Хl Палеолог...
253. Бъди едновременно Август, Хадриан и Константин Велики.
254. Калигула беседваше с луната, а някои наши съвременници - с извънземните...
255. Нека не забравяме, че Марк Антоний беше победен от един младок.
256. Рим беш ...

Графинята се плъзгаше като призрак по мраморния коридор. Полите на дългата й тъмнозелена рокля се влачеха зад нея, прошумолявайки леко. Гледката бе толкова странна, че се стреснах и отстъпих назад към входната врата. Сърцето ми забумка в бърз ритъм, започнах да се потя. Тя ме изгледа изпитателно и п ...

Не съм принцеса.
Нямам корона.
Нямам си замък.
Нямам си трон.
Имам любим. ...

Продупчили към бъдното билети...
По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство. ...

Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива – ...

Ти поиска вниманието ми и аз ти го дадох.
После поиска свободното ми време. И него ти дадох.
Ти поиска да ме опознаеш. Позволих ти.
Накрая поиска сърцето ми. Подарих ти го.
Сега аз искам твоето. Но ти го даде на друга. ...

Дали ще дойде любовта
когато срещата е... евтина
дори в китайско ресторантче?
Дали ще ме намери Тя?
- сред найковете ...

Изтъкана от вечни въпроси,
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...

Живея така, както ми харесва
и рея се високо с моите мечти,
и нека силно ехото след мен отеква,
напомнящо за хубавите дни.
Не слушам хората, живеещи по книги, ...

Стоя пред теб виновна и гола,
съюзница моя е само нощта.
И не успяла греха си да скрия,
смутено навеждам глава и мълча.
Очите ти парещи взират се в мене, ...

Бълнувам те да идваш
сам през зимата,
със лъх на февруари
и метал.
Разказват с цвят на въглища очите ти ...

Очи на главата, очи на гърба,
но безполезни са ни те,
щом душата ти е сляпа.
Научи я да вижда,
научи я да чувства, ...

Първичен грях
Най-чистите, девичите сълзи
разцъфват на шестнадесет години,
когато младата душа кипи.
Когато казваш първото "любими"! ...

Сърцето като камък, но голямо.
Разбито, но пък биеше за теб.
А болката от счупеното рамо
не минава даже и за ден!
Очите - тъжни, но говорят. ...

Някъде във дебрите вековни,
велики хора със велики имена,
стъпвали със стъпки неуморни –
и създали нашата България.
Оставили ни пламенна история, ...

Благодаря, че дишах с теб
и с теб въртеше се земята,
благодаря, че мислих с теб
и с теб люлееха ми се краката.
Но ето че накрая аз успях ...

Има много неща, които пораждат страх, но само смелия и безстрашния устоява на бурите и ураганите. В твоята природа е да не се боиш, но да бъдеш смел и да водиш битките в живота си със смело и честно сърце. Запомни, че по божията воля ти си свободен човек, човек със свободно сърце. Имай волята и кура ...

Това е нещо, което ми се случи наскоро, когато вървях към училище. Историята представлява едно истинско събитие, но въображението ми помогна за нереалните събития, за да може на вас да ви е по-интересно.
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...

„... нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи...“
П. Пенев
Нека срещи да има.
Нека има раздели. ...

Наситено с метафори и тропи,
пространството замислено трепери.
Една прозрачна тъмна полусфера
почти като камбана хлопа.
Наясно съм с подобно мироздание, ...

Грешната аз, защото те обичам.
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота.
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта. ...