В китната, обична Тракийска низина,
скътано е село, като други,
в него има малка къщичка, една -
която спомени у мене, буди.
С лястовиците под нейната стреха, ...

В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...

Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.
Няма да спра и да плача, ...

Къде изчезнаха копнежите?
Какво се случи между нас?
Защо измъчва ме съмнение?
Защо не вярвам вече аз?
Ти помниш – огън ни гореше! ...

Искам да съм турист швед -
в България камериерка да ритам
и за мен да няма закони, ред,
та да правя каквото си искам, без да питам!

Люби я със дъжд от целувки,
ирисът ти да ѝ бъде огледало,
накарай я да плаче да те къса
кожата ѝ мокра, нека пламне.
Излей във жилите ѝ топъл восък. ...

Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им ...

И след като се любим да те питам,
от въглени на страсти, след пожара,
когато изморени ще утихнем –
какви ли други чудеса ще стават?...
Аз знам, че вероятно ще заплачем, ...

Дъжд в душата
Вали на вън! В душата ми вали.
Боли на сън! На яве ме боли.
В окови съм от тебе окована!
Измамена, от тебе не разбрана! ...

Понеже всеки ден пътувам
гледам некролози докато чакам.
Чета, поглеждам снимки, умувам
дали човекът се радвал и плакал.
Имал ли си е негови красиви мечти ...

Вярвате ли?! Вярвате ли всички?
На лавина думи – празни, лаконични...
Вярвате ли, в шепа диаманти
в шепа, остарели музиканти...
Тичайки, със слънце във сърцето, ...

Една муха
отхвърли друга
и тя започна да се
блъска
б ...

Винаги е било много по-лесно да
да чакаме слънцето, вместо да го търсим.
Винаги е било много по-лесно да
обвиним луната, вместо да и вярваме.
Винаги е било много по-лесно да ...

Прозрачни капчици вода...
Кристали звънки се редят,
играят в бяла пелена,
преплитат сенки и шумят.
Нагоре мами ги върхът ...

Тротоарът, обгърнат в сиво,
в малки квадрати и малки черти,
с парапет, от желязо – ръждиво,
отгоре му, някой се суети!
И сред толкова хора и думи, ...

от самотата
тъгата расте и се
случват словата

НА МОЯТА МАЙКА
От деня рожден за мен е отредено
с чест да дишам и живея,
че син съм на сърце от чувства обгорено...
Сърцето на жена – моя майчица и фея! ...

Родил се на земята мъничък човек
Но с голямо сърце – колкото небе
И знам, няма да ми достигне и цял век
За да опиша колко невероятен всъщност е.
Един от всички, но единствен, уникален ...

Да не знаеш кой си
и накъде отиваш.
Луташ се по-пътеката, на живота
и се чудиш какво да правиш.
Празната душа, болката ...

Моята словесно непобедима рима
изобщо не се е изпарила
тя винаги е с мен
смущава моя ден
Дере душата ми с лъжица ...

Прекрасно е да дишаш, да живееш,
да имаш своя сбъдната мечта!
А още по-прекрасно е да пееш,
когато в теб живее любовта!
Роден, биологичният зародиш ...

Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното, ...

На криеница ли ще играем?...
Защото тази игра я знам добре...
Няма смисъл да се стараем –
ти в твоето, а аз в моето антре...
Ще стоим на тъмно и тясно... ...

Като Чудомировата Сия,
ще река " Не съм от тия!".
От кои съм, сам не знам,
тялом тук, а мислом там.
Иде ми да се разбия. ...

Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кан ...

Косите сиви!
"пинко'' трудно става!
блед портрет
на Т. Живков
омърлушено ...

Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих ...

Теч
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гл ...

Аз, заложник съм на любовта твоя!
Да, ти самодива непокорна, аз не мога
да преживея деня, ако веднъж не целуна
твойте устни сладки. И как изкушаващо
прехапваш ги вперила пламенен поглед ...

Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста ...

Нагоре има още -
винаги ще е така.
Расте света
като земите
в очите на детето ми ...

Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, ...

С.Станоjловић
... ДО ПОСЛЕДНИЯ КОННИК НА АПОКАЛИПСИСА
(Превод от сръбски)
Аз Те чувам.
Провъзгласяваш се през пролетта несигурно. ...

Без следа
Взирах се във името ти с часове,
написала го върху лист хартия.
Безмълвна и безчувствена стоях,
а сетне го изтрих с гумичката на молива. ...