Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...

Колко бурно бе в душата ми,
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...

Загадката
Все така сме - в ширпотреба,
с дрехи втора употреба,
правим борчове дузина
и слугуваме в чужбина, ...

Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашия свят,
докато ний бавно стареем.
Стареят телата, понесли на гръб ...

Есенна песен.
Плаче пиано.
Изгрев и залез във сиво.
Тихо унесена
В своята песен - ...

Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...

Ако някога вечер видиш падаща звезда,
протегни ръце и я вземи,
пази я, защото тази звезда съм аз,
търсеща теб!
Ако някога от небето падне лъч светлина ...

В акустиката на душата
крещят измислени безумия.
Препуска хергеле от вятър
из пребледнели пълнолуния.
А мисълта ми се изгубва ...

Гледам те, очите ти - по-ярки от слънцето,
очите ти - тъмница за моето сърце.
Гледам те, усмивката ти - по-пъстра от пролетта,
усмивката ти - пир за моята душа.
Гледам те отвъд кирливия и строшен прозорец, ...

Часът да е 9, а може би 10 дори,
в камината огънят тихо пращи.
Разгръщам лист от книгата моя,
отпийвам, моля се аз да съм твоя.
Може би виното ми тихо нашепва, ...

Ако имаше поне в долапа
репички и връзка пресен лук,
топла питка лакомо ще лапат
със клошаря долу, за дослук.
Ако пък и гроздова ракийка ...

Тя е такава създадена
от Божествен лъч във нашата вселена,
вечна, не изчезваща, отдадена
да бъде къс от нас към необятност устремена...
Понякога прилича на девица, ...

"Помниш ли ме?"
Тя с поглед тихо попита.
Не, нямаше нужда от думи,
за миг позна я. По очите..
В тях - той беше светът ù. ...

Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива р ...

според делата
ГОСПОД БОГ наказва и/
или помазва

Ще отлетя далеч,
само аз и моята китара.
Ще бъдем само двама -
аз и тя - моята беззвучна дама.
И ще бъдем щастливи ...

Изворът на съвременната белонога*
Посветено на всички едновремешни българки, който съхраниха народа ни и които биха се самоубили, ако знаеха какви времена ще настъпят
На извора се срещат двама и подхващат любовната драма…
Момък: Искаш ли ме, моме, искаш ли ме?
Хайде двама да се ‘земем, ...

Светът не е жесток, не е коварен -
той просто се отказа от мечти!
Продаде най-последния си залък
за суета, илюзии, сплетни.
Усмихна се насила, сложи маска, ...

Не искай краката ми, тях са ги имали много!
Нито са тера инкогнита, ни бряг каменист.
Когато утъпкани вече пътеки преброждаш,
не си откривател, а чисто и просто турист.
Не искай душата ми, кой ли не я е разголвал! ...

„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” - това е голяма истина, казана от Господ Исус Христос. Защото когато поставим Бог на първо място в живота си и сме благодарни и за малкото блага, дадени ни от Него, тогава ще дойдат и многото. Когато Бог е центърът ...

НА ЛОВ ЗА ЦВЕТЯ
друг път,
муцунке
ТОЗИ
треперят ръцете ми, ...

Момента, в който красивото и стройно '' нещо ''... нека го наричаме мъж, ми хвана ръката и ме повлече навътре из гъстата гора, разбрах, че се случва нещо необичайно в живота ми. Как да го кажа...ъммм.. ? Беше ми забавно един вид, хах да ! Цялото ми ежедневие бе изпълнено със скучното учене върху без ...

И бавно и тихо
Вървя напред!...
Няма връщане назад!
Сбирам ветровете!
Тъгата натежава!. ...

Зайо Байо тичайки в гората
цопна точно във водата.
В локва от дъжда нощеска,
зайко падна и се стресна.
Бялото кожухче почерня, ...

Ръцете са отпуснати, безсилни,
съзнанието плува във мъгла,
не трепка чувство, волята се килна,
не издържала на хроничен глад
за щастие, успех или за ласка ...

Наранената душа не обвинява,
тя търси причината в свойто сърце,
усмихната през сълзи се изправя
и тръгва смело да се раздаде.
Възражда се отново в тъмнината ...

О, отечество, що си ме родило,
всичко чисто в тебе ми е мило.
Ти си земен рай,
ти си най-прекрасно, най!
Че Бог с теб ни е дарил, ...

"Никой няма да пита какво е било времето,
а всеки ще пита защо са мълчали поетите му..."
Бертолт Брехт
Перото ми отдавна не мълчи
за днешния живот прободен. ...

Пред мен се слива неясната картина,
тръгнал от миналото движейки към днес.
Вървя, вървя по неочертаната пъртина,
все търсейки в живота непознатия адрес.
В търсене душата сякаш по е будна, ...

Не ме питай за моите вени.
Отдавна кръв там не тече.
Аз дишам чрез опиянение.
А ме опиват онези ръце,
които докосват между другото, ...

Разпръснати от вятъра
са мислите ми пак.
Парчета от сърцето ми,
превърнати във прах.
И всички премълчани думи, ...

ПУРПУРЕН СЪН
Скърби!
Там където обзетите от лудост души крещят.
Тъжи!
Между черните планини, ...

"Липсваш ми...",
крещи сърцето ми.
Млъкни,
ще спре да те боли!
"Прости...", ...

Аз нямам общо с тихите води,
харесва ти да те докосвам с пръсти.
Погледът ми как изгаря те,
побъркваш се,
аз го знам добре. ...

До прозореца на клонче,
мъничък като бонбонче,
Врабчо сив зачурулика
мама Врабка да извика.
Сам изскочил от дома, ...

...Растението на живота...(Любов моя...)
Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!... ...