Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...

Артистка
Не съм сама, когато теб те няма.
Тогава с мен са плътно самотата
и споменът за теб. И тези двама
натрапни призрака, витаят в тишината. ...

Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...

Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе ...

Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни, ...

За него
В този час
искам да благодаря.
На теб. На нас.
Че беше. Че бяхме. ...

Страшно е.
Назад – спомени прашни,
напред – сенки неясни,
промъквам се слепешком.
Налучквам, събарям, поправям ...

Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра ...

Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...

66/ Най-често вечер щом си легнех
и малко преди да заспя,
с носталгията се задебнех,
и все не можех да заспя.
В копнеж по Род и по Родина ...

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади! ...

Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада,
утехата е в цветното на преживелиците. ...

Извива се пътя,
и след всеки завой някой съсипва човека.
И светъл лъч не проблясва.
Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.
И жалко! ...

В последна нощ, в последна сутрин,
в последен ден заставаш горд
и същността си днес залагаш
на този зноен тенис-корт.
Но цифрите не са победа ...

Нямах нужда от нова любов,
нито право на повече грешки,
друг обаче във този живот
ни подрежда съдбите човешки.
Връхлетя... кой я знай откъде, ...

Знаете ли коя съм?
Аз съм тази, която нежно сълзите ви ще изтрие.
Аз съм тази, която болката ви ще измие.
Аз съм светлината в мрака,
която на страшните места ви чака. ...

Цивреше -
помогна ли?
Гледаше-
провидя ли?
Окуражен бе- ...

Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...

Неочаквано в нощта
усетих мириса на любовта.
Той бе нежен и така омаен,
той бе като магия всеотдаен.
Почуствах допира ...

В теб светят и звездите като гръм -
в една небесно-огнена картина.
Аз тичам из среднощния ти сън
и вярвам, че в копнежа си те имам.
И огънят ме гали като дъжд, ...

Ужким всичко се размина
и вървеше по вода
но не мина и година
и надвисна пак беда.
Зарад пустата ролетка, ...

Тревожно е времето –
скрило е в пазвите,
толкова много
прикрити лъжи...
И дъх не поема – ...

ГУРБЕТЧИЯ
Лятото беше отминало и есента бе започнала да разпростира своето жълто було, шепнейки с тих и леко студен вятър. Слаб дъжд ръмеше, а селцето бе както обикновено много притихнало в този есенен вечерен час.
По улиците бе пусто, а мъглата се разпростираше лениво над тях. Самотен щурец запя тр ...

Животът на всеки човек преминава през четири етапа – детство, младост, зряла възраст и старост. Никой не може да избегне този порядък. Искаш, не искаш – физически се променяш с годините, но духът може да остане млад и на деветдесет години. Познавам такава жена, доскоро водеше хорото на село, опитваш ...

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...
Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"
Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа... огън от любов!"
Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсм ...

Възел
Лоши спомени зад мене оставих.
Злите думи просто забравих.
И се питам какво ми остана?
Как, какво? Аз и ти. Ние. Двама. ...

Копнея, жадувам света, в който няма
ни скръб, нито смърт, нито грях!
Деца да се раждат не с мъка тогава,
а с радостен вик и със смях!
Копнея, жадувам да видя Човека ...

От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се за ...

Очи отварям и го виждам,...
денят ми - като бял жребец,
нетърпеливо чатка със копита,
иска полет, не цвърчене на щурец ...
Добре, добре, мой ден крилати, ...

От разстояние, не виждам...
Няма път пред мен, който да се измени...
До никъде не стигнах, но задъхах се...
Нашата любов не се преплете...
Няма и да чакам ден повече, ...

и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена. ...

Во кофите носам тишина
ја оставам во собите.
Ќе чекам,
додека не падне
и последната куќа во селото. ...

Бедност, глад, мизерия!
Страх, болка, жестокост!
Светът е Ад!
Докога?
Нима хората нямаме ни сърца, ни душа? ...

Есе на тема:
Защо не пораснах...
Аз учих в Испанската гимназия „Мигел Де Сервантес“ в София. Живях в една действителност, която беше реална, но и фантастична.
Днес, години след като завърших тази гимназия, оставам силно свързан с нея. Продължавам да живея в тази действителност, която ме изгради като ...

... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...

Да застанем с теб под лампата.
Нека да броим снежинките.
Ти – големият,
аз пък – малката...
Ето първата снежинка, ...