по " Партизан за бой се стяга"
Емигрант за път се стяга,
куфарът реди добре.
Стекове с цигари слага,
ред ракия, ред с мезе. ...

Потънали във мрак,
не търсещи и светлината,
желаем материалните неща,
и мислим си, че сме щастливи
с нови дрехи, маратонки и коли! ...

"Oбичам те. До теб съм и ще бъда."
Илюзии с нагарчащ послевкус.
Романтика и трепетна възбуда...
Обреченост в прегръдките на блус.
Тотална разпродажба на емоции. ...

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят – ...

Дай ми, ветре, крилата си!
Далеч, далеч със тях да отлетя.
Замахвай, ветре, косата си -
отрежи проклетата юзда!
Нека литнем към простора ...

Повярва ли? Сърцето ти че е пленено,
В душата ти! От где са тез сълзи?
На тялото дори е толкова студено,
по пътя на живота все нещо те грози.
Вярата! Единствено в нас остава, ...

...Някой...
Някой има търпението, знае как да чака,
събужда ме внезапно от съня, от кошмарите ми,
със своя ключ от кристали - портата дири и вика
пред него да застане и тъй лесно отключва тайните ми..., ...

Бавно затвори очи,
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...

Толкова е глупава... Глупава, но същевременно затрогваща и вдъхновяваща е емоционалността на хората.
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...

Косе Босе черно
на двора се разхожда.
Боязливо се озърта,
но бавно доближава.
То трохици търси, ...

Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...

Търпеливо чакам да ми позвъниш!
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един, ...

Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязв ...

Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...

Като в тежка наркоза, аз към тебе политам
и повтарям си тихо:"Знам, че нямам крила!"
Но защо ли тогава така се обричам
волна птица да бъда, а съм само жена.
Дето тихо потъва в очите ти тъмни ...

Пак се съдра туй небе.
Димът нагоре протяга ръце.
Пак ще напиша каквото не бе.
С ново съм вече лице.
Пак се излива потоп над бита ми. ...

Навярно съм живял като наивник
и тъпкал съм по този свят напразно –
от има-няма петдесет години
да вярвам, че Приятел значи Вярност.
Приятелю! Поравно с теб делил съм ...

Малките ти стъпки
по мокрия пясък
и сладкия ти глас:
Мамо, веднага ела.
Слънцето облива ...

В минути на раздяла
Да можеше времето да спира.
Миговете да се повтарят
Във вярност щяха да догарят
несподелените наслади. ...

Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.
Остави ме - напук на лошото време, ...

Звезди – от всички се дочува бавна песен –
агония, нашепваща „Пропадаме назад“.
Те дърпат се (и ние с тях) в безкрая неизвестен.
Те скоро ще насочат в непознатото лица
замръзвайки в безкрайното. ...

На Емо
Разпиля ме тъгата по пътища сини
като сгърчено сухо листо.
Все те чакам неволно край мене да минеш...
Разпознала те бих сто на сто ...

in a dream
my arms were wings
that shed one feather
and in your hands
it found its way ...

Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата тъпо, хили се на празните стени, взирайки се вцепенен.
Устните пресъхнали гризе до кръв.. ...

Днес реши, че ще афишира сълзите си.
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...

Сърце да си - ти няма да угаснеш,
животът е тъй нежния ти път.
И миг от спомени, изпълнени със страсти,
и все си болчица на сънния си кръст.
Дете да си - сам няма да пораснеш, ...

Толкова път извървях
че, да си спомня, вече не смея!
Страх и тъга претърпях,
питах се, как ще живея!
С просяка, хляба делях, ...

Наранена съм. Не мога да дишам.
Сърцето ми някой разби.
Излъга ме. И ме предаде.
Ужасно е. Тежко е. Боли!
Лъжата се вряза жестоко ...

Със кръв се задавя сърцето
и хрипове в него звънят.
Повяхва безбожно лицето
и мислите рано пладнят.
Ленив ми е мозъкът вече- ...

Живял някога беден обущар. Той имал златни ръце, но в джобовете му постоянно се гонели ветрове. Това измъчвало доброто му сърце, но в крайна сметка със всичко се свиква, дори със сиромашията.
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаянат ...

На луната бледа
лъчите едва огряват мен.
И душа към бъдещето гледа -
към утрото на следващия ден.
Ти - слънце, стопли ме със лъчи, ...

Писмо
=====
И времето не помни, затова
ти пиша. Да не би да ме забравиш.
Душата залинява без слова, ...

Вали
Вали отново. Небето плаче.
Като набъбнало от влага зрънце,
помислило си, че е сираче,
то дави мъката си по свойто слънце. ...

Не минавай така през мене,
аз - траверса пред идващия влак,
освободи ме от тежкото си бреме,
не огъвай ме от зори до мрак ...
Ти бе весел, многоцветен, ...