На слънцето откраднали усмивката
Настанал невъзможен пек
Дотътрил се самичък вятърът
Поръчали му баница с късмет
Намерили една монета ...

Хей, луна
Ще те помоля за една услуга.
Питаш за каква.
Сега ще ти кажа.
Да я пазиш късно вечерта, когато се прибира ...

Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...

Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...

Помниш ли денят, нашият ден
като два гълъба летяхме
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е от мигове красиви ...

Вървях в тъмнината
и гледах луната
с кървясали,
морни
очи. ...

заобиколен от мрак, не знам какво да правя
искам светлина, но тя е далеч
започвам в тази тъмна нощ да си ридая
но изведнъж напипвам свещ
о светлина, къде си ти сега ...

Лятото идва. Стягам багажа -
бански, ветрило - в стария сак.
Грея в усмивка. Искам да кажа:
"Бързам към тебе, мой морски бряг."
Фарът ми смига. Чайки долитат. ...

Пред децата ми
Когато пораснала не бях,
носех ви в утробата си топла,
родих ви и със вас растях,
в приказен свят с вас бях. ...

Ти не помниш, мое малко детеq
каква радост донесе щом се роди.
И от родители, които не са добре
порастна красиво момиче с мечти.
Но помниш в празниците как бяхме ...

на Мария
Ти ме гледаш лежерно -
това е сигурен знак,
че за теб съм безбрежие -
нямаш нужда от бряг. ...

Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота. ...

Слънцето не е от вчера.
То е нашият живот.
То е огнената сфера
от светла лава и от пот.
Лятото с гореща стъпка ...

Като стрелички в редичка,
изскачаха от шадравана,
кошер мънички пчелички,
пийнали по мъничко вода.
Жегата навън мореше ...

Лекето днес и утре се повтаря
и в ризница достойно те затваря,
лекето днес и утре те оцапва
и от дрехата не се премахва.
И търси то да бъде твоята емблема ...

Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.
Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли... ...

25
Разочарова ме един добър приятел,
защото беше на приятелството ни ползвател.
И си помислих: „По-добър ще си намеря,
а Бог ми каза: „Аз съм ти го пратил!“ ...

Съседе, чуй ме, зная, че пописваш,
и си човек интелигентен също.
Да ми помогнеш, брат, дали ще искаш,
да се избавя от кошмара вкъщи?
Че мойта кукувица - зла кокона, ...

Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ...

Отвън навътре
Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове. ...

Левски, Ботев и Раковски!
Даме! Кочо! Свобода!
Иде с четата Бенковски!
Тук – на българска земя!
Пушки светят! Шипка плаче! ...

С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си ...

07.07.2017 г. Велин

Разхождам се и си мисля просто...
Как мога да запазя тази тайна...?!
И да се опитвам тъй упорито...
и тъпо да не си мисля за теб...?!
И вървейки, да си пея тихо "Уууу"... ...

Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...

Когато срещнем се отново двама,
ще бъда аз отдавна остарял,
ще ме потупаш тихичко по рамо,
ще се обърна с поглед онемял.
С треперещи ръце ще позагладя, ...

От миналото до сега...
Човек се бори за доброто!
Живее с мисълта,че тя е
най-доброто.
Човек устроен и така... ...

Целувката понякога е "Мразя те!",
понякога – "Изгарям от любов!",
понякога е сила на талази,
понякога отчаян, влюбен зов.
Целувката е ласка на душата, ...

Любов ли беше...
...или просто грешка!?
Когато те видях наперена,
а всъщност беше толкоз нежна.
Очите скрила зад тъмни очила, ...

Аз съм и вълкът, и агнецът!
Аз съм и мракът, и светлината.
На главата ми венецът от тръни е поставен
и под тежестта на кръста свой
вратата диря да отворя към изгубения рай. ...

СВЯТАТА КНИГА
е стих саморòден и
стих пътеводен

Казано директно, лично аз, до ден днешен, не съм се срещал с нито един човек, който да се смята за по-глупав от мен. А вие срещнахте ли човек, който да се смята за по-глупав от вас? Много ми е любопитно, не че ме интересува, защото и аз се смятам за по-умен от вас – точно така, както и вие се смятат ...

Защото в живота все е така –
чувстваш се ранéн дори от дъжда.
Душата ти нещо все я раздира,
сърцето ти нежно, някой го убива.
Ръце им протягаш – чупят ги все. ...

Ох, тази безчовечност – отново и отново, до кога?
Защо ли са измислени парите?
И могат ли щастливи да направят хората?
Не могат!
Нещастни стават. ...

Автор: Генка Богданова
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час. ...

Животът немил
е и клет, и недраг, но
ЛЮБОВ е все пак!...

Днес летя от радост във сърцето
случи се жена и мене да обича
тя откри във мен детето и момчето
аз обичам я, а тя пък ми се врича
Днес открих това, което прави всеки мъж щастлив ...

В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...