С тъмни облаци покрити
спяха тази нощ звездите.
Но сред мрака сам-самичка
грееше една звездичка.
Беше млада, любопитна ...

Не вярвайте
в безсрамника Април.
Щурее много.
Млад е. Невъздържан.
Къде ли и с коя ли не е бил, ...

Наоколо е пълна тишина
Само дъхът ти се носи из стаята
Ударите на сърцето ти отекват в мен
И във времето
Тишина ...

Китарата разплака струни.
В звъна й - болка, обич, зов...
Дълбок, съдбовен драматизъм.
Съдбовен - като нашата любов!
"Към хоризонта с тройката летим"... ...

Там някъде има звезда,
която няма да изгасне.
Другаде, малко по-натам
друга звезда се запалва.
Това е вселената, която ...

Реших и аз – нали модерно
и да покажа някаква воля,
че станала съм – триизмерна,
с диета да ви слисам, доброволно!
И да извоювам своята победа, ...

Корените рязаха, мачкаха листата,
с ножове-думи, стъргаха кората.
На огън сквернословен дадоха стеблата
и криеха за мястото, да забравят времената.
Доволни седнали секачите на Свободата, ...

Тъга, тревога и лъжа...
Щяха ли да се държат така,
ако знаеха по кой път ме карат да вървя.
Защо причиняват ми това?
Ако знаеха... ...

Когато си в плен на страстта,
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта ...

Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва пусна ...

Пролетта дойде непредвидено,
за да напълни
главите на илюзиите
ми с безсмислици.
Море от подплашени чувства ...

Пролет е. Пък в манастира – все едно зима. Пусто, тъмно, самотно.
И студено.
А не трябва да е така. Нали Бог е с нас?... Или ни е изоставил? Той ли нас или ние него?
Изоткуцуках някак по камъните, прекрачих през прага, а зад мене се затръшнаха портите. Камъни. И порти. На тоя камък ще изградя църква ...

149/Невръстен аз така се влюбих,
че се изгубих в любовта!
От този сън не се събудих,
докато влезна във света
и срещна мойте опоненти, ...

Прости ми
За утрините с розов блясък,
посрещани с любов до теб,
за туй, което ти ми даде,
дали да пазя - занапред? ...

Дъх на здравец. Вечна самота.
Камбанен звън отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба.
Поглед рее се над буките. ...

Есен
Есен пъстра, златокоса
като пъргава мома
тича през полето боса
сред танцуващи листа! ...

Ако реша
да тръгна на някъде.
Не заключвам дома
не загасям лампите.
Защото знам, че пак ...

Видях Те, Боже, през мъглата –
Ти беше късче синева!
Блестеше ярко над Земята!
Докосна моята душа!
Животът чезне миг след миг! ...

А ние бяхме голяма любов...
Такава, каквато вече рядко я има по света.
И се обичахме толкова силно,
че дори и камъните, който хвърляхме
един на друг не ни разделиха... ...

Родопите са приласкали
Града, наречен на Асен.
Герои славни са живяли
във този край благословен.
Легенда може да разкаже ...

Когато любовта почука на вратата,
погледнете през шпионката,
може да е сатаната..!!
Често в рокля е облечен,
под грима красив се крие ...

Разпадам сънищата си в последни рими.
И всеки миг камшик е от светкавица.
Не стигам до шедьоврите незрими.
Изпуснах чашата за паметна наздравица.
Момичето на моя блян встрани остана. ...

Постоянно мисля за теб.
В главата ми си само ти.
Никоя друга не може
да се сравнява с теб.
За мен ти си единствена. ...

Последна прегръдка за сбогом –
даваш ми ти.
Питам те, с какви очи?
До вчера ръката ми държеше и в любов се кълнеше.
От твоя страна – мило беше, ...

Последен танц във тъмната ми стая.
Заравям пръсти в твоите коси.
Прегръщам те и тайно си мечтая
със устните си да ме изгориш.
Но леко се усмихваш за довиждане. ...

Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце...
изпепеляващата болка на душата ми,
дълбае рана в моето сърце...
Пустинно тихо е навън, ...

Откакто се помня, в моя живот, пътят ми ти осветяваш
още от люлката, малката ти ръчичка все ме милваше,
пропълзях ли нанякъде, моето сестриче все ме следваше и пазеше
заплачех ли, щом мама я няма, сестрината милувка ме утешаваше.
Погледна ли черно-белите снимки, си спомням за милата ми сестра ...

15.
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...

Вземи ме, там, надалече.
Далече от болката и суетата.
Не искам да ме боли вече.
А просто да ти усетя ръката.
Вземи ме, там, надалече. ...

Раните на душата
почти неличими.
Всеки ги има.
И са като тези
кътчета самотни ...

Генка Богданова
Мама Меца болна легна.
Болка я в сърцето стегна,
стене, пъшка и въздиша,
нещо пречи ѝ да диша. ...