Цъфтяха и усмивките ни млади
току под рошавите ни коси.
И по любими градските площади
блестяха живи нашите очи.
Със мъжки погледи след вас тогава ...

Тя:
Повяхва цветето във мен
щом слънцето във теб се скрие.
Пресъхва влажният ми ден
и моли се да те открие. ...

Сестри
Бяха почти неразделни, от времето, когато Обич пристигна в този свят. Любов го обитаваше изначално. Живееха сред хората и съпътстваха влюбените. Понякога, Обич се настаняваше в очите на единият, а сестра ѝ, в сърцето на другият. Нямаше своеволие в изборът им, всичко беше написано в Небесната ...

106/В далечната "осемдесетта",
ни взеха къщи с юрт голям,
а Партията им проклета,
защо го стори – и туй знам!
Ний бяхме в село, най-богати, ...

Едно белоглаво кокиче,
стиснато в снежен юмрук,
проточва вратле и изнича,
сякаш през дупка в гюрук.
За помощ към Слънчо поглежда. ...

Какво доведе те пред моята врата?
Случаен път, поет от отегчение?
Или си в търсене на онова,
което крие се зад моето видение?
Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук. ...

Черен дъжд
Сякаш черен дъжд е превалял
над милата ни татковина,
сякаш с капки тъжни, българската ни земя залял
и пак трагедия,пак някой при авария загина! ...

Душата ти е слънцето, огряващо ни всички.
Забързана, даряваш ни любов,
не искаш нищо, просто даваш сили
на слабите и болните със своя зов.
Душата ти е слънцето на изгрева ни днес, ...


Крещи и пак крещи.
Защо мълчиш приятелю?
Защо мълчиш щом ти се крещи?
Крещи за своите приятели – недей мълчи. ...

Ще седна
дъх да си поема,
затворила очи.
Ще стана безплътна,
прозрачна, ...

ИСТИНАТА ЗА ВЪЛШЕБНОТО БИЛЕ
Под термина медицинска марихуана се разбира приложението на канабис и канабиноидни съединения за лечение на болестни състояния или облекчаване на техни симптоми. Канабисът се използва за намаляване на гаденето и повръщането при химиотерапия и при пациенти със СПИН, както ...

Обикновено лицемерието е скрито
под красиви бели зъби...
маркови дрешки оскубани вежди...
къси полички дори във розите без мирис!
Дискотека, ...

За спомена в очите на замлъкналите...
и прашните не бродени пътеки.
За това, което тръгва и не връща се...
За обичта изтекла през ръцете ми...
За думите неказани, предъвквани... ...

В усмивката ми не ще се влюбиш
просто защото зъбите ми ги няма.
Ако искаш влизай без да се чудиш
има много място, душата ми е голяма.
Не ще обикнеш никога и моето тяло ...

На пясъка в лагуна морска тиха,
пред лунната пътека под звездите,
две хлапета недорасли спряха,
гледайки се влюбено в очите.
Ръцете дланите им в длани сплеха, ...

Пролет,
закичена с корона на разцъфнала вишна.
Пролет,
танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна.
Покана за ласка и нежност и окапал цвят, ...

Доволен се прибра от лов Поета
в торбата с дивеч - сърнешко месце.
Във кухнята веднага се разшета,
големия тефтер с рецепти взе...
Избра си печеното. Половинка, ...

Европа удря разкривените токове
в безсмислен и безсъдържателен мехур,
Европа се налива с чуждите отрови,
застанала без воля, гола пред бруталния кобур!
Европа като блудница без близък, ...

Кои сте вие, бледни нощни сенки,
та сърцето ми да съдите?!
Живеещи с догмите си жалки,
любовта изгаряли на кладите
и разпъвали на дървен кръст?! ...

Да ми липсваш, така да ми липсваш...
А душата ми тихо кърви.
Вечерта ни нашепва за истини,
под гърдите ми нещо боли.
Да те искам, така да те искам, ...

Наречи ме любов и дай ми крила,
наречи ме диамант и дай ми блясък,
защото така се чувства жена
обсипана от ласки и поглед рязък.
Наречи ме кралица и дай ми любов, ...

Скъсявам лудост и дистанция,
сближавам несъвместими частици,
лепя детайли неслепваеми, с чар,
пресичам поличби и зли предсказания.
Сплитам въжета от бури и огън, ...

Неземен стих
се спуска над земята,
като ветреца тих
от дъното на небесата.
Събрал непобедими сили, ...

Откраднат живот ли? Предаден народ е играта.
Класически, Стриндберг въпросът болезнен крещи:
Какво че го знаем всички, кой е бащата,
щом нямаме майка на нашите болни съдби?
Окрадоха толкова много от младост и сила ...

Песен от думи и цветове -
багрите на нашите светове
рисувам със смисъл сега,
но извън „къде” и „кога”.
Топлината на светлината, ...

Ела и пробвай мойте дрехи
и виж удобно ли живея в тях.
Нима приличат ти на рицарски доспехи,
които пазят ме от всеки враг?
Опитай да износиш мойто бреме, ...

Колко думи има в този свят,
а аз не мога да опиша
какво за мен си всъщност ти
и колко много те обичам...
Колко болка има по света, ...

Най се тревожа когато
Не мога да се изакам богато
Чувствам се пълна, но не и ценна,
С дискомфорт във областта коремна.
Стомашно-чревният ми тракт ...

Любимата ми химикалка
е до болка влюбена
в дневника ми.
Иска само да пиша,
за да бъде близо до него. ...

Знаеш, че блокирах телефона ти,
ала още чувам твоя зов, който казва:
"Тук съм, жив съм, помня те,
страдам и изгарям от любов!"
Знаеш, че си наранил сърцето ми, ...

Краят на зимата е. Оня, мръсният край, нали се сещате? Всичко плува в лайна. Дърветата опитват да напъпят. Птичките да пропеят, а аз успях най-сетне да свия една що годе прилична цигара. Изглежда като купешка. Отпред висят влакна тютюн. Скъсвам ги и я слагам зад ухото си. Пуша по три цигари на ден и ...

С нетърпение чакам да ми пишеш,
всяка нощ и всеки ден,
и с всеки поглед искам да ти кажа:
"Искам, да си с мен!" .
И какво да правя вече, ...

В капките дъждовни -
мирис
на младост, цъфнали кокичета,
земя,
небе едва прогледнало ...

„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.
Стоя и си мисля.
Сега е времето моите мисли да разлистя.
Няма да е смислено.
Безсмислено… ...

За да забравя за теб,
е нужно да отида накрай света,
да изтрия всички наши спомени,
да премахна от картата любимите ни места,
да те погреба в миналото ми, ...

ВОЙНА
Разгара на битката ме отведе,
там от де безмощен зове.
Той глава безчест си сведе,
готов в кал да истине и умре. ...

ОТИДЕ СИ
В памет на сестра ми
Не смогнах да ти кажа "сбогом",
не чаках близкия ти край,
стовари се вестта – същински огън, ...

Акапела...
Любовта ти затваря тази рана
и след всичко лошо
в нея винаги се отразява доброто.
Тогава нещо от теб ...

Докосната отвътре, се разтварям,
допускам те във крехкия ми свят.
На нежността с нежност отговарям.
Любов покълва, раждам се и аз…