Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...

...Тетрадката...
Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни. ...

Какво и колко струва на човек
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...

"БМВ-тата и Мерцедесите ви модни
не са немски, а родни.
Честна дума -
открих завод за гума
и вече... произвеждаме коли, ...

The Queen is coming home today,
it's already the twelfth of May.
I feel her passing every mile,
frown slowly turns into a smile.
I no longer have to wait, ...

Давай новата ми роля
Каквото си решил да ми го сториш –
вече е решено,
с Бога е безмислено да спориш –
за Него свети все „зелено”. ...

Анулирана любов
Понякога любовта идва като документ,
с ясен срок, статус и правила,
аз съм партньор с теб, а ти с мен,
имаме сделка, но не знам до кога… ...

Прекрасна съм, момчета! И го знаете!
Изпращате ме с погледи улисани.
Минутата без мене век безкраен е
и губи си и слънцето, и смисъла.
Изгарят ви очите ми на вещица, ...

/роман в стихове/
От Христo Кръстев Славов
Глава 1
Аз минах свойта икиндия..
Прехвърлих топлия зенит. ...

Не минавай по мен... Аз съм Тъжна Пътека,
дето ничии стъпки не чака,,,
И случайна сълза... Във очите на всеки,
който нито веднъж... не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, ...

Нежните ти отблясъци се прокрадват по стената
и се спускат по перваза,
превръщащи се в малки капчици вина...
... губиш се във сенките, потъваш в тишината...,
а маргаритките отдавна вече нямат ...

Там малко кученце самотно вие
като голям пораснал пес.
И крехките му рамене ще се превият
под собствения му житейски лес.
И ще открие то света безкраен, ...

Миг във вечността...
Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича... ...

Как се годините изнизват ...
Никой не може да ги спре.
Днес нещо ме натиска ниско,
дали земята ме зове ...?
Запъвам аз - рак на бързей, ...

Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна. ...

Хей, ти...защо си намусен/а...?!
Хей, ти защо си намусен/а...?
Не ме заключвай, моля те...
в тези твои клетки от ками...,
не заключвай и себе си там безутешен/а...- ...

мир
че
мрак

Бе гнездо за четирима
моят поднебесен дом.
И животът беше рима
в поетичния синдром.
Със сезоните предишни ...

Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...

За болката
(отново)
"Ти ми липсваш, моя обич. И не спя."
caribiana
Ти пак ми липсваш адски, а нали ...

Шепот в нощта
Потъвам в пазвите на нощта
и ритъма на живота затихва.
А мисълта ми лети към Балкана,
нощта ме дарява с надежда. ...

Погали я и сякаш спря.
Само миг. Преди да съмне.
Проникна. Слънцето изгря.
Никога не ще се върне...

"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...

Какво е Любовта,
често все се питам?!
Дали е онзи, нежен зов
от думите ни споделени,
когато тъжни сме ...

Срещнах те. Дишам те.
Чувам те из мислите.
Странен сън, няма тръни.
Розов цвят от изгрев.
Таен път. В слънцето. ...

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?
Нали очаквахме градини ...

Плувам в пустиня, спъвам се в море,
в жаждата на милостиня,
в подсмърчането на дете,
и с влагата в обувките
приличам на дръвче, ...

мисля за теб
като за безбрежно поле
с изгоряла от слънце трева
през което
нагазвам дълбоко ...

Жажда за любов
Защо любовта като огън бушува,
превърнала всичко във пепел и дим?
В кръвта се просмуква и бясно лудува,
а разума вързан държи – подсъдим. ...

Следобедно кафе без захар-
горчиво, черно и самотно.
Наум танго танцувам с вятъра
и се усмихвам ... неохотно.
Отпивам бавно и преглъщам. ...

Дните са сиви врабци,
хищни ядачи на време,
с плячката - стръвни ловци,
бързи ездачи на стреме;
мен са ми шарен гердан, ...

(посветено)
Не ми вярваш все още, нали?
Знам, раняван си бил, и е трудно.
Тази болка в гласи ти личи -
"Ще си идеш и ти. Като другите." ...

Кръговратно безмислие
Уморени улици, понесли товари
на всичките людски сърца.
Неми хора, лица, съдби, тротоари
и двойно по толкоз крака ...

Блудница - такава ме наричай!
Блудница с разкъсана душа.
Грешна съм, че толкоз те обичах,
грешка бе да вярвам в любовта!
Наивница - така ме пак наричай! ...