Капли падали, падали, падали,
будто небо осени грустно плакало,
будто жизнь умерла,
как солдаты на поле войны.
Листья падали, падали, падали, ...

Ти виждаш ли, скъпи, как птиците сплитат
венчета от обич в небе от сатен?
Душите ни в пухкави облаци скитат,
а Слънцето ласкаво грее над мен.
Дали си сънувал очите ми, мили? ...

Последен ден
Последен ден от ваканцията дойде.
С поглед тъжен гледам синьото небе.
На бюрото домашни ме очакват,
душата ми измъчена разплакват. ...

Времето хората е променило
и на тебе сложило е знак,
не е вече както е било
със съвремието да бъдеш в крак.
Очите гледат уморени, ...

Обърках автобуса, стигащ до мечтата ми.
Разрязах парче хляб и го намазах с успокоения. Трудно се преглъща и с вкуса не се свиква, но като няма друго, с което да запълня вдъхновения си стомах..
"нищо, следващия път" се дъвче трудно, дали заради гласните, или просто съм гладна, ще си остане загадка. Н ...

Купон при Хари продължава,
да ви гощава - обещава...
12.11.2017
Класическият пенсионер
Този пенсионер е като плод узрял ...

Ле Вибрациони - Ела при мене
----------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
-----------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

"Спри да задаваш въпроси, чиито отговори нямаш силата да понесеш"-казват. Спрях. Не си задавам въпросите, които със сила ме разкъсват отвътре. Но точно когато спрях и си повярвах, че отговорите нямат абсолютно никакво значение, започнах да ги получавам. Едни отговори, които съдържаха огромно количес ...

Ако утре денят е последен
и изискаш, Ти, мойта душа,
ако пътят свърши пред мене
и се върна отново в пръстта...
днес Те моля, Боже, прости ми, ...

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ
Десетата Божия заповед гласи:
" Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти."
Изглеждаща безобидна, тази заповед всъщност има дълбоко съществен предупре ...

Аз съм Дороти, не Доротея
и със птици не се рея.
Имам сребърни обувки
със токи и с ярки джувки.
Тропна ли със тях три пъти, ...

Тя беше като плащ тореадорски.
Жена в червено е жена мечта.
Различни бяха мненията хорски,
видели я да припка под дъжда.
Един усетил, че жарта изстива, ...

Днес ме нещо озари,
любовта е връзка между две души!
Няма граници, няма правила,
просто изборът на две сърца.
Идва без да пита, ...

След мен ще имаш ли въпроси,
дали ще спокойна във съня?
В сърцето си все още ли ме носиш,
ще бъдеш ли със влюбена душа?
След мен дали ще си щастлива, ...

Скришом в сърцето мечтая за изгрева. Този:
събуждам се, няма го никакъв вече света.
Светла усмивка лицето ти спящо преброжда,
красив си, Любими, красив като детска мечта.
Лъч, изоставен от юлското слънце, Любими, ...

Ономастиката е този раздел от филологията, който разглежда произхода и значението на различните имена. Тя не е застъпена като учебна дисциплина в основното и средното образование на България. Това е една от причините мнозина българи да не са чували за тази наука.
Балканите са обширно пространство, в ...

Две самоти сиротни
се срещнаха случайно
и помежду им кротна
внезапно чувство тайно.
А те го спотаиха, ...

вълни прииждат към брега
понякога вълните ни обръщат
във неочаквани посоки
вълните всъщност са годините
които отминават но пак остава ...

- Какво стана със Зоран? – пита жената.
- Прибрал се е вкъщи. Напуснал общежитието.
Жената ме изгледа учудено.
- Майка му е виновна! Щом разбрала, че Зоран се изнесъл от тях, казала, че щяла да продаде апартамента. Зоран много се разстрои. Как така да продаде апартамента?! А той къде ще живее? Ами б ...

Откакто Дядо
Вазов - „Аз съм българче...“ -
възкликна, всяко
българче Родината
си още пò обикна!

Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.
Не знам ти разбра ли как аз те обичам, ...

Сън… Реалност…
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо…Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме ...

Аз, клетката, и Тя, Птицата
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна? ...

Той във сенките се свива...
Той от сенките краде.
От живота ти отпива,
иска душа да му се даде.
Той оглозгва дни и нощи ...

Тихо стъпвам, любов, скрих в сърцето съня си
с тъжен есенен лист замаскирах следите
тази твоя усмивка, толкова истинска
още пари до болка, отвътре изгаря очите .
Все я виждам, любов - и насън, и наяве ...

Без теб няма любов.
Всеки ден,
откакто си тръгна.
Връхлетя в живота ми като ураган.
И по същия начин ме напусна. ...

И ако пак усетиш болка в гърдите,
И както преди е силна, гореща...
И ако отново напират сълзи от очите -
Ела при мен - аз съм насреща.
Аз съм онова подкрепящо рамо, ...

Љубовта е приземјена во реалноста
на моето лице паѓа среќен дожд
децата го земаат овој лажен свет од хартија
го потопуваат во вода
за да го исчистат од немири ...

В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина не ...

Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковч ...

Нямаше те с дни, години,
тъгуваха за теб роднини.
Кажи отде си идеш?
Кого копнееш днес да зърнеш?
Броях минутите, в нощ будувах, ...

Венера среща Юпитер в мъглявината
поглеждат се за малко и продължават пътя на въртене
не могат да се слеят във едно, но се привличат
и някога пак ще имат среща за минута време
Две планети ни напомнят за душите ...