Ангели с прекършени криле,
танцуват нежно в тишината.
Невинни и тъй бленувани са те,
тръгвайки, на път към самотата.
Тъй чисти бяха, тъй красиви, ...

Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...

На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...

Една история за любов, между богат мъж и бедна шивачка.
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...

Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...

Здрав да си! Това е, сине, важно,
че здравето отваря вси врати
залостени за други, благонравно
с добро и мир отключва ги, помни.
Пази духът и вярата, че можеш ...

...В тишините ми, твоите тишини...
На брега на моето мълчание
на брега на спокойствието му
в неговото вътрешно пространство
чува се едно абсолютно ехо ...

Заръка
Когато почне много да се трупа
и стават важни маловажните неща,
и къташ чувствата си като във хралупа,
преглъщай болката. Огледай си света. ...

Назад ни връщат спомени на таза дата,
когато хванахме писалката с трепереща ръка.
Те нашите учители дали са чакали отплата?
По тях остана ни единствено тъга.
Лицата им ще срещам в спомените на сърцето, ...

Не си отивай! Я поспри,
огледай се в сълзите на листата,
отронени от полъха на вятъра
дочакъл с неохота есента си.
Не си отивай! Поседни, ...

Не мога да съм роза,
не мога да съм славей,
исках само поглед,
но слепи са отдавна,
слепи са лъчите, ...

Скептиците казват
Животът е проза
течаща във Времето
мътна река
къде е тогава ...

Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства свети
песните галят нежно, но вече изпети. ...

Дълго или късо? Как го пиеш? Със захар или без?
Дълго, на големи глътки. Захар не добавям, обичам да ми горчи. А ти?
Късо и набързо. С много захар, обичам да ми е сладко.
Пия те дълго и бавно.
Аз теб бързо. ...

> ∞
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...

Замъгли ми се съзнанието.
Буквите загубиха смисъл.
Не можех да ги докосна.
Какво е това?
Нима това е провидението? ...

Всеки ден се повтаря
един и същи сериал,
вече станах папагал.
Враг съм на пиенето.
Ето, признах! ...

Моят дом е моята молитва.
Тя е като майчина сълза - утеха.
Всичко родно - свято и реликви -
пазя уморен в днешните пътеки.
Моят дом е моето мълчание. ...

Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7
- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще в ...

В празната глава измамните вътрешни гласове са като хор от демони, пуснати на воля в катедрала.
С подходящ допинг мога да спечеля състезанията по стрелба с лък. С лък за цигулка...
Колкото по-големи са очакванията, толкова по-жестоки са разочарованията.
Първото, което забелязах у нея бяха очите ù - ...

Една кобилка край плета,
тревичка хрупкаше самотно
и мислеше едни неща,
потрепваше гърбът и потен.
Онези двамата жребци ...

‘’И това не е моят човек.’’
‘’И това не е моят човек.’’
‘’И това не е моят човек.’’
- казваш си смело,
докато не останат...

РОСЕНОВА ПОЛЯНА
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...

Отново на вратата е застанала
и някак бавно в мене се вселява.
Със тънка риза и пола нашарена,
тя лятото във спомен прекроява.
Все още мами с цветове в зелено ...

Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече ...

От моят дом, през девет хълма
е родна, българска земя.
Душата ми, любов изпълва.
Сърцето ми е светлина.
Там, като в приказка позната, ...

Беше 5 часа сутринта, когато Марков чу изсвирването на клаксон. Отмести завесата и видя паркиралия до входа на жилищната кооперация Кочев, нервно да поглежда нагоре. Още не беше допил кафето си, а този човек беше по-точен от атомен часовник. Надигна чашата, глътна съдържанието на екс и се затича към ...

Събудих се с гладна душа.
Много гладна беше, горката!
В полусън потърсих стиха,
оставен от вас на софрата.
Имаше стих за любов, и за страст, ...

Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.
Мълчи, когато страдаш. ...

Нещата направиха рязък завой и се върнаха в самото си начало. Смазващата реализация на факта, че съм възрастен човек ме разобличи като слаба версия на героя, когото винаги съм искал да бъда. След кратката заблуда за радост дните отново са сиви и аз отново слушам старите песни, и отново се опитвам да ...

Пускам телевизия, след сериала филм,
знам програмата наизуст,
а полунощ минава, моля се за сън.
Мисълта ми бясно препуска
над греховния свят познат, ...

Мислех,че съм преживял тези чувства,
тези моментни,мимолетни чувства,
които ти запали във мен.
Всъщност изобщо не смятах,че мога
да се влюбя във Тебе,любов! ...

не се заглежда
в далечината-
знае,
днес хоризонтът
няма какво да ни предложи. ...

Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме ...

Живот защо,
постави ми отново таз задача.
Любов какво,
трябва да направя за да се докажа.
Живот защо, ...

Из "Марсинаска соната"
ПОВОД ЗА ВРЪЩАНЕ ОТ МАРС
Р.Чакърова
Непонятно защо, нито зная пък как
ми се случи нарочно - загадъчно... ...