Царице моя, бяла, неотразима,
Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце н ...

Повика дядо Киро баба Слава
и каза: - Старо, не остана много
и Господ все нишани май ни дава,
пък искам да усетя оня огън,
от който ми омекват коленете, ...

Познавам човек без кутрета.
Шегува се. Или мълчи.
Сърцето му - гладно, душата - проклета,
перчемът му някак стърчи.
Щом чуе японски, той бяга далеч ...

Най-трудното в една история е началото. Пишеш ред след ред, триеш… докато не се получи идеалното изречение което да изрази емоцията ти. Но кое би било това толкова идеално начало? Нима с няколко думи можеш да излееш душата си? Нека не се лъжем, на един лист не можем да покажем това което чувстваме, ...

На мене всичко тя ми даде:
сърце, душа, ума и плът.
Без капка свян ми се отдаде
и тръгна тя по моя път.
За таз любов великодушна ...

Ако не вярваш, че всичко ще става по-добре,
тогава какъв е смисълът от всичко?
Хубав въпрос се намери някой да ми зададе,
отговорът на който ми убягна трагично.
Трагичното в трагичността се тайно крие. ...

Когато той е с друга,
нарочно си взимам
най-тежките цигари
и не слагам захар
в кафето ...

Есть в осени первоначальной
Короткая, но дивная пора –
Весь день стоит как бы хрустальный,
И лучезарны вечера...
Где бодрый серп гулял и падал колос, ...

The idea and project of Milla Kara.
Piano Milla Kara.
Arrangement and guitar LuckySolo.
Copyright © 2016 Milla Kara & LuckySolo. All Rights Reserved.

В очите ти все повече потъва,
небесно - сини, галещо море.
Повярвала им, без да се страхува
се гмурка страстно с думичките две.
Не мисли, не мечтае, просто вдишва ...

– Заклевате ли се да кажете Истината, само Истината, нищо друго освен Истината и Бог да Ви е на помощ? - тържествено попита приставът.
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...

резен луна
увита в станиол
изцапано от шоколад небе
и пръснати
бонбонки от тик-так ...

Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...

РАЗКАЗЪТ НА КАКА ГИНА
Вървях си бавно по улицата, натоварена с две чанти претъпкани с продукти /напазарувала бях за Великден/, когато видях пред мен да върви кака Гина – тя живее през два входа в нашият блок. Настигнах я, заприказвахме се и тя започна да ми се оплаква:
Ох, Юлиянче… дъх не ми остана! ...

ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОСТИРАШЕ
Балконът ù – същински кораб,
готов при вятър да отплава
сред шумните вълни от хора, –
една течаща пъстра лава. ...

И хвърлила монетата през рамо…
на мама
една сълза отронена в душата
за кой ли път напомни пак за теб
а после се разпръсна във тревата ...

Новият дом
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...

***
Повдига ми се бе хора.
Нещо напира да излиза.
Дали препих!? Храната ли ми е в повече!
Не знам? ...

на нея
Ех, ти моя мъничка, красива фея,
защо пораждаш във сърцето ми тъга?
Нима напомняш с нещичко за нея,
та за туй притихнал пред тебе аз мълча! ...

Там, на пейката, в близкия парк,
двама просяци тихо седяха.
Бе единият дрипав и стар,
и в очите му сълзи блестяха.
А пък другият, малко по-млад, ...

Спомени времето срутват
и нахлуват в днешния ден.
Той своите грижи трупа
и гледа с поглед студен.
Момиче-спомен търси наоколо ...

Откровен
С хората аз съм откровен,
в Живота си говоря истината всеки ден!
Какво спечелих от това.Ами Това!
Заспивам,сънувам и се събуждам спокоен! ...

... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.
~ Габриел Гарсия Маркес,
"Любов по време на холера"
И по-велико е това,
когато сам се п ...

Обичай ме такава, хаотична,
разсеяна плетачка на мечти,
обичай ме и тиха, лаконична,
с потънали във нищото очи.
Обичай ме, когато съм далече, ...

Далече, далече -
мечтата ми остана там.
Усмивката я няма вече
и гоня те, но пак съм сам…
Да тръгна се страхувам, ...

Не желая да мисля за теб.
А не искам ли, значи ще мога.
Ще зазидам те във стихоплет,
за да спре тази страшна тегоба.
Ще забравя и ще си простя ...

В олющената нощ студена...
Във тъмното, във мрака чер!?
Едни очи самотни плачат.
Гасят пожара в мен.

ОЧАКВАМ КАТО ВЛЮБЕН
Очаквам като влюбен,
залеза, луната…
гърдите си да
пръсна от възторг! ...

Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...

Щом съм днес
седемдесет и три годишен,
да не мислите,
че вече съм излишен?
Аз крепЯ ...

Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...
Прелитна край вратата, ...

Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...