Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...
На тъмно в коптора, свит на кравай,
на чужди спомени лежеше,
а Тишината, съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...
Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима... ...
Изтрих ненужни адреси, имена, телефони...
Изхвърлих стари тефтери и спомени,
с много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми. ...
Празник е!
Нека не свършва.
Нека детското в нас дълго да запазим.
Пъстри и по-ярки ще са цветовете, които ни обагрят.
Мир, Любов и най-вече Здраве да си пожелаем. ...
Добро утро, хайде усмихни се!
Щастие дари, дори и да те боли.
В достоен ден за още приключения,
като в светлина за нови срещи.
Добре дошъл, прекрасен ден! ...
На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
Боли душата ми, така боли,
че може би за обич тъй е късно.
Почти не дишам вечер и в съня – ...
Стаявам дъх пред празничната вечер,
да чуя онзи глас не чул го до сега.
Нима си още там на онзи глетчер,
Недей, недей. Нали това не е шега?
Стаявам дъх. Неспирно аз те чакам, ...
Сякаш черни облаци от мъка във очите ми нахлуха.
И излива се порой от сълзите ми безброй.
Святка се, гърми във сърцето ми, дори.
Люта зима в душата ми нахлува.
В тялото ми силна буря се бунтува...
Като морския бриз, като бяла вълнà
ме заливаш със твоите чувства.
Любопитството в мен мигновено пламнà
да си спомня любовни изкуства.
За да паля във себе си вечер свещта, ...
По сивите стени мистична сянка се катери.
Пробягва тихо отражение в заспалите стъкла.
Пресъхнала от жажда бяга в улиците да намери
хладен пой от влагата на леката мъгла.
Надига се безформена и плъзва по земята, ...
Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...
Потънал в мисли, със зареян поглед
поредна вечер, в познатото кресло
отпиваш ти от стъклената чаша
и чудиш се какво ли би било...
Какво ли би било ако в момента ...
Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...
Уморих се от чакане! Времето стихна.
Сърцето, ръцете, очите...
Не мога да дишам, душата притихна.
Защо ли болят ме сълзите?!
Очакване дълго, въздишка мъглива ...
"Човек" с две лица
"Човек" с две лица, има много такива по света,
едно за себе си, а другото за пред хората.
Едно говори, а друго мисли той сега,
За да извлече изгода за себе си така. ...
Най-великата българска песен
Песните разкриват нашите чувства, преживявания, радости и болки, копнежи, мечти, идеали и ценности, те са отражение на живота ни като личности и като общество. Песните също така влияят на личността и на обществото, като създават чувства, мисли, ценности, отношения, мирог ...
Заспивай, ще ти пазя тишина.
Спокойствието на пръсти тихо се промъква.
На пръстите които тихо никой не разбра.
Викът в огнището сякаш угасва...
Заспивай, ще ти пазя тишина. ...