Да остаряваш мисля е заслужено,
преминал обич, сълзи и любов.
От трудности лицето е спаружено,
не гледам, тръгнах Аз по пътя нов.
Да остаряваш е нещо благородно, ...

Ний се гледаме двама
с кървав копнеж,
аз ще живея, ти – ще умреш
С устата си мръсна
думи черни сечеш ...

Прозорецът ми е луна,
заблудена в мъглата.
Душата ми е като кораб,
загубил пътя в нощта.
От счупената чаша на сърцето ...

Над града мъгла се вее.
Със своята милувка, тя го утешава.
Него, тъжния и самотен мъж.
Този, който изоставиха отново.
Пак предадоха го главоломно. ...

Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на м ...

Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...

Пабло Алборан - Най-накрая
--------------------------------------------------------------------
Autores: Pablo Moreno De Alborán Ferrándiz
------------------------------------------------------------------------
Автори: Пабло Морено Де Алборан Ферандис ...

току
виж -
наранѝш

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...

на път за отвъд
на сърàзпнати с НЕГО
душѝте спасѝ

Напразно
Аз чувствам, че във тази нощ не спиш.
Напразно ти и гости не приемаш,
и лампите наоколо гасиш,
и искаш да повярваш сам, че дремеш? ...

В една неотменима, звездна нощ
аз се излежавах на малката веранда.
Мисълта се появи със нова мощ
и вся във мен смут чрез пропаганда.
Изстреля думите като па̀ра от чайник ...

Често никой не знае къде е.
Във отрудени, груби ръце
тя гнезди и в гнездото си пее,
сякаш мъти обично яйце.
Тя не знае изискани думи, ...

Когато сенките загасват светлините
сънувам смъртта на вулканите...
Аз виждам смисъла си предрешен.
Навярно всяка следваща светкавица
ще бъде рана. ...

Ти, който молиш
всяка вечер за хляб и вода
за душата си,
който вярваш, че има добро,
светлина ...

Имало едно време… Хм, това май не е добро начало. Нека се изкажа по следния начин: имало едно време в бъдещето, където самото то не било представено в най-добрата му светлина. Ще се постарая да ти го опиша точно както ми го разказаха, а ти се помъчи да си го представиш: навсякъде царяло сивота, един ...

Светът е кубче със барут
в ръцете на брадясал талибан,
а аз във дрипите обут,
с глава увита със тюрбан,
за Станбул запътих се.. със нож, ...

В мъка, грижи, угнетени,
сме в трудности обединени,
но щом се освободим,
започваме да се делим.
На фоби и на фили, ...

Водовъртеж, лъжи, съзнание,
със сетни сили плуваш към брега,
делят ви с него разстояния,
и битие, и укор, и вина.
А в теб желанието стене, ...

Някой взе от мен доброто
и превърна го в стихия,
не онази горда и красива,
а с очи на самотата.
Някой взе от мен живота ...

Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой" 12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел ù романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който гор ...

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

4:53.
Вино. Цигара. Тишина.
Сама. Свободна.
Дърпайки никотина и отпивайки бавно от чашата
мисля.. Хубав ден беше. ...

Кънтри музиката е върха!!
Започна веселбата.
Това са песни за душата.
Кара те да се вдигнеш на крака
и да затанцуваш в бесен танц - о, да така! ...

Последния мост запали;
и подпори и кабели,
на надежди от сплавите,
нека тук се удавят
Остани, наблюдавай ...

Чест
Къде си, чест?
Кажи ми
кой те крие?!
Защото много трудно ...

Подяждало ни Черното Море –
настъпвал срещу нас брегът грузински.
От север Дунав глозгал ни. Да мре
България историята иска –
зле бранили сме континента стар ...

ПЪКЪЛ III
- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!
Ще заслужи бла ...

Аз помня твоя поглед нежен,
когато бягахме из житните поля.
Аз помня, слънцето блестеше
и ни обгръщаше с топлота.
Аз помня как с теб лежахме ...

Като пролет след зима,
като в сняг кокиче -
ти озари живота ми, любима,
и нежна си кат птиче.
И нека очите ми - влюбени зефири, ...

За тебе, мила, е нищожно
едничко цвете да ти подаря.
С голям букет пък - невъзможно
за всичкото да ти благодаря.
И малко е да те докосна ...

Знам, къде водата е спокойна.
Знам, че в тези дълбини потъвам.
И къде зеленото в нея полудява.
И с вълнението в морето се отдръпвам.
И знам, че бурята често надделява, ...

Плача.
Без сълзи.
Без очи.
Без лице.
Плача. ...

I live in hell
Next door to the devil
He’s a good neighbor
And always buys me
And when I’m drunk ...

Във мен живее пълнолунен странник...
не ме разбира, нито пък ми вярва.
Един щурец в цигулката на ангел,
в косите ти бездомникът от вятър.
Разбойникът във сънищата твои. ...