Сгушена до мен, притихваш
и потъваш в сладък сън!
И на сън ми се усмихваш!
Тихо, тихо е навън...
Милвам те, носле допряла ...

Не бързам заникъде, вече не бързам!
Доскоро бях твърде припряна,
както пъстърва из речните бързеи
се мятах, животът да стане
сега, на момента, в тази секундичка, ...

Никой не знае, кога за пръв път се е зародила идеята за числата. Истината за това е скрита в тъмните дебри на древността и едва ли някога ще я узнаем адекватно. Но в своя фундаментален многотомен труд "История на философията", немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел подхвърля интересната мисъл, ...

По стълбичката на живота, се изкачваш,
в чантичката сложила си плАна
и кое, как точно, да направиш,
ще те напътстват не един и двама!
"Животът е пред теб!"- ще казва всеки. ...

Безследно отминават времената,
а с тях – средновековният морал.
Животът в ренесансова позлата
е шумен пъстроцветен карнавал!
Премъдрата комедия дел арте ...

Текст по песента „Вино на уснама“,
изпълнена от Владо Калембер
Нека ни сочат с пръсти,
нека да бъде грях!
Някой ще се прекръсти, ...

Теменужено е тази нощ небето.
Обсипано със звезден прах трепти.
Отправило с надежда взор момчето
очаква своята звезда да улови.
Забравена, проблясва там мечтата ...

Тревожно сиво.
Напрегнато червено.
Засрамено във белотата жълто.
Невидимо от черното безредно бяло.
Разпръснато на хиляди посоки гълъбово синьо. ...

Генка Богданова, Ямбол
І.ГРАЖДАНКАТА ЗАРА:
Да ви се представя, Зара!
Често ходя на пазара
да си купя зеле, лук – ...

Прости!
На Теб
Обикнах пролетните цветове в косите ти
и устните ти, нежни, винаги засмени,
обикнах топлите искри в очите ти, ...

Не е късно, моя любов!
Ето, всичко отново започва.
Едно момиче и едно момче
кръстосват от ъгъл на
ъгъл живота. ...

Откакто разговаряше с птиците,
не я разбирах.
И себе си не разбирах…
Защо не мога да говоря с птиците?!
Цветята я обичаха, ...

Сърцето ми разполови
дъждът с прозрачната си песен.
Шептят невинните върби,
че пролет е, а не е есен.
Зеленото протяга длан ...

Беше толкова тихо в старата библиотека на малкото затънтено градче, когато изведнъж голямата врата, понатежала на старите си панти се отвори и силно изскърца, а в тишината шума прозвуча, като писък на изплашена птица. Вътре влезе момиче, на около 12 години, облечено с панталони и спортно яке, на лиц ...

Отново празник – в бяло и червено...
Със дъх на пролет... И за да сме здрави
дано добавим вече и зелено,
та с трите цвята знаме да направим...
Дори не трябва герб да се ветрее, ...

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ РИМИ
Р. Чакърова
Руша с любов. Понякога с патрони...
Понякога със взривове и меч...
Как мразя силно земните закони, ...

Пак откраднах минутки от нея,
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.
После жадно, виновно изпивам, ...

Зимата, не всеки я обича. Защото студена и мрачна тя била.
Не всеки я разбира. Не всеки вижда нейната красота.
Не всеки долавя топлината скрита под снега.
Нима ни е нужно лято, което да стопли нашите сърца. Нима, ако е зима те ще са замръзнали заради това.
Трябват ли ни слънчеви лъчи за да сме по-до ...

Дойдох да се сбогувам, не отваряй!
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш ...

Отричам се от този свят
и заживявам вече в моя.
Не търся аз във него цвят,
а търся го сега във своя.
И го откривам със сърце, ...

Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...

Превод:
Аз все още живея за утре,
живея и за днес.
Нека направим нашият свят по-добро място за живот.
Нека спрем да взимаме, ...

Отнемаш ми болката, хванал ръката ми,
държиш тишината ми в своите шепи.
Събираш ме днеска, взривена на атоми.
С какво те заслужих такава – нелепа?
Навярно, когато аз, с образа лунен ...

Бряг на море!.....
Песен на вълните.
Слънце!...
Топлина на времето.
Огън!.... ...

Когато ангелите пеят (е тихо!)
/Свидна/
Тихо, мила, ангелите пеят,
за душите, дето ги боли
и от раните си дето тлеят, ...

— В днешното ни предаване гостува — както сам се нарича — експерта по артефакти от Зоната, самопровъзгласилия се за доктор: господин Нюлън… Та кажете, „докторе“, каква е била целта на Посещението?
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...

Съжалявам ли? Безкрайно съжалявам
за всеки миг със теб измамно време.
За всяка нежност, ласка - съжалявам,
за сляпата ми вяра, че ти дреме.
Отричам ли се? Сто пъти отричам, ...

Казват, че с времето всичко ще мине.
Едно ще дойде друго ще си отиде.
Но дали всичко се забравя?
Не остава ли отворена рана?
И ако всеки ти прости, ...

Воят на вълчицата
затихна бавно.
Остатъчен вопъл на мъртва гора.
В гнездото на враната се излюпиха гладно
посоките на света. ...

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...

Увод
Признайте си, всички сме се питали този въпрос не малко пъти: Сами ли сме в тази вселена? Да, дори и ти драги ми читателю! Бас ловя, че ако не си изричал точно тези думи на глас, то се е случвало да преминат през ума ти, когато вечерно време отправиш замечтан поглед към безоблачното небе срещай ...

С проскубаните стръкове надежда,
над езерото папрат се оглежда,
премигвайки над клепките слепени,
пенливо ручейче ,преливащо се пени.
Сълзите водопадно заваляват. ...