Преброѝ ли стъпките ми,
вървени към теб
и назад?
Измери ли тъгата ми
със сълзометърат? ...

Отгледан бях с грижи и любов
в къща родна, бащин дом
и раснах там, дете - разкош,
на млада, истинска любов.
Владиката ми даде благослов, ...

Ъглѝте тъмни са си мои –
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели – ...

17.
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...

Може би оказвам се слаба,
все по-трудно е, моя Любов!
Аз те чакам, а тебе те няма.
Къде си, мой тих благослов?
Тъгувам, така е...Тъгувам... ...

Застлах с маслинови клонки пътя ти.
А после...
Вървях след теб босонога.
Вярваща.
Спирах дъха си от радост и болка. ...

Прощавам ти за всички грехове,
не мога с тебе да се натоварвам,
аз исках с тебе да не бъдем врагове,
но ти избра това да бъде наша карма.
Прощавам ти за всичките несгоди, ...

156/ И тръгнах пътища да диря,
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно, ...

Генка Богданова
Всеки изгрев ми напомня за татко.
Недоспал се будеше щом зазори.
Докато ние сънувахме сладко,
той излизаше, не закусил дори. ...

Те минаха през съд човешки,
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл, ...

В гората къща стара тъй самичка си остана,
чува се от нейде крясъка на черна врана.
Тихо, няма хора, само мъничко поточе,
вече не издържа каменните тежки плочи.
Леко скърца и въздиша, а от вятъра ридае, ...

Фанфарите на ветровете свирят.
Червено, тръгваше си Слънцето.
Небето залезно замислено
огледа се във морско-синьото.
Вълните празнично утихнаха ...

Две деца сиротни останáли,
без мили майчица, бащица,
от дни са – нищичко не яли,
невръстни, братец и сестрица!
По земята скитат се горките – ...

на един сирак
Когато е до хляба,
до къшей, до трохичка
и мрак в гърдите ляга,
и в тебе се боричкат ...

***
Събудих се в бодро настроение. Стаята бе светла и множеството прашинки танцуваха на слънчевите лъчи, проникващи свободно и отразяващи се в червената стена отсреща. Сетих се за вчерашния разговор с госпожицата и за миг потънах в униние, но след това си казах, че и да унивам, загадката няма да се ...

Песента, повеят отвя,
някъде сред вълни...
Там я очаква любовта,
с разбито сърце и сълза.
В моите очи има вяра, ...

Някога в далечни времена, в земята на израилтяните,, в Йерусалим по времето на управлението на Ирод Антипа, живя дърводелецът Рафаел от макавеевия род. Живееше с жена си Ревека и двамата си синове Давид и Макаби, в хубава къща с голяма работилница. От ранно утро до късна вечер, той изработваше хубав ...

" Биляна платно белеше..."
( народна песен)
Огоста си бавно течеше,
а там доле под Моста,
невести си чéрги перéха, ...

Там, където гнездят орлите,
По-високо от всяка земна мисъл,
по-далече от всичко на света.
Там, където гнездят орлите,
където не може да стигне куршум, ...

В самотата – самотни,
в добротата – добри,
в лошотията – лоши,
във тъгата – сами.
Ето спуска се мрака, ...

Докосване
Не вярвам аз на думите написани.
Премного скъпо взеха да ми костват.
Единствено – на сбъднатите истини и то –
от теб когато ме докоснат. ...

Във земния живот до днеска
сменил съм вече много ризи.
Във дни със треска и без треска
ми бяха всекидневни визи.
И бяха визи в ден отруден, ...

Над смълчаните поляни,
сред притихнали оврази
снегове в умора лягат
силата си да опазят.
Покрай тях пътеки стелят ...

Със брада посивяла без покой ще пътуваш
и за тебе светът ще е малък
всред тълпите от хора ти ще бъдеш самотен
ще прозира навред суетата
ще залиташ по пътя и ще бъдеш проклинан ...

Бяло лице върху бяло тяло на слънчево поле
в миг на самота с вода от спомени измива се.
Пресича бурното море със своите бели крайници
и милва нея с белите ръце, докато водата за секунда изпарява се.
С бяла мисъл на белязания влак качва се и поклаща се ...

Старата липа
И тази пролет, облечена в зелено,
погледна мъдро старата липа,
изтръска зимните тревожни мисли,
закъта в клони птичите гнезда. ...

Като капка роса –
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада. ...

Когато ме изправят
пред Трибунала на Честта,
когато ме попитат:
- Как е името ти?
Ще отговоря: - Нямам име. ...

Всяка прилика с лица и събития е случайна
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това ...

Неведоми са пътищата Божи...
Любовно-уникален план...
И няма разум, който да оспори
маршрут от Господ начертан...
и няма учен, вещер или фея ...

Не знам дали знаеш,
че измислих името си,
но същността си не...
знай проникна в нея...
Като ураган изведнъж ...

Докосваш лицето ми с нежна ръка,
а аз от вълнение сричам!
Каквото го може красива жена,
невкусил безбожно отрича!
Мислители нека поклащат глави – ...

Жигоса ми сърцето, щом те зърнах,
отвори рана в него толкова дълбока,
не мога да я излекувам и претръпнах
да те обичам, а ти да бъдеш тъй жестока.
Не мога да летя без теб и да се рея, ...

Дори години много да изминат,
ще помня, рожбо, твоето лице,
с усмивката в очите ти щастливи
и пламъчето, що във тях расте.
Ще чувам и смехът ти като вятър, ...

Думите неверни с лекота се нижат,
Без капка разкаяние служат за преграда.
Очите се преструват, че твоите не виждат,
така по-лесно сякаш се забравят.
И падам, после ставам, в отчаяние потъвам. ...

Ами, реших ей тъй – от раз,
сред поетите големи,
тихичко да се внедря и аз,
без много да ми дреме!
Какво ли толкова да мисля.... ...

Не мога
без любов.
Не мога.
Една едничка само,
докоснала неволно ...