Самодива
Денят при мен личи по заранта,
очите щом отворя, го разбирам.
Ти някъде си с друг или сама,
а аз, аз просто не заспивам... ...

37. Невежата вижда звезди, а мъдрецът вижда познание.
38. Мъдър е този, който се вслушва в съветите на тишината.
39. Там, където бушува любовта, думите често са излишни.
40. Мъдролюбието (философията) и повестието (историята) са в основата на целия свят.
41. Слабият приема болката със сълзи, а силни ...

Вина
Виновна си, защото си красива
и с погледа си раждаш грехове!
Не си Сирена, нито Самодива,
но мамиш с песен мъжкото сърце! ...

Свит на кравай.
Виещ чакал.
Късче небе.
Умъртвено дете.
Семе без цвят. ...

Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...

По своя собствен път – уверено
върви напред, дете!
С високо вдигната глава, поглед
в ниското не свеждай!
Усмихвай се и пръскай светлина, ...

08.06.2017 г. Велин

Събирам последните лъчи
на слънцето
и идвам да те стопля.

Мистичното Нищо е единствената философска категория, към която пристъпваме плахо и безпомощно, придавайки й битийност чрез мисълта. Знаменитата фраза на Декарт:
"Cogito ergo sum" /"Мисля следователно съществувам"/,
ни подсказва, че мислейки за нищото, ние фактически признаваме съществуването му, а т ...

Рано на сутрин слънце изгряло,
вятърче хладно облак довяло.
Малка девойка на извор видяло,
стомна с водица пълни и пяло:
"Изворче живо, буйно, игриво, ...

Във вир се оглеждам,
а там,
до лунния образ,
е ликът твой.
Да те целуна искам. ...

В очите ти отблясъкът на залеза
изтлява. Времето притихва,
в прегръдките ми да се приютиш –
замислена пред избор нерешим
или отлаган дълго да се случи! ...

Не ти пука за моите чувства...
осъзнах го, осъзнах го...
Светлината на вятъра, мечтите...
вземи си ги...
аз съм тук, аз съм тук, в свят, ...

А нощите ни с теб? Любовни клади,
в които хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети...
И в тези мигове – безбожно кратки, ...

Не всяко решение е лесно,
не всеки избор се решава,
не всичко трудно е трудно,
не всяко сърце така чувства,
не всяко има силата и смелостта. ...

На устните ми думите замръзват,
преглъщам ги и стискам мисълта,
мечтите за любов отново дръзват
да изпълзят от дълбините на гръдта.
Затрупани от много тежки клетви, ...

Автор: Генка Богданова
Твърдо реши баба Дана:
Трябва с фитнес да се хвана!
Да, ще трябва да спортувам,
че ужасно се срамувам ...

Не ме въвличай в твоя свят,
била съм там за кратко.
Забавен си, безбожно млад.
Нагарча ми от сладко.
Не ме ухажвай. Имаш дар – ...

Непоправима е само Смъртта...
Онази пръст, която ще притиска...
Но изход има винаги във любовта –
само истински стига да я искаме...
Непоправима е онази глуха нощ, ...

Ако кракът ми се подхлъзне
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...

Попитай ме дали съм те забравила,
попитай ме дали си спомням всичко,
дали съм преживяла с теб раздялата
и за ОНАЗИ НОЩ попитай.
Попитай ме за стаята, в която ...

Смях,
умирам си от смях...!?
А дали е така... Кой ще ми каже!?
Май всичко е лъжа, щом чакаш
от някой похвала. ...

Сънят ми твоя образ мил рисува
с неописуем стил и лекота.
Преливат се нюанси в красота
и нежността ти цялата танцува.
Наслада е... Изкуството-мечта ...

Знам, че може да вали
сняг, когато вън е лято,
от студа да заболи,
да се вледени земята!
Откъм северно море ...

Как лекичко се стелеше росата,
а вятъра подухва от далеч.
Разхождахме се ние двама,
с мисълта за обич и копнеж.
Държеше ме със силните си длани, ...