Когато спра да те обичам,
ще стана жив мъртвец,
тогава вече няма да се вричам
в любовта и в теб моя прекрасна дама.
Когато спра да те обичам, ...

Предметно-веществен, върти се света,
наглед хармоничен, завършен и траен,
създаден преди милиони лета...
Но колко е малък в простора безкраен!
В човешкото тяло заключен, духа ...

Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да ...

Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка ...

На Емо
Аз имах толкова любов...
но тя внезапно си замина.
Бе ден като тайфун суров...
Сега живея наполовина, ...

Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.
Ще се топя в несбъднатия юг. ...

Мъглата се вдига,
завесите също,
аз съм отворена книга,
тайни вече не крия.
Мечтая за глътка свобода, ...

На майка ми с любов,
онази, която здравето си дава.
Бъди, мамо, изпълнена с благослов,
ето виж, нещо добро се задава.
На майка ми с любов, ...

Теория на практика,
със слоган "Не ми пука"!
Успешна нова тактика
за щастие и слука.
Без нерви за излишности ...

Стой далеч. Непотребно е всяко очакване,
щом звъненето още ме стряска.
Щом затварям прозореца, значи, че пак
боледува в очите ми ласка.
Стой далеч, че когато реши да си тръгнеш, ...

Прах във вятъра! Не сме нищо повече от прах.... ~Прочети и помисли!~
Рядко бих си позволила да пиша дълги постове в този така наречен ''клюкарник'' и да изявявам мнение, но тъй като имаме свобода на словото този път ще си позволя да го направя, защото дълго време бях провокирана... В интернет простр ...

Времето се рони
и надава в мене викове,
съшито е с лирични везби,
хроники на стари стихове.
ЕГН-то ме застига, ...

Ти знаеш ли, какво е болка?!....
Не тази, когато си порязан,
а с която се измерва колко
надълбоко, мъката е слязла...
и вкопчена е в многото въпроси, ...

Там накрай едно село
дядо спял си във легло,
а на двора му голям
ставаше какво? Не знам!
Имаше един козел ...

Готова съм от днес да бъда първа,
да стопля с обич ледени очи.
С тях да те разтапям и тепърва
обичта ми в тях да проличи!
Да се попия в кожата ти жадна. ...

сърцето ми
е чекмедже
за белези

Опитвам се полекичка да дишам,
но въздухът в гърдите ми е буря.
Ето, че отново стих за тебе пиша,
за това как искам тихо да те чуя...
Самотата ми виновна е, аз зная. ...

знаеш това
което бих направила за теб
и защо
понеже е същото
което ти би направил за нея ...

Светът в лилаво свири соло.
Нюансите се стичат от звездите.
Бразди по образите, нямо слово
тъй крехки пеперудени криле са дните.
Лилавото отрича правилата. ...

Ах, колко ви се сърдя и обичам
всички мои близки
и
далечни зложелатели.
Зная ви по име и по същност. ...

Питаш ме, дъще, а отговор нямам,
как обичта се спасява?
Ето, поглеждам над твоето рамо,
мисли за наниз пресявам...
Всяка от тях - култивирана перла, ...

Зеленото момче се събуди преди зората да разлее лъчите си над Шарения град. Нощта все още дремеше на двора, а звездите полека загубваха блясък. Момчето отвори прозореца и аромата на дюли изпълни малката стаичка. Завъртя се покрай железния фенер, блъсна се в ожуления гардероб и сетне блажено се излег ...

«От работа се върна — хол в безреда,
хладилник пуст, непрани ризи — пет.
Уроците на Гого — кой да гледа?
По-харен е с комшийка моабет.»
«Ти, жаба в щърков клюн, мълчи си скромно! ...

Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.
Във четири и половина сутринта ...

"Ганьо"
Силвия Кръстева
"Ганьо", често се представя
за разумен, готин пич...
ала бързо проличава, ...

Борис обичаше летищата. Цялото това суетене и припряност. Можеше с часове да седи и да наблюдава кацащите и излитащи самолети, забързаните хора влачещи след себе си багаж. Тук можеше да се види всичко – от бизнесмена крачещ устремено към поредната дестинация, до неуверения младеж, чакащ с трепет да ...

6 На жена ми
/сонет/
При тебе свих крила, любима.
Завинаги при тебе спрях!
За чувствата неповторими, ...

Стремително засилване и скок
във водната енергия на масите -
пропадаща дъга, пръски на възбог
и ахване на светлина прекрасна.
Немеят думите пред този вик ...

Нощите се сливат,
с кръв луна обливат.
Ложе бяло.
беше опустяло.
В гръб те стояха ...

Недей да чувстваш болка, че не съм до теб,
аз пак съм твоя.
Недей да страдаш, когато прегръдката е празна,
аз в сърцето ти съм спряла и не можеш да ме
изгубиш. ...

Ако някой може сърцето ти
разбито да зашие...
Помоли го, дай му шанс.
Накарай го да ти оправи
изпуснатия шанс. ...

Широк двор имаше дядо Стоян, като харман и лесно неговите синове можеха да разтоварят колата с воловете, пълна с чували жито. Навсякъде по стобора имаше гърнета, а на две места до него - купчини червена пръст. Дядо Стоян имаше двама сина Димитър и Иван, които задружно живееха в бащината къща, обичах ...