Зелено семе
Стоя с ръце напъхани във джоба,
опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба,
осъждан съм от някакъв "катър". ...

Когато легна, съм истински щастлива,
защото се усмихвам на глупави неща
и пръстите заплитам в гривата му сива,
на моя чуден ден от чудеса.
И вятърът разнася копнежите ми диви, ...

пулсират устни
топлина
от сдържан дъх
опънал струна
неравноделна тишина ...

Духовно равновесие –
бродерия с фини нишки,
иконописване, чудо,
симфония от красота…
Зографе, някога живял, ...

Времето е ... сън в отделни стаи.
Всеки, според своята реалност,
раздробява Вечността.
Просто е ... един несвързан пъзел
от съзнателни неща. ...

Понеже ми е адски неприятно, когато се засягат важни неща само веднъж годишно и то по празник някакъв, мисля, че е време да засегна темата колко точно струва непоисканата прошка и не е ли това от най-трудните неща, които човек може да даде. Да превъзмогнеш себе си, болката си и унижението, в следств ...

Канех те на срещи, ти вечно отсъстваш.
Исках нежност от теб, но ти ме отблъскваш.
Всяко твое желание с любов го обслужих.
Държиш се гадно с мен, с какво го заслужих?
Като някое бездомно куче по тебе тичах. ...

"...тайно умирам от жажда
по изчезналите сребърни дракони"
на kosara2008
Толкова те исках,
мечтаех всеки ден ...

Подготвяй се за дълъг път наземен,
но не забравяй края си подземен.
Със много трудности да се пребориш...
Да се научиш малко да говориш.
Подхранвай чувствата си във сърцето. ...

За нея мога много да напиша,
но каквото и да кажа ще е малко....
не стига даже думата "Благодаря",
задето ме научи да се боря с всичко....
Защото никога не ме остави и за миг, ...

ОТ КОГАТО ТЕ ВИДЯХ
Обичам те от няколко години,
а ти дори и не разбра.
От няколко години си красива.
По-точно от когато те видях. ...

Съдбата е втренчила поглед в мен
и чака да моля за милост,
присвива очи и разлива вини,
притисната моята дързост
нехае за времето, то и тежи, ...

Във стаята ми влезе тъмнината,
развяла грива, сякаш за езда,
в прозореца усмихна се луната,
към мен политна падаща звезда.
За нощ любовна само с теб мечтая, ...

разбирам
колко малко ме разбираш
кое те кара
да се взираш в мен
навярно ти се виждам ...

Очи има, безочлив е,
със сърце, но-безсърдечен!
Без душа е, а е жив
уж човек, но безчовечен!
Ти досещаш се за миг, ...

Любовта не се разделя. И не е сама.
Мъничка постеля, любовта обича мрак.
Любовта не знае чудо, тя намира кът
и в залутаните пътища на лунната си смърт.
Любовта не знае лудост и обича мрак.

Здраве, щастие
и обич - на живота
покровители!

Чуден свят
И...какво си постигнал? - те питам.
С бавни и мазни пръсти, до днес,
разчленяваш съдбовния ритъм
на добро, наранено сърце! ...

* mort - превод от фр. - мъртъв
Докато всички във фейсбук са Пешо и Пенка, Шарли Ебдо, Париж, и Истанбул, се замислих кога за последно станахме свидетели на катастрофално събитие и реално направихме нещо по въпроса.
Мъртви души.
Свикнали с ежедневието си. Ставаме рано, отиваме на работа, прибираме с ...

Свикнах да отлагам живота,
проскърцвайки със зъби, да търпя,
все в порочен кръг да се въртя.
Съсухриха ми се мечтите,
приведоха се, осиротяха, ...

На Емо
Болката не иска да си тръгне
в мрака да изчезне безвъзвратно.
Зло ми се усмихва, нещо гъгне,
връща се обратно и обратно. ...

. Двете с мама
==============
Двете с мама си бъбрим на чаша кафе,
по-горчиво е моето, нейното – сладко е.
До утайка го сипва от старо джезве ...

5.12 .2008г.
Авторъ е Небето. Азъ колкото ми е дадено пресъздавамъ което съмъ чула.

Една вълна прибра морето
до следващото лято.
Скри стъпките,
изми сълзите.
А слънцето зачака ...

Там-там, трака-трака –
сам е там във влака. Чака
онзи с хапчетата зад тезгяха.
Весел, луд. И ръкомаха.
- Я ела с билет „Късмет“, ...

... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли
да те стривам на капки и ей тъй - наужким
да заричам небето кога да валиш
... и понеже владея стотици пустини ...

Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната, ...

Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен. ...

В този свят лъжовен, снежен и дъждовен,
с бури всевъзможни, с правила наложни,
грозен, бездуховен със морал греховен,
с грижи неотложни и със връзки сложни
имаме надежда, че към нас поглежда ...

ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...

Понякога третиран като скот,
той едва свързва двата края
и тъй, уви, е цял живот -
защо не му помагаме - не зная.
И в кофата нищо няма - ...

Утро
В пред утрото нощта е свежа.
В градинката се стели хлад.
Отблясъците плетат мрежи,,
тамата с туй да оплетат. ...

Благодаря ти, Боже, въздух, че ми даваш,
благодаря, че има следващ ден.
Благодаря, за водата и земята,
благодаря за синьото небе,
за слънцето и облаците, също. ...

Един живот живеем,
за любовта копнеем,
но да бъдем искрени сега
е толкоз трудно днес, това.
Подсмихваме се подло, ...

Само стих ще оставя за теб.
Нито повече.
Нито по-малко.
Колкото да си ме спомняш.
Че ме e имало. ...

Защото Ти си любовта ми...
и дъжд, и слънце, и небе,
копнеж и тръпка, радостта ми,
съдба, живот... Обичам те!

Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.
Обсъждаха го медиите често. ...