Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...

Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...

Чакаш ли ме
сега,
там, до дънера?
Във трева
тротоарчето ...

Яхнѝ ветровете,
с тях смело
препускай
по пътя
безкраен ...

Автор: Генка Богданова
Като мъртвец, неоплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци – очи ослепели.
Не скърцат вратите – уста онемели. ...

С лунен сърп ще зажъна душата на хляба.
И светулки ще втъкна, сякаш лъскав косичник
А смалена нощта ще е лятна и слаба
и към тъмното горе ще праща метличини.
Еднодневките мълком в кръг ще танцуват. ...

Аз свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.
Дето на други ги даваш, със тях да се хранят!
Свикнах да ти се радвам за час-два лакомо,
А после пак да те няма. И да те няма.
Тия крадливите, дето все на ухото ти шепнат, ...

Лошото време
Днес цял ден времето е лошо –
сърдито, нещо го боли
проклина се, като при Тошо,
на цял свят то се инати. ...

в една „страна“ не
се разчита на закон
и на защита
...............................................
В коя страна се ...

Твърде много говоря!
Вече ще мълча!
Врата си ще притворя!
Нещо ми загорча!
Ще заживея в мълчания! ...

1
На ръба на нощта
хор на юлски щурчета –
гласове от небето.
2 ...

Животът е хазарт
Последен влак. Последен миг, и сбогом!
Перонът опустя, потъна в мрак.
Дъждът удави моята тревога.
Нощта ме дебне и ме чака пак. ...

Исках всичко да ти дам
и Любов и страст гореща,
и едничката си власт – човешка...
Но дали ще се получи,
късно е за да се случи... ...

щастието е –
на любовта за радост –
равностойността
...............................................
è! на любовта ...

Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка! ...

Аз все те пиша, любов,
щом усмихнат до мене заспиш,
Дора Габе те пази с лъчи,
а щом бурно до мене мълчиш.
Данте ада отваря и пак любов ми тежиш ...

Не искам
да ми даваш
надежди...
Не давам
Любов ...

и продължава
àдопроизводството
да закопава

Той мечтае спокойствие.
Как да му давам спокойствие?
Тъжното вече обзема ме.
Някак не стигам за времето.
Искат ме още по-силно, ...

Вчера си изплаках очите... А днес се усмихвам. Това е живота нали? Възходи и падения. Може би просто по-често трябва да се усмихваме. Не се знае кой ще се влюби в това. Самосъжалението е лесно. Най-лесното нещо на света. Защо задълбаваме в болезненото и тъжното? Защо по-често се сриваме, отколкото д ...

Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!? ...

/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...

Любов, политика, философия –
всичко туй ме вдъхновява.
Дали в света, или във София –
много зло ме натъжава.
Ала има смисъл моят живот, ...

Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...

Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между д ...

На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...

Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...

Горещо навън. В душите ни страсти.
Ефирът изпълнен със скрити желания,
ела, докосни ме, а после върви си,
запали огъня, а мен в бездихание.
Слънцето в залеза целува Земята, ...

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море, ...

Всяка вечер, ние (т.е. homo sapiens) си лягаме със самодоволна усмивка... без да се изхрачим в лицето си когато застанем пред огледалото! Точно тогава, на секундата, пада перде пред иначе орловия ни поглед, но не, не защото сме били безгрешни през деня, а просто защото сме изразходвали всичките си с ...

До смърт
Очите ти са топли, искащи и засмени -
в тях откривам нови светове и вселени.
А усмивката ти буди в мен
нещо непознато и нечувано до този ден. ...

***
Не му разбирам аз
на любовта и в любов,
не мога да се обяснявам.
Влюбя ли се точка, това е! ...