Бъди магьосник! Пошепни слова вълшебни!
И помогни потъналите в тъмнина души
да се освободят от чувства непотребни,
да си възвърнат позабравени мечти.
Помогни на всяко искрено момиче ...

Времена и нрави
Със женските гащи, едно време
човек можеше да вземе
и колата да си измие
и прозорците да изтрие, ...

- Здравей!
- Здравей!
- Какво си, подскажи ми...
- Сянка.
- Къде си тръгнал, разкажи ми.. ...

Ферарио Спасов с впечатляващ дебют начело на "Етър"
Играчите на ФК "Етър Велико Търново" постигнаха убедителна победа с 5:1 над ФК "Севлиево", пред погледите на именития си нов треньор и селекционера на националния отбор Ивайло Петев.
Пред eнтусиазираната публика на стадион "Ивайло", "виолетовите" п ...

Рядко оставям човек да върви
по пътеката от моите засъхнали сълзи.
Рядко оставям след себе си следи
когато нечовешки много ме боли.
Рядко заставам с наведена глава, ...

Отива си.
А още не е вчера,
но някак няма място за криле.
Пропуска лъч и в този лъч треперя.
Внезапно остаря ...

ИМПУЛСА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Десетина Големци се изредиха,
ядоха се, мутрите си триха,
непокътната остана само Злата,
щото бе с най-мъничка заплата...

Д-р Стоянов: Манталитета и примирението правят по-голяма част от българите нещастни
on: април 01, 2016В: Българи в чужбинаНяма коментари
Отпечатване Email
Днес ще ви запозная с Д-р Стоян Ангелов Стоянов – лекар по Дентална медицина, семеен с две дъщери. От 1988 година живее и работи заедно със съпру ...

Живот мой
Животът е труден и суров,
живот отрупан с тревоги.
Мисля за какво ли съм готов
в миговете често строги. ...

16+ (Това произведение не е подходящо за лица под 16 годишна възраст)
Моника
Осъдена на доживотен затвор
Беше началото на април. Слънчевите лъчи се блъскаха в предното стъкло на колата ми, докато шофирах. Беше топло. Дори необичайно топло за началото на пролетта. Прозорците бяха отворени и в автомоб ...

All around me died insanely
when they tried to kept me safe
And, so, I now will keep you bravely
know everything, but this was a fate
Whatever ever happens, I know ...

Снимах отдавна красиво момиче,
снимах денят зад парченце хартия.
Сякаш няма в него парченце хартия,
а усмивка и спомен, и красиво момиче.
Да ви призная, нямам я вече до мен, ...

Чувствам
и отново жива съм
всичко в мен
лудо трепти, ала нехайно скача
пред смъртта си отново. ...

Много, много те обичам,
във вярност ти се вричам.
Копнежът ми по теб е неизлечим, непреодолим,
знам и твоя е неутолим.
Прегръдките ти са крили, ...

Лунни сълзи
Яхнал черния впряг на нощта,
по блестящи звезди-коловози,
той препусна захвърлил скръбта,
към най-старите лунни чертози. ...

Разгромяващо се чувствам днес -
гнездо отивам да си свия в ада!
Баналното умря в противовес.
Нормалното бездушно се предаде!
На раздумка сядам си с "Баланса", ...

Достоен, млад и напет!
Чиновник е той, чиновник и поет.
Пробужда сe рано във зори,
измива гурлясали очи.
И е вечно яден и свадлив. ...

Стоя сама пред онзи дървен праг
и чакам някой пак да ми отвори!
"Къде са хората, какъв е този мрак?"
Попитах тишината, но не отговори!
А споменът, изгубил се във мен, ...

Станах зависима
и няма вече аз,
и няма да има.
Подарих всичко
и пак ...

Дъждовно
Пак заваля. Шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятър.
Даже морето стене. ...

...Още веднъж във вечността...
...Да си дарим мига отново
един единствен и вълшебен
и да се разкрием един другиго,
да си покажем какво чувстваме... ...

Да достигнат могат до кула островърха,
дори да платят двойно цената.
Могат да пият до припадък с монарха,
с голи ръце да убият ламята.
Могат и да пият болката обратно, ...

Обичам те, хей!
Как само ми спретваш сонет
от летящи капаци!
Как празнично брулиш
последните сухи листа! ...

Какво ли значи:
„дипломат“?!... Който с думи
прикрива мѝсли...

Ще намеря тъгата ти
в мен ще я скрия
пламъци ще запаля в очите
сълзите тях ще изпия
с катинар ще заключа бедите. ...

На Владо Любенов
В поезия и бeлетристика
той търси своето спасение.
Слова, от истина до мистика
до нас достигат в мигновения ...

Нишка по нишка разплитам копривена риза.
Нека трепери душата, гола, без броня.
Епитафия за криле… Не, не ме бъркай с Елиза.
Нямам братя. И не мога сълза да отроня.
Не ставам за приказка. С един злодей си дружа. ...

Сянка печална и сама -
туй е моята душа.
Че ти забрави ме, уви,
и сякаш нещо не върви
и душа не може да лети. ...

Вървеше по коридора, следвана от двамата си пазачи. Ръцете й бяха пристегнати към гърдите с усмирителна риза. Косата й падаше свободно по раменете и полепваше по изпотеното й чело. Навън беше горещ августовски ден, а зад стените на клиниката беше още по-горещо. Луда, признаха я за луда и трябваше да ...

„А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.“
- Селвер Алиева
Не знаех, че зеленото е мое,
в погледа ти, докато не се огледах. ...

Отрекох те сто пъти и те исках,
заравях те в мъглата и отравях
бурно, търсещо, ревниво...
Без теб и с теб мечтания потисках,
бленуване мое светло и диво. ...

И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
така политнах в синьото със теб...
в миг душата си пред мене да разкриеш.
Аз мълком в дъх ще те даря с любов... ...

40 ХАРАКТЕРИСТИКА
Барометъра му е стомашен,
затова е толкоз страшен!..
41 СПОСОБНОСТ
Той може по няколко пъти, ...

Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва ...