Тази сутрин всичко изглеждаше сюрреално
/може би защото сланата бе тук актуална/.
Загледах първо разцъфналите акации,
върху тях не цветчета, а пеперуди накацали.
В тревата глухарче ме погледна разнежено, ...

I shook the hand of nothingness,
pulled out of it the silhouette of afflatus;
opened up and sheltered it
deep within my chest;
and the painting spread beyond the frames; ...

Болката в нас Една и съща болка ни раздира, сърцата ни туптят във ритъм бавен, защо все нас за цел избира, питам я със глас сподавен. А тя ми се присмива във лицето. - Нима си мислихте, че ще ви подмина? Притежавате всичко което мога с един замах, за миг да срина. Доставяте ми всички материали, на м ...

На Емо
Знам, скръбта е многолика.
С нея всяка нощ танцувам.
В мислите ми гневно вика.
Нереална ми се струва. ...

Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим. ...

Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях ...

Люляк и любов
Нощта наметна тъмния воал
и спусна се полека над земята
ефирна, сякаш тръгнала на бал,
танцуваща под звездната позлата. ...

Пак сме си същите
Как хората обичат все за лошо да говорят.
Все се карат, все да спорят.
Други пък обичат за тъга.
И все се жалват за това, за онова. ...

— Кой се осмелява да произнася името ми? — с ехо гласът се разнесе из галериите на пещерата.
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...

Преживях и зимата. Студът, бялото, сивото, черното, мръсното.. Спасих се. Избавих се. И самотата не успя да ме бележи с мръсните си нокти. Топлите дрехи, виното и мечтите ми помогнаха да се преборя. Денят расте. Расте и разнообразието. Природата се събужда, а с нея новото и красивото. Като че ли и х ...

Трамваят с шум минава,
забързан в своя ден,
но камбаната го заглушава,
нехаеща, че той е устремен.
Чадъри, хора, локви- ...

Глава 13
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...

На улица „Задънена” се намираше малко кокетно магазинче с помпозното име: „Сбъднати желания”.
Прокурорът Ричард влезе в магазинчето с цялата си тежест. Тежаха му годините, мрачното, черно куфарче с делата за целия месец, обувките с дебела подметка, възпълния корем и жегата, която се спускаше изпод ш ...

(На Давин от момичето, което ти забрави, но не успя да счупиш)
“Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.” Д.Дамянов
Косите ми - от тази обич гъсти ...

Вземи си раницата
Един пуловер
Черни, дебели чорапи
Едни обувки за път
И ние вече сме там ...

"Не е достатъчно!", пак каза Той
И хвърли поглед към земята.
"Аз мога повече, повярвай ми!"
Засрамено наведе си главата.
И кършейки ръце, ...

Sorry, пич, не интригуваш.
Не проявявам интерес.
Някак хич не ме вълнуваш.
Not available. Сгрешен адрес.
Не се мъчи да впечатляваш! ...

Родна реч чудесна -
реч на народната песна,
реч на Аспарух и Крума,
реч на хубавата дума,
каква радост носиш в сърцата ...

Ще ми напишеш ли писмо
с неравен почерк, на хартия,
такова топло, живо,
дето само с клик единствен
да не можем да изтрием. ...

Мълчанието е злато. – Липсата на речева артикулация е стойностно еквивалентна на благороден метал.
Глас в пустиня. – Звукова артикулация на гласните струни и устната кухина, изпълнена в условията на географска област с липсваща растителност, пясък и високи дневни температури.
Вълкът козината си мени ...

можеш ли
с намигване
залеза
до мен да свалиш
да затрепти ...

За сълзите скрити, за мечтите.
За мъката, за нас самите...
За всичкото това и за съдбите!
За нас и нашите дела.
За грешките, за моите и твоите ...

Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна ...

Това ли ще съм аз, самотница във мрака?
Да покретам, казваш, малко по мечтите си...
Усмихваш ли се ти, понеже съм си палава
и вярвам в разни глупости и недомислия...
Ще бъдеш ли луна? За тихия ми зов, ...

…Ти си всичко в мен…
(На този бял облак)
Ти си всичко в мен,
слънцето, което ме осветява
и ме прави толкова щастлива... ...

Красиво цвете, срещнах те в гората,
а беше пълно с други, като теб,
защо посегна ми към теб ръката,
да скърши тая връзка със земята.
В дома си бързо те отнесох, ...

ПАСИАНС
"Сезонът на легендите и чашите..."
Хр. Фотев
Рибарската хижа е тъжна,
рибарят си сипал едно - ...

Като в Саваните на Кения
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на гор ...

"Как да запазим главата си съчленена с тялото (сиреч да предотвратим собственото си обезглавяване) при общуване с жена?"
Глава I - въпроси, към които трябва да подхождаме с повишено внимание
1. "По-хубава ли съм с грим?" - изключително коварна и смъртоносна примка, прекършила крехките и нищо подозир ...

Когато дойде Краят…
Все някога при мен ще дойде Краят,
но той едва ли с нещо ще ме изненада.
Аз вече неведнъж съм бил във Рая,
познавам и отблизо ужаса на Ада. ...

Любов, гореща като огън,
Любов, изпълнена с мечти.
Тела - създадени едно за друго,
Души - осъдени да са сами!
Девойка, влюбена до лудост ...

...Най - красивата песен на света...
Не знам дали бяха спомени или мечти-
бъдещи моменти...
когато се запознахме,
срещнахме се...- ...

Притискал ли си с ръка очите си,
от страх че сълзите ще паднат и ще отекнат?
В чужда вселена се рееш, няма място за теб и...
липсва стон в огледалото,
отражението мълчи като струна ...

- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...

На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне ...