Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.
Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.
Така в съня ти с обич ще горя, ...
Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...
Calm down little child;
take a breath and look at me:
nothing is impossible!
The first lesson is always difficult.
Step by step, you'll rearn to skate, ...
Не се връщай в Съня ми. Той е тъжна пътека,
дето твоите стъпки все чака
и все още те търси в далечното ехо
на Мечтите, изгубени в мрака...
Не докосвай стиха ми с Леденото Сърце, ...
Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...
"Плъховете имат мускулна памет — дори при пълна слепота, те могат да минат по определен изпитан маршрут, тъй като след няколко минавания оттам, тялото им „запомня” колко крачки да направи напред, колко вляво и колко вдясно, за да достигне до познатата цел” — това ми каза човек, занимаващ се много дъ ...
Когато любовта умре насилена,
някъде в пространството умира една звезда.
Между безкрая и нищото.
Умира, поглъщайки цялата енергия в себе си.
Всички несбъднати мечти, ...
От облака бурен откъсна се тя,
за миг се обърна, след туй полетя.
Вятърът силен не я отклони,
мълния внезапна не я притесни.
И сякаш усетил, аз вдигнах очи ...
Семейната идилия не потръгна добре. Децата си дойдоха скарани. По-точно Галя беше скарана с всички останали. Не беше трудно човек да се досети за причината, беше хлътнала по Криси и го ревнуваше. Беше се цупила по целия път, след качването на приятелката на Криси и накрая на някаква бензиностанция д ...
Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...
И ти ли ще ме предадеш, кажи,
щом залезът обагри във червено
върхарите на белите брези?...
Ще бъде тъжно, мрачно и студено...
И ти ли ще вмениш на мен вина, ...
Аз тебе си те нося от дете –
в молитвите, отправени към Бога.
И всяка моя мисъл е летеж,
а сърцето ми – изпълнено със обич.
И някак си ми светиш като сън, ...
Боли те теб. Физически боли те.
А мене – не. Виж, нищичко ми няма.
Отнякъде във въздуха разлитат се
снежинки черни. Доближават. Врани,
открили слабо място във сърцето ми, ...