Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
Листата вече не шептят на вятъра
🇧🇬
Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха по любовта от лятото,
заради която са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи, ...
Добре си ми дошла и тази вечер!..
Ей тука, до леглото приседни!…
При мене идваш толкоз отдалече
и носиш вяра в трудните ми дни…
Над мен се спускаш ти като утеха, ...
Ето – навсякъде канят ме, мамят ме
Разни красавици без облекло
Ровят в душата ми с долните намеци
Дават безплатно – вземи си едно.
Демони спящи надигат главите си, ...
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?
Лудият копнеж и искрен смях...
Слънчевите, щуравите зайчета,
в погледа ми дето все блестят.
В утрото ми – мислите събудени, ...
Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам. ...
Когато до нозете беше ми водата,
о, Боже, как летях в гърди с любов.
Когато стигна коленете вдигнах я главата,
и крачех с жаждата си за живот...
Когато стигна шията мътилката ...
Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...
Кога певецът се превръща в поет?
Дали ако скришом китарата плаче
или струни зоват: „Срещу войните напред!
Любов и мир! – както за всеки да значи!
Децата да не ни връщат в ковчези ...
Началото на навлизането ни в света на живите не е свързано с договорно отношение, в което при неспазване на клаузите да биваме съдени от върховенството на някое величество. Животът е малко по- различен от функционирането на едно акционерно дружество. И въпреки това общността, която обитаваме, няма к ...
На стълбите във подлеза – купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдва, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътно в мене...
Със тяло на дете във мръсната си дреха, ...
Капките дъжд, които ме изпълват
и ми се изплъзват една по една в буркана
всичките много искрени и смислени сълзи
пречистващи душата ми, дори нелогични...
Те ме обличат и събличат, изразяват ...
– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...
И тази нощ красавицата не е спяща.
А стиховете ѝ отдавна все са тъжни.
Живее в миналото, не в настоящето.
Усмивките са станали ненужни.
Отдавна грахови зърна ѝ пречат. ...